Интеграцията на бежанците

Кой от българска страна е отговорен за справянето с бежанската кризав България? Какви са плановете му?

До март тази година трябваше да бъде приета Национална програма за интеграция на бежанците в Република България (2014 – 2016). Все още не съм открила такъв документ на сайта на Държавната агенция за бежанците. Всъщност, макар че съм доброволец към ДАБ, аз не знам дали тази институция ще бъде официално отговорна за интегрирането на получилите закрила у нас. Нямам представа дали някоя друга институция ще бъде отговорна … всъщност когато става въпрос за това в една страна легално да пребивават хора, тези хора влизат в досег с много институции, така че по един или друг начин всяка от тях трябва да бъде отговорна. Би било добре, обаче, между тези институции да съществува някаква координация по определени проблеми, а когато става въпрос за специфична група хора, би било добре една от институциите да играе ролята на координатор. Изглежда логично когато става въпрос за бежанците в България, това да бъде ДАБ. Предстои да разберем дали ще има такава координираща институция и дали тя ще бъде ДАБ. Сега е отвъд средата на април, 2014, а в страната ни се случва нещо, което някои хора определят като бежанска криза.

Какъв е броят на търсещите и получилите закрила у нас? Колко от тях остават в страната?

Около 6 хиляди са търсещите закрила у нас. Половината от тях живеят в лагери. Около 4 хиляди са хората получили закрила у нас през 2013 и 2014 година. Не е известно колко от тях са в страната. Не е известно колко от заминалите ще се върнат.  Страните от ЕС нямат еднаква политика спрямо гражданите от трети страни (т.е. извън ЕС), които са получили закрила у нас. В общия случай получилите хуманитарен статут би трябвало да пътуват с визи до повечето страни, а тези с бежански статут пътуват без визи до много страни. И едните, и другите имат право да пребивават до 90 дни. Би трябвало след това да ги връщат у нас.

Доскоро всички получили закрила, които се опитваха да стигнат до Западна Европа успяваха и при това без визи. Освен това, противно на известните ми правила, успяваха да останат и да получават социални помощи, с които да оцеляват безпроблемно, започваха да учат езика на страната, а децата им тръгваха на училище.

Наскоро Европа официално припомни правилата, които започнаха да се прилагат – най-вече за тези, които се опитват да заминат без виза с цел да се установят извън България. Въпреки това, получилите закрила у нас  продължават да гледат с надежда навън; тези, които успяват да набавят пари за билети, опитват, а на някои им се получава.

Нямаме никаква яснота и сигурност по въпроса дали желаещите ще успеят да заминат и да се установят извън България.

Какво се случва с тези, които получават статут и все още са тук?

Те имат нужда от покрив над главата, средства за оцеляване и лични документи. Проблемът с осигуряването на покрив над главата остава такъв, какъвто го описах в началото на ноември. Би било хубаво ако получилите закрила остават за няколко месеца в лагерите – докато получат български документи, за да понаучат български, както и други важни за оцеляването неща. Не знам, обаче, дали това ще се случи. Според статистиките в сайта на ДАБ, в лагерите има места, а от медиите научаваме, че в момента влизащите в страната са по-малко от извежданите от страната.

Хората са притеснени и изнервени от факта, че нямат пари и покрив над главата, а още по-малко някаква яснота какво им предстои. Много от тях дори не могат да кандидатстват за лични документи, защото нямат постоянен адрес, на който да се регистрират. Би било добра идея държавата да реши този проблем като предостави адресите на лагерите като постоянни.

Колко образовани и интелигентни са бежанците? Колко различни са от нас? Можем ли да открием нещо положително в ситуацията?

Да, можем да я използваме за да се научим как да се справяме устойчиво с редица проблеми в нашата страна, да открием слабите места в нормативните уредби, да променим механизмите, които ни пречат вместо да ни помагат.

Можем да използваме потенциала на новодошлите за да стартираме нови бизнеси, които да създават работни места не само за тях. Може да се появят повече социални предприемачи.

Противно на някои предположения, повечето бежанци са грамотни и не по-малко интелигетни от нас, българите. Сред тях има немалко хора с висше образование, както и недозавършили студенти. На сайта на ДАБ има официална статистика за това с какво ниво на образование са търсещите закрила. Без образование са 12 % от потърсилите закрила през март. В тази статистика се включват и новородените.

Сред тях има немалко хора, които успяват да направят от нищо нещо, и то не само за себе си, а и за много други хора. А преобладаващата част от тях, сирийците, са доста близки до нас като светоусещане  – за добро или лошо 🙂 Можем да научим доста неща от по-различните от нас – от идващите от черна Африка, от които кой знае защо настояваме да се отървем. Аз лично се надявам поне част от тях да останат и да ни научат на смирение, търпение и умение да откриваме положителното и в най-трудните ситуации, на фино и добронамерено чувство за хумор, да ни припомнят, че приоритетите биха могли да се подреждат и по друг начин.

Advertisements

6 thoughts on “Интеграцията на бежанците

  1. Хич не ми пука дали са грамотни или не!Ти коя си,че да решаваш да пускаш Сульо и Пульо в България без да питаш народа си?!Като са толкова грамотни и кадърни, защо не са си изградили даржавите такива, че да им харесват и да си седят там?! Кой ти каза , че България и Европа нещо им дължат?!Да се омитат! И ти с тях като баш мулти-култи байрактарка!Може Нобелова награда да ти дадат или поне тлъста заплатка…Но не на нашия гръб!

  2. Поздравления за този пост, Лидия! Невежеството трябва да се бори със знание. Това важи и за предразсъдъците. А който държи да си ги има – негов проблем. Борбата е за мнението на неориентираните поради незнание.

  3. Поздравления за статията! Поздравления за това , че вършите работата на държавата, която само си прибира пари по интеграционни и какви ли не програми! Или проекти… И да не беше работа на държавата, наша работа е да намерим начин да се справим по възможно най-добрия начин, пазещ достойнството и на нас като хора, християни и държава, и на хората в трудна ситуация.

    Да не забравяме, че тези които помагат на бежанците, помагат и на болни, и на изпаднли хора. И обратното.

    Истинското милосърдие няма национално знаме и не дели любовта. Така както и Христос не дели света на държави. Така както и на небето няма държави. Дано като православна държава се отърсим от внесения, непривичен и болно-осъзнат шовинизъм и псевдо-патриотизъм. Дано разберем, че това, което ни е съхранило през вековете е било не друго а дълбоката ни духовност, не агресията, а духовната твърдост. Ако бяхме като нашите предци, щяхме да съумеем да се съхраним с вяра и дух , а не с болната хитлероподобна агресия.

    Пък тези хора повечето, дори не искат да остават тук, не знам какво толкова сме настръхнали като общество. Май си търсят виновник за проблемите ни отвън. Като че ли и без бежанци, държавата се е замислила за собствените си поданици.
    Дано поне ние като хора запазим достойнството си и си помагаме.

    Бог да възкреси България и всички добри хора!

  4. Хахаха, щели да се интегрират?!Колкото циганите се интегрираха. Върви ги виж във Франция колко са интегрирани арабите и негрите. Благодарение на „интеграцията им“ цяла Франция гласува за Националния фронт!И тука ще е така! И слава Богу!

  5. Проблемът реално е че като изключим случайните ексцесии и актове на героизъм няма много което може да се направи. Като теглиш чертата всеки е сам за себе си. Сирийците са със сходно ниво на образование с българите, но се налага да се адаптират към местните език и култура, да компенсират липсата на социален кръг СЛЕД което да се състезават на равни начала с българите.
    Ще стане каквото става в Бг по принцип – специалистите в няколко професии ще просперират, работохолиците ще драпат бавно по кариерната стълбица, фаталистите ще приемат нискоквалифицирани професии. Мнозинството обаче подобно на повечето българи ще цикли на празен ход мечтаейки всичко да им бъде доставено наготово или чрез магическа формула („добери се някак до германски град и намери бюрото по труда“) и ще беснее че не го получава.

Коментари са забранени.