Емил Конрад

Прочетох книгата и изгледах 5 клипчета.

Макар и да не успяват да ме разсмеят, клипчетата са симпатични. Успявам да оценя и старанието и лиготията на Емил, но така и не могат да ми влязат под кожата като клипчетата от „Улицата”, които ме подтикват да се превъплъщавам.

Не разбирам защо Емил е направил за Фейсбук страницата си снимка, която го прави да изглежда по-едър и по-американски. Подвеждащо е и отнема от истинския му чар.

Книгата с 4 те клипчета към нея прочетох за по-малко от час и половина. Бръщолевене. И тук-таме поучения. Текстовете не са забавни като, например “Fuck the Children” на Джордж Карлин. Относно полезността им за тийнейджърите – не смятам, че ще им навредят, но и не мисля, че ще им помогнат да станат по-умни, по-знаещи или по-щастливи. Аз лично бих предпочела тийнейджърите да използват времето за прочитане на тази книга  или за гледане на клипчетата за „Фарго”, „Родени убийци”, „Телма и Луис” или „Американски прелести”, но предполагам, че децата са прекалено „целомъдрени” за това и сигурно ще останат в недоумение. За съжаление.

Оценявам упоритостта на Емил и успехът му да монетизира любимите си занимания. Въздържам се, обаче, да кажа „Дай Боже всекиму”, понеже не намирам нещо кой знае колко ценно в това да се генерират ВСЯКАКВИ неща за да се продадат.

2 thoughts on “Емил Конрад

  1. Ти би предпочела тийнейджърите да прекарат това време в гледане на други клипчета, но е важно те самите какво предпочитат.😉 Освен това за теб (и за мен) книгата може да не е особено поучителна и ценна, но за хората на възрастта, за която е писана, е.
    Това е възрастта на обезличаването в името на вписването, на вкарването в модели. Децата, които се редяха на опашката пред „Хеликон“ отговаряха по следния начин на въпроса на какво ги е научил Емил – да бъдат себе си и да не се срамуват да изразяват това, което са. Само на това да ги научи, е ценно. Да не говорим за посягането към книга, за стимулирането да стоят на опашка пред книжарница, а и за факта, че не всичко трябва непременно да е полезно и поучително – Емил Конрад е едно добро забавление за тях.🙂 И то не вредно и внушаващо гадости като примерно песните на Криско от типа „хубаво момиче, как ухаеш на аборт“.

  2. За да говорим за предпочитание, човек трябва да има от какво да избира. Ако му се предлага Емил Конрад и конрадоподобни неща, за какъв избор говорим? На тази възраст аз имах избора да чета „Полет над кукувиче гнездо“, „По пътя“, Стайнбек и пр. – понеже някой ми беше отворил очите за тях – защото от училище ми бяха подарили Стайнбек и бяха поканили цели 2 пъти преводача Кръстан Дянков да си говори с учениците. Бяха поканили и мореплавателя Николай Джамбазов, който също беше издал книга. Та и от тези книги и хора човек може да се научи да бъде себе си и много повече от това. Но ние сме станали такива минималисти по отношение на днешните тийнейджъри … голем възторг, понеже се редили на опашка за книга. Ами в градската библиотека някой да ги е научил да ходят? Там ще намерят доста интересни неща безплатно. Но за тези неща кой да им каже?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s