Опитвам се да помогна / I am trying to help

(find English translation below)

Когато ходех сравнително редовно в бежанския лагер в Пъстрогор, носех разни неща за един човек в инвалидна количка . Предполагах, че отдавна е заминал извън България, но наскоро открих, че все още е в лагера, макар че е получил хуманитарен статут в края на януари.

Той е на 30 години и е с двете си деца, на 6 и на 8 години. Единственият им близък с тях е 19 годишният му брат.  Братята са родени и израснали в палестински бежански лагер в Сирия; живеят в български бежански лагер от 8 месеца.

Пъстрогор не  е  място, в което  е добре човек да живее дълго време, особено ако е с деца. Сградата е нова и поддържана; осигурени са храна, топла вода, перални машини и фелдшер. Тя, обаче, се намира насред поле от тръни, в което се разхождат змии  – между село Пъстрогор и Свиленград. С малкия си покрит с цимент двор и ограда, мястото наподобява затвор – все пак то е замислено като транзитен център, в който търсещите закрила просто да бъдат регистрирани преди да се разпределят към други бежански центрове.

Децата прекарват времето си като тичат из двора, правят бели и настояват някой да им купи сладолед. Бащата и чичото прекарват времето си в притеснение и мечти да открият място, където за децата да има училище, а за тях работа. И ако е възможно, някакъв достъп до лечение за бащата.

Краката на мъжа са почти парализирани след като е бил прострелян. Усеща болки като от токови удари, схващане. След като му е била осигурена едноседмична физиотерапия в Свиленград е почувствал положителна промяна, но последваща терапия няма. Не са направени изследвания за да се изясни каква точно е причината за състоянието му и дали има надежда да се подобри или излекува. Здравните осигуровки получилите закрила трябва да плащат сами. Братята нямат никакви доходи.

Ако живееха извън това място и имаха някакви пари за градски транспорт, малкият брат можеше да си потърси работа. Големият би искал да работи някаква надомна работа. Не знаят български, не са високо образовани (5 клас) и са работили единствено в птицекланица.

Предполагам, че имат право на социално подпомагане, а бащата вероятно и на някаква инвалидна пенсия, но досега дори не са регистрирани като безработни.

Мисля, че решението за тези хора е а) някой да им помогне да заминат и да се установят в държава, в която имат по-големи шансове за оцеляване; б) някой да им помогне да намерят безплатно (или евтино) жилище, работа, училище, лечение; трябва да им се помогне да кандидатстват за социално подпомагане и инвалидна пенсия.

Има и належащи нужди като памперси и катетри.

Ако тези хора остават в България, за тях би било добре да живеят в град, в който може да се намери добро медицинско обслужване и подкрепяща общност, а разстоянията да не са огромни като в Столицата. Стара Загора и Пловдив ми изглеждат като добри опции.

English:

While I used to visit almost regularly the refugee camp in Pastrogor, I took there things for a man in a wheelchair. I thought that he had left Bulgaria long ago, but recently I discovered that he was still at the camp although he had received his humanitarian status at the end of

He is 30 years old, accompanied by his two children aged 6 and 8. Their only relative is the man’s 19 year-old brother. The brothers were born and grew up in a Palestinian refugee camp in Syria; they have lived in a Bulgarian camp for 8 months (since November, 2013).

Pastrogor in not a place where it is a good idea for on to live for a long time, especially if one is with children. The building is new and well-maintained; food is provided, as well as warm water, washing machines and a medical nurse. However, it is in the middle of a field overgrown with thistles, teeming with snakes – between the village of Pastrogor and the town of Svilengrad. With its small cemented yard and a bribed wire fence, the place resembles a prison – after all it was meant to be a transit center, in which asylum seekers are just registered before they are distributed to other refugee centers.

The man’s children spend their time running about the yard, up to mischief and insist on someone buying them ice cream. The father and the uncle spend their time in worries and dreams of finding a place where there could be school for the kids and jobs for the adults, and if possible – medical treatment for the father.

The man’s legs have almost been paralyzed since he was shot. He feels pain, as if from electric shocks, stiffness. After a week of physical therapy in Svilengrad he felt definite improvement, but there has been no further therapy provided. No tests have been made to identify the reason for his condition and if there is hope of relief or cure. Adult asylum holders need to cover their medical insurance on their own. The brothers have no income.

If they lived outside the place and had any money for public transportation, the younger brother could have looked for a job. The elder one would like to work from home. They do not know Bulgarian; they do not have much education (5th grade) and they have worked only in a chicken slaughterhouse.

I believe they have the right to receive some social benefits, and the father probably to some disability pension, but so far they have not even registered as unemployed.

I think that the solution for these people is: a) someone to help them move and settle in a country in which they have better chances of survival; b) someone to help them find free (or cheap) accommodation, jobs, school, medical treatment; they need help to apply for social benefits and disability pension.

There are urgent needs such as diapers and catheters.

If these people stay in Bulgaria, it would be good for them to live in a town where they could find good medical treatment and a supportive community, and the distances should not be as long as they could be in the capital. Stara Zagora and Plovdiv seem to me like good options.

3 thoughts on “Опитвам се да помогна / I am trying to help

  1. Някога на мястото на този център бе лудницата и някак си хората го избягваха. Спомням си как една жена от този дом хвърляше камъни по нас докато копаехме на бостана. А змии там май нямаше. Поне не и отровни.

  2. Pingback: Работа у дома / Working at home | полетът на костенурката

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s