За комунизма и любовта / On love and communism

(find English translation below)

Баба ми казваше, че когато парите си тръгнат през вратата, любовта отлита през прозореца. Спомних си това преди малко, когато прочетох във Фейсбук, че Маргарет Тачър била казала, че комунизмът си отива, когато се свършат чуждите пари. А обърнах внимание на това, защото една приятелка ми беше пратила статия за солидарността – че ЕС трябва да се фокусира върху нея и пр.

През целия си живот съм споделяла и дарявала, помагала съм на хора, помагала съм за проекти; най-често поставям своите нужди и желания на последно място и мога да си позволя да кажа, че съм алтруист. Това, обаче, не ме прави социалист.

Ако трябва да дефинирам политическите си възгледи, бих казала, че съм либертарианка. Може да вярвам в любовта, помагането, алтруизма, но не мога да ги изисквам от когото и да било, камо ли да ги налагам на цяла нация или на ЕС. Мога да ги изисквам само от хората, с които съм влязла в някакъв доброволен съюз, основан на личен избор. Не вярвам в обществените договори, които някои прави от името на други хора.

Да, да, знам, че такива избори не ни дават гаранции за бъдещите поколения, но кои сме ние да правим избори вместо тях? Единственото, което можем да направим е да вършим това, което проповядваме, да даваме личен пример и честно да обсъждаме изборите си.

Изкушаващо е да играеш ролята на Робин Худ – да вземаш от богатите и да даваш на бедните. Кой знае, дори и аз може да се окажа в тази роля някой ден, но се надявам да бъда достатъчно честна и да не изисквам и другите хора да стават крадци. Ще си поема отговорността и няма да рационализирам и оправдавам избора си като се опитвам да превръщам обществото в мой съучастник.

Ако  някой иска да бъде социалист, той трябва да бъде готов лично да споделя и да помага, активно да се грижи за други хора. Може да открие съмишленици и да си направя комуна, кибуц, но не и тоталитарна държава. В този смисъл социализмът върви ръка за ръка с либертарианството.

EN

My grandmother used to say that when money goes out the door, love goes out the window.  I just remembered that when I read a saying (allegedly Margaret Thatcher’s) on FB: Communism goes when other people’s money finish. And I paid attention to that because one of my friends sent me an article on solidarity – that EU should be about solidarity, etc.

All my life I have been a person who shares and donates, who takes care of people and projects, who most often puts her needs and wishes last, who could afford to say she is an altruist. However, this does not make me a socialist.

If I have to define my political views, I could say I am a libertarian. I might believe in love, sharing, helping, altruism, but I cannot demand these from any person, much less imposed it on a nation or the European Union. I could demand it only from people with whom I form some kind of voluntary union, based on personal choice. I do not believe in blanket social contracts which someone makes for other people.

Yes, yes, I know such choices provide no safeguards for the future generations, but who are we to make choices for them? The only thing we could do is practice what we preach, be role models and honestly discuss our choices.

It is tempting to play the role of Robin Hood – take from the rich and give to the poor.  Who knows, even I might be in his shoes some day, but I hope I will be honest enough and not demand that other people become thieves too. I will take my own responsibility, not rationalize and justify my choice by trying to make society my accomplice.

If someone wants to be a socialist, he should be ready to share and help himself, to take active care of people. He could find people who share his ideas and make a commune, a kibutz, but not a totalitarian state. In that sense, socialism goes pretty well with libertarianism. 

Advertisements

безполезното изкуство / useless art

IMG_3569

(find ENGLISH translation below)

Прекарвам малкото си свободно време да съзерцавам или да създавам изкуство. Зашеметена съм от огромния брой произведения на изкуството, които са създадени до този момент. Мечтая да създавам изкуство на пълен работен ден, но понякога се чудя – Дали хората наистина се нуждаят от толкова много изкуство в живота си? Дали изобщо се нуждаят от изкуство? Да не би просто да създаваме просто още отпадъци?

А после си мисля … дали трябва да се придържаме само към „естествените“ неща – храненето, дишането, размножаването? И тогава си мисля, че точно „изкуственото“ ни прави човешки същества, създадени по Божи образ и подобие … понеже Бог е на първо място Творец, нали? Това което ни прави хора не са дори любовта и приятелството, понеже дори животните са способни на това, но сега нямам време да изследвам защо за някои хора е толкова трудно да обичат и да бъдат добри.

ENGLISH

I spend the little free time I have contemplating or creating art. I am overwhelmed by the huge number of works of art that have been created so far.  I dream of becoming a full-time artist, but sometimes wonder – Do people need so much art in their lives?  Do they need any art at all? Aren’t we just creating waste?

Then I think … should we stick just to what is „natural“ – eating, breathing, reproducing? And then I think that it is the artificial that makes us human beings, created in God’s image and likeness, as God is a Creator in the first place, isn’t he? It is not even love and friendship as even animals are capable of this, but now I do not have the time to explore why for some people it is so hard to love and to be good.

Правосъдие набързо / Fast justice

(find English translation below)

Днес открих, че когато от едно единствено съдебно дело, което е първа и последна инстанция, зависи нещо много, много важно, в някои случаи дори шансовете ти за физическо оцеляване, същото това дело може да бъде насрочено за една дата и час с няколко други дела, понякога дори десетина. Това означава, че правосъдието отделя за теб цели 2-3 минути.

Да, вярно е, че съдиите би трябвало да отделят време да разглеждат случая ти извън съдебната зала и след това да вземат решение, но ако са толкова малко спрямо броя на делата и толкова заети, дали можеш да разчиташ извън залата да обърнат повече внимание на случая ти?

Бих искала да знам дали в нашата държава съществува някакъв документ, който да регулира това, така че да бъде гарантирано някакво минимално време.  И не, не ме интересува дали в други държави е така или още по-зле. Аз живея тук, в България.

 

EN

Today I realized that when something very important in your life (sometimes even your physical survival) depends on a single court hearing, you might end up having your case squeezed together with several other cases (sometimes around ten) into the same hour and court hall. This means that justice spares you 2-3 minutes.

It is true that judges should spend time reviewing your case outside the court hall and then make a decision, but if  judges are few and so busy and cases so many, can you expect your case to receive more attention outside the hearing?

I would like to know if there is a Bulgarian document regulating this, so that there is some time minimum that is guaranteed.  No, I do not care how they do it in other countries – if it is the same or worse. I live here, in Bulgaria.