Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала / Ten Children Ms. Ming Never Had

Find English translation below

Съвсем не съм убедена, че хората в съвременен Китай са озарени от мъдростта на Конфуций, както твърди Ерик Еманюел Шмит, но „Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала” е добре разказана история за една достолепна чистачка на тоалетни в луксозен китайски хотел … или по-скоро историите, които тя разказва за десетте си деца, които може би са въображаеми … или пък не са? Дали поученията на Конфуций биха били толкова интересни и впечатляващи ако не бяха вплетени в този контекст? Не ме разбирайте погрешно – това не е някакво поп-конфуцианство по начина, по който Елиф Шафак пише поп-суфизъм. Това е прекрасна малка книга без бръщолевене и превъзнасяне.

EN

Éric-Emmanuel Schmitt claims that people in Modern China are enlightened by Confucian wisdom, but I am quite skeptical about this. However, Ten Children Ms. Ming Never Had is a really well-told story of a respectable toilet cleaner at a luxurious Chinese hotel, or rather … it is the stories she tells about her ten children who might be in fact imaginary … or are they not? I wonder if Confucian teachings would be so interesting and impressive outside this context. Don’t get me wrong – this is not pop-Confucianism the way Elif Shafak writes pop-Sufism. This is a splendid little book without any bla-bla or exaltation.

Емил Конрад

Прочетох книгата и изгледах 5 клипчета.

Макар и да не успяват да ме разсмеят, клипчетата са симпатични. Успявам да оценя и старанието и лиготията на Емил, но така и не могат да ми влязат под кожата като клипчетата от „Улицата”, които ме подтикват да се превъплъщавам.

Не разбирам защо Емил е направил за Фейсбук страницата си снимка, която го прави да изглежда по-едър и по-американски. Подвеждащо е и отнема от истинския му чар.

Книгата с 4 те клипчета към нея прочетох за по-малко от час и половина. Бръщолевене. И тук-таме поучения. Текстовете не са забавни като, например “Fuck the Children” на Джордж Карлин. Относно полезността им за тийнейджърите – не смятам, че ще им навредят, но и не мисля, че ще им помогнат да станат по-умни, по-знаещи или по-щастливи. Аз лично бих предпочела тийнейджърите да използват времето за прочитане на тази книга  или за гледане на клипчетата за „Фарго”, „Родени убийци”, „Телма и Луис” или „Американски прелести”, но предполагам, че децата са прекалено „целомъдрени” за това и сигурно ще останат в недоумение. За съжаление.

Оценявам упоритостта на Емил и успехът му да монетизира любимите си занимания. Въздържам се, обаче, да кажа „Дай Боже всекиму”, понеже не намирам нещо кой знае колко ценно в това да се генерират ВСЯКАКВИ неща за да се продадат.

в режим Смеещ се Буда / in a Laughing Buddha mode

Find EN translation below

Болна съм, изморена съм и ми е писнало, така че се нуждая от почивка и лечение. Интуитивният ми избор – 4 книги на Дейвид Ланю, които си купих наскоро. Кратък хайку роман ( с действие развиващо се или не в древна Япония), поръсен с герои и места от Ню Орлеанс помага. Ако, обаче, трябва да препоръчвам книги на Ланю, бих препоръчала 2 книги, които прочетох преди години – „Смеещият се Буда” и „Жабокът поет”, чието действие се развива изцяло в древна Япония, а героите са няколко хайку поети и техният учител Чаша Чай. Не съм сигурна дали четенето на тези книги ми помага да превключа на режим „Смеещ се Буда” или ги избирам когато се случа в такъв режим. За моя изненада авторът не е известен и изглежда, че не прави усилия да се рекламира.  Не е ли забавно, че всичките му хайку романи са преведени на български, а един от тях вече е издаден на български, но все още не е издаден на английски? Книгите му на български.

EN

I am sick and tired, so I need my rest and therapy. My intuitive choice – the 4 books by David Lanoue I had recently bought. A short Haiku novel (set in ancient Japan or not), sprinkled with New Orleans characters and settings helps. However, if I were to recommend Lanoue’s books, I would recommend the 2 books I read years ago – Laughing Buddha and Frog Poet, set entirely in ancient Japan, featuring several Haiku poets and their Teacher, Cup-of-Tea. I am not sure if these books made me switch into a Laughing Buddha mode while reading them or I pick them when I happen to be in a Laughing Buddha mood. To my surprise, the author is not famous, and it seems that he is not making efforts to advertise himself. Isn’t it funny that all his Haiku novels have been translated to Bulgarian, and one of them has been printed in Bulgarian first but not yet in English. The guy’s website.