Къде живеят бежанците / Where do refugees live

Find English translation below

Според Закона за убежището и бежанците, Чл. 32, (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) „На чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут може да се окаже финансова помощ за настаняване в жилище за срок до 6 месеца от влизане в сила на решението за предоставяне на статут, при условия и по ред, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците, съгласувано с министъра на финансите.“

Не знам как е оформено документално, но след като доброволци настояваха получилите статут да не бъдат принуждавани да напускат бежанските центрове, за да не станат бездомни, ДАБ взе решениe да им позволява да остават в центровете до 6 месеца след получаването на статут.

За целта, след получаването на решението за статут, те трябва да подадат молба до началника на бежанския център и да поискат да останат да живеят там и да бъдат регистрирани на адреса на лагера.

Ако им бъде отказано, те трябва да напишат оплакване до Председателя на ДАБ и да уведомят ВКБООН. Доброволците могат да им съдействат за това.

Ако администрацията на бежанския център ги принуждава да напуснат преди да са изтекли тези 6 месеца, те трябва да се оплачат официално до Председателя на ДАБ и да уведомят ВКБООН. Доброволците могат да им съдействат за това.

Съществуват и по-сложни случаи, в които бежанците живеят в центъра, но са регистрирани на фиктивен адрес извън бежанския център или са живели извън бежанския център, но се е наложило да напуснат жилището поради липса на средства, например. Те са уязвими, тъй като попадат извън регламента на взетото решение и ДАБ има формалното право да ги принуди да напуснат центровете. Това е въпрос, който следва да бъде решен с цел да се избегне бездомността.

ДАБ взе решение да премести получилите статут от центровете в София в Харманли, а кандидатстващите за статут от Харманли в София. Обяснението е, че в София могат да бъдат осигурени преводачи, но в Харманли не. Бежанците не искат да бъдат местени и протестират. ДАБ настоява, че преместването ще се случи, ако е нужно и принудително. Преместването, обаче, не означава изхвърляне на улицата.

Проблемът с осигуряването на преводачи може да бъде лесно решен с използването на видео-конферентна връзка. Бежанският център в Харманли (подобно на други бежански центрове) разполага с видео-конзола, която позволява провеждането на видео-конферентна връзка, така че не е нужно интервюираният, интервюиращият и преводачтът да се намират физически на едно и също място. Видео-конзолата в Харманли не е инсталирана. В никой достъпен за мен нормативен документ не е записано, че видео-конферентна връзка е задължително да се осъществи чрез въпросните видео-конзоли. В днешно време разполагаме с не един възможен начин за осъществяване на видео-конферентна връзка и запис на разговора (аудио и видео).

Ангажираните с бежанците у нас не са на едно мнение относно решението на ДАБ.

Някои смятат, че след като са избрали да живеят безплатно в бежански центрове след получаване на статут, бежанците не следва да имат претенции за местоположението на центровете. В подкрепа на това мнение се цитира фактът, че в други страни (при това сред най-желаните от бежанците) бежанците нямат право да избират центрoвете / районите, в които живеят. На практика те нямат това право и у нас; сменянето на центровете по тяхно желание не е невъзможно, но е трудно и се случва рядко.

Принудителната промяна е стресираща за всички хора по принцип. Още по-стресираща е, обаче, за хора, които наскоро са били принудени да напуснат собствените си домове, работа, семейства, приятели. Към този стрес се прибавя огромната неяснота и несигурност какво ще се случи в следващите месеци, тъй като не е известно дали и кога ще бъде стартирана приетата интеграционна програма и какво на практика ще представлява тя. Прибавя се знанието за това, че в България не си желан – върху теб може да се упражни насилие, да бъдеш прогонен от съседите от наетото от теб жилище, без полицията да се застъпи за теб и т.н.

Принудителната промяна разрушава създадените социални връзки и прекъсва образователни дейности и трудова заетост, и така бежанците губят ценни неща, които трудно се създават и осъществяват в България.

Някои смятат, че единствените шансове за интеграция и оцеляване са в столицата, но всъщност не всички хора желаят да живеят в голям град, особено тези, които са живели в малки населени места. Живеещите и живелите в провинцията знаят, че препитанието там е възможно и качеството на живот не е непременно по-лошо. В тази връзка някои смятат, че би било добре да има гъвкавост и право на избор, тъй като някои биха оцелявали по-успешно в голям град, а други в малък или на село.

Лесно е да възразим, че България е малка и бедна страна и не може да си позволи гъвкавост, но е по-продуктивно да преминем отвъд клишетата и да помислим за това как у нас може да се състои реална интеграция на бежанците. В противен случай просто ще си създадем гета.

English

According to the Law for the Asylum and the Refugees, Art. 32, (3) “A foreigner with a refugee status or humanitarian status can be given financial support for accommodation in a flat for a period of up to 6 months from the enactment of the decision for providing status, under conditions and by an order determined by the chairman of the State Agency for the refugees, co-ordinated with the Minister of Finance.””

I have no idea how it has been regulated on paper, but in order to avoid homelessness, after volunteers insisted people who have been granted asylum not to be forced to leave refugee centers, the State Agency for Refugees made a decision to permit them to stay in the refugee centers for up to 6 months after they receive their status decisions.

They should submit an application to the director of the refugee center and ask to live there and be registered at the address of the camp.

The State Agency for Refugees has made a decision to move status holders from Sofia refugee centers to Harmanli and the asylum seekers from Harmanli to centers in Sofia. They justify the decision with the lack of interpreters in Harmanli.Refugees do not want to be moved and protest. SAR insists that the move will take place, by force if necessary. Moving to another center, though, is not the same as eviction.

There is an easy solution to the lack of interpreters issue – by the use of video-conference. The refugee center in Harmanli (like other refugee centers) has a video-console for video-conference, so it is not necessary for the interviewer, the interviewed and their interpreter to be physically present in the same room. The video-console has not been installed in Harmanli. I have not discovered a regulation which makes it mandatory for a video-conference to be held through a video-console. Nowadays there are many ways to make a video-conference and even record it (audio and video).

If applicants are refused, they should file a complaint to the Chairman of the State Agency for Refugees and inform the UNHCR. Volunteers could assist them in these.

If camp administration forces them to leave before the deadline, they should file a complaint to the Chairman of the State Agency for Refugees and inform the UNHCR. Volunteers could assist them in these.

There are more complicated cases – when refugees live in a refugee center, but they were registered at another address or they lived outside the center, but had to leave the accommodation as they lacked finances, for example. They are vulnerable as they are outside this regulation and the State Agency for Refugees has the formal right to force them to move out. This is an issue that needs to be resolved if homelessness is to be avoided.

The people who work with refugees have different opinions about the decision of the SAR.

Some believe that as refugees have chosen to live for free at the refugee centers after they receive their status decisions, they should not be allowed to choose the location. Advocates of this view cite the fact that in other countries (the most desired by the refugees), refugees do not have the right to choose the centers / regions. In fact they do not have this right in Bulgaria either; changing centers is not impossible, but it is difficult and rare.

Forced changes are stressful for everyone. They are even more stressful for people who have recently been forced to leave their own homes, jobs, families and friends. Added to this stress are the huge uncertainty and the unclear prospects of the months to come as there is no information if and when the new integration programme will start and how it will be actually implemented. Added to this stress is the knowledge that refugees are not welcome in Bulgaria – they could become victims of physical violence, evicted from rented property by their neighbours and then not be assisted by the police, etc.

Forced changes destroy social connections, disrupt educational activities and employment, and thus refugees lose valuable things that are hard to create and achieve in Bulgaria.

Some people believe that the only integration and survival opportunities are to be found in the capital, but in fact not all people want to live in a big city, especially the ones who used to live in small places. The ones who have lived outside big Bulgarian cities know that making a living is possible there and quality of life is not necessarily worse. Thus some people believe that it is good for refugees to have flexibility and the right to choose as some of them would survive better in big cities and others in small towns or villages.

It is easy to say that Bulgaria is a small and poor country, so it cannot afford flexibility, but it is more constructive to go beyond cliches and think how we could actually integrate refugees. Otherwise we will simply create ghettos.

7 thoughts on “Къде живеят бежанците / Where do refugees live

  1. Ще ходят , където им се каже! Тази земя не тяхната земая- права имат у тях, тук ние ги хрантутим!А ти си просто една жалка предателка!

  2. Пръц, идеята не е да ги хрантутим безкрайно много, а да направим така, че колкото се може по-скоро да започнат да се хранят сами. За това става въпрос в горния текст.

  3. Там е работата, че те нямат намерение, нито желание да се хранят сами
    пък и повечето от тях са дошли в Европа точно затова, защото са чули, че тук има социална система която храни на корем без да работиш.
    Защо не бягат в Индия или Африка например – защото там не хранят без да работиш

  4. Защото освен храна на корем, хората търсят мир и демокрация, Соня, които не се намират така лесно в Африка и Индия. А не знам как чужденец би могъл бъде мотивиран да потърси работа в България ако от деня на пристигането му наоколо му повтарят, че работа в България няма. Помислете и за причините поради които българите отиват в Западна Европа. И те ли заради социалната система или нещо друго?

  5. Това, че работа в България няма и че е ниско платена, не е тайна
    това, че българите бягат на запад, също го знаем
    аз ги разбирам хората, че никой не иска да работи на полето или в животновъдството, всички искат в офис на бюро с климатик и за много пари
    Въпроса е възможно ли е това?
    Въпроса е, трябва ли държавата да осигурява работа на бюро и достъп до социалната система на всеки бежанец, защото такова било желанието му
    Въпроса е, какво ще стане ако продължават да прииждат бежанци и ни залеят няколко милиона с жените и децата и всички искат на бюро и социални помощи

  6. Не, всъщност повечето от тях не търсят работа в офис с климатик. Не знам как точно решихте, че е така. Освен това държавата не осигурява работа по принцип. А социалните помощи ако не знаете колко са … 65 лв на месец ако успеете да ги вземете. И бежанците не кандидатстват за тези помощи. Но медиите казват какво ли не🙂

  7. Този мит че на Бг й трябват работници на полето не знам откъде се заражда – проста проверка показва че безработицата е най-висока именно в нискоквалифицираните професии и в селата. Висококвалифицирани работни места (в офис с климатик) има и винаги ще има, но никак не са лесни за човек без местен език и местни контакти.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s