Сирия – днес стават три години

Допреди точно шест месеца почти не бях наясно какво се случва в Сирия, макар че бях чула, че се случва нещо. Знаех, че народът се е вдигнал да протестира, че управляващите стрелят по протестиращите, че обстановката се е заплела и че има бежанци – някакъв брой и у нас.

Една приятелка ми се обади да попита дали можем някъде да намерим помещение за събиране на помощи и така станахме доброволци.

При второто ни посещение в Пъстрогор имах време да говоря надълго и нашироко с бежанци и чух първите истории – за разрушени апартаменти, за бягства през гората, за роднини, с които не винаги има връзка и които просто няма как да дойдат насам, защото не могат да си го позволят или не могат да преминат безопасно през някои райони, или пък и двете.

Днес повечето ми познати и непознати продължават да философстват, че на бежанците не им е чиста работата щом са успели да се доберат до България, дали родените и прекарали живота си в Сирия кюрди са сирийци, че не са истински бежанци ако имат пари, а ако нямат, значи са икономически имигранти и пр.

В същото време аз вече познавам лично някои от онези роднини, с които не всеки ден има връзка, и за които всеки ден се притесняват хората, на които помагам тук.  Някои роднини не познавам, но оставям коментари, когато снимките им се появят във Фейсбук: „Да почива в мир!“. А когато ми показват снимки от детските си стаи, от работните си места и университетите, в общия случай имам нужда от салфетка … такава имам подръка и в момента.

От бежанците се иска да са благодарни, че са тук, включително от онези, които ми споделят, че предпочитат да умрат, за да не мислят всеки ден за това какво се случва с близките им, какво ще се случи с тях, дали ще успеят някак да оцелеят извън страната си, а също и някак да помогнат да роднините си. Макар че повечето ми познати и непознати ги смятат за разглезени неблагодарници, аз чувам „Благодаря“ на няколко езика всеки ден – десетки пъти … въпреки че точно аз нямам нужда да го чувам. Благодарят ми и затова, че съм им обяснила, че техните съседи извън лагера се страхуват от тях, че не ги възприемат точно като човешки същества, че не искат да ги виждат – понеже сега самоограничили излизанията си навън да не притесняват съседите, да им дадат възможност да посвикнат постепенно с тях.

Диктатура, война, бягство за живота, непознато място, мразещи хора, неизвестност. Понякога нещо като хепи енд. Това е историята на сирийските бежанци.

Advertisements

3 thoughts on “Сирия – днес стават три години

  1. Лидия, покланям ти се. На теб и на хората като теб, чрез които разбрах за конфликта, за войната, за цялата тази невъзможна мъка и за всичко…
    Бежанците… пред тях аз не мога да се поклоня. Те са всъщност доста високо, стоят високо пред мен, и техният кураж, и смелостта на някои, които познавам лично, събират цялата ми надежда, че това някога ще свърши.
    Не вярвам на нито една политическа организация, не вярвам на ООН/ВКБООН, нито на силните държави. Те биха спрели това мигом, стига да поискат.
    А Европа се е затворила, капсулирала в една празна черупка, и този егоизъм ще я унищожи.
    Доброволците и хуманитарните организации са силите, които помагат на тези хора, но надеждата е ужасно крехка…
    Благодаря ти, Лидия. Кърпичка и аз имам винаги под ръка.

  2. Всеки път, когато говорим за тези хора си представям ужасът, който са били принудени да видят, да изживеят, ужасът, който ги е принудил да оставят Родината си. И никога няма да разбера хората, за които най-големият ужас е това, че тези хора споделят с тях градската градина за почивка.

  3. Никакъв ужас не са преживели тези жалки , претенциозни ,икономически емигранти!Африканците- в Африка! Ние не сме им длъжни с НИЩО! Да се омитат!

Коментари са забранени.