Фантастичният господин Фокс / Fantastic Mr Fox

(Find English translation below)

Една от любимите книги на детето (откъм 3+ годишна възраст насам) е „Фантастичният господин Фокс” на Роалд  Дал, илюстрирана от Куентин Блейк (90 стр., 7 лв.).

Господин Фокс е глава на лисичето семейство, което живее в дупка под голямо дърво на един горски хълм. Всяка вечер той излиза за храна, която доставя от фермите на алчните , гнусни и зли Богис, Бънс и Бийн. Фермерите решават да го застрелят, но успяват да откъснат само опашката му. След това решават да разкопаят хълма, но лисиците копаят по-бързо от човеците с лопати, така че накрая докарват багер и унищожават хълма. Лисиците са изтощени от глад и копаене на тунели, всеки момент може да ги убият, но в крайна сметка откриват безопасно местенце, а господин Фокс и децата му изкопават тунели до курниците и складовете, така че да могат да се снабдяват редовно с храна. Те споделят мястото и храната с другите няколко семейства – на язовеца, невестулката, къртицата и заека, които също са останали без дом заради унищожаването на хълма. Язовецът изпитва угризения, но господин Фокс успява да го убеди, че вършат правилното нещо.

Не знам дали е възпитателно да чета такива книги на детето, особено когато не ги използвам за да започна дискусия върху етична дилема, понеже предпочитам дискусиите да започват от детето, по естествен начин. Педагогичността в цялото преживяване е във възможността детето да развие любовта си към думите и умението да слуша и разбира писан текст, което на свой ред някога ще го направи по-добър писател и читател.

Разбира се, предполагам, че четенето на такива книги създава положителна нагласа към Трикстера, но той така или иначе е един от любимите архетипи – на мен и на баща ми, а това не ни е направило по-малко добри хора.

English

One of my kid’s favourite books is “Fantastic Mr Fox” by Roald Dahl, illustrated by Quentin Blake, 96 pages. It has been his favourite since he was 3+.

Mr Fox is the head of the fox family which lives in a burrow under a big tree on a forest hill. Every night he goes out to fetch food from the farms of the disgusting, evil and greedy Boggis, Bunce and Bean. The farmers decide to shoot him, but they shoot off only his beautiful tail. Then decide to dig the hill, but foxes dig faster than people with spades, so in the end people bring an excavator and destroy the hill. The foxes are exhausted of starvation and tunnel digging; they might be killed any moment, but finally they discover a safe place and Mr Fox and his little sons dig tunnels to the hen houses and storehouses, so they could get regular food supplies. They share the space and food with the other families who have lost their homes when the hill was destroyed – the families of Brock, Weasel, Mole and Hare. Brock feels remorse, but Mr Fox persuades him that they are doing the right thing.

I have no idea whether reading such books is teaching good lessons, especially if I am not using them to start discussions of ethical dilemmas as I prefer discussions to be started by the child, the natural way. The didacticity of the experience lies in the opportunity for a child to develop love for words and the ability to listen to and understand  written texts, which, in turn, will make him a better reader and writer (some of my blog thoughts on literacy – in Bulgarian).

Of course, I believe that reading such books somehow generates a positive idea of the Trickster, but one way ot another he is one of my favourite archetypes – both my father and I have liked the Trickster figure so much, and that has not made us less good.

 

5 thoughts on “Фантастичният господин Фокс / Fantastic Mr Fox

  1. Може би основен въпрос е доколко господин Фокс е трикстер. Може би според неговата култура, той изобщо не прави нищо лошо, а само иска да изхрани семейството си. Аналогично на северноамериканските индианци, които не са можели да схванат пон

  2. Аналогично на северноамериканските индианци, които не са можели да схванат понятието частна собственост върху стадата на белите каубои и за тях това е бил начин да изхранят семейството си. Докато за белите каубои това е било кражба.
    Може би това е начин да се предаде на децата възприемането на чуждия мироглед, който е не само междукултурен , но и междуличностен в рамките на една култура. Почти всеки от нас се опитва да анализира постъпките на другите през собствената си призма. Какво бихме направили на тяхно място и защо те постъпват така. Да, но ние не сме на тяхно място и това ни създава проблеми в междуличностното общуване.
    Интересно как може това да се преведе на детски език и научим децата да се опитат да разбират постъпките и начина на мислене на тези около тях, без да ги съдят от своята собствена позиция.

  3. Алчността, гнусотата и злината на фермерите изразява ли се в нещо друго освен желанието да запазят собствеността си🙂 ?
    Сещам се за нашенския трикстер – Хитър Петър. Като дете го харесвах. После като възрастна си дадох сметка, че той честичко мами хора, които не са сторили никакво зло, освен че са по-богати от него и от мен (те не са хора де, а чорбаджии). С измамите си той често цели и постига не само присвояване на тяхната собственост, а и съвсем безсмислено издевателство.
    Защо децата не виждат това? Според мен – защото самите те са слаби и бедни като Хитър Петър (дори родителите им да са богати). А за да уважаваш собствеността, навярно трябва да имаш от нея.

    Does the farmers’ greed, evil and disgust consist in anything more than the wish to retain their property🙂 ?
    I am thinking of Hitar Petar, the trickster from Bulgarian folklore. I liked him when I was a child. Later as adult I realized that he frequently deceives people who have done nothing bad, except that they are richer than him and me (they are actually moneybags, not humans). By deceit, he often not only takes over their property but also pointlessly violates their dignity.
    Why don’t children see this? I guess, because they are weak and poor like Hitar Petar (even if their parents are rich). And one likely needs to have some property in order to respect it.

  4. По-рано харесвах и Робин Худ, сега – не толкова.
    Имам идея за фентъзи-история, която не знам дали някога наистина ще напиша. Сюжетът е героичен поход в измислена средновековна България, от Средец в южна посока. Някъде между Перник и Дупница героите обезпокоени си припомнят, че из горите, през които минава пътят, върлува дружината на прочутия разбойник Петър, който ограбва богатите и раздава част от откраднатото на бедните (името е от Хитър Петър, разбира се).
    Един от участниците в отряда – слугата Стан, от бедно-селски произход, изразява мнение, че макар да се надява силно Петър да не ги нападне, по принцип одобрява дейността му, защото пропастта между богати и бедни е отвратителна и все някой трябва да преразпределя богатството.
    Това вбесява друг участник – Йосиф, син на евреин лихвар. Той казва, че на уважението към собствеността – което значи, разбира се, чуждата собственост – се крепи всяка що-годе читава държава; и понеже в България това уважение го няма, тя е толкова зле. „На този негодник Петър Господ ли му е дал право да заграбва жълтици, които не са негови? И ако ти му даваш право да краде от богатите, ти всъщност даваш и право на всеки, който е по-беден от теб, да те ограби!“

    I also used to like Robin Hood, now I don’t like him so much.
    I have an idea for a fantasy story, though I don’t know whether I’ll ever write it. The plot is a heroic journey in a fantastic version of medieval Bulgaria, from Sredets to the south. Somewhere between the towns of Pernik and Dupnitsa the characters become worried because they remember the well-known bandit Petar (the name of course is borrowed from Hitar Petar). He resides in this region with his men, robs the rich and gives part of the stolen money to the poor.
    One of the characters, the servant Stan who comes from a poor village, expresses his opinion that, while he strongly hopes that Petar will not attack them, he approves his deeds in principle, because the polar distribution of wealth is a great evil and someone must redistribute it.
    His fellow traveler Joseph, son of a Jewish moneylender, is enraged. He says that every decent society is based on the respect to property – which of course means other people’s property; and because Bulgarians lack this respect, their country is so miserable. „Has this villain Petar a God-given right to deprive other people of their money? And don’t you realize that if you are giving him the right to rob the rich, you are actually also recognizing the right of everybody who is poorer than you to rob you!“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s