Християнството и бежанците

Харманли. Миналата неделя. Неделната литургия. В православната църква Отец Атанасий Странски говори за това, че протестите срещу бежанците противоречат на християнските ценности.

34. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна; дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;
35. 
защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
36. 
гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
37. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?
38. Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?
39. Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
40. А Царят ще им отговори и каже: 
истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.

(Матей 25:34-46)

Сирия – днес стават три години

Допреди точно шест месеца почти не бях наясно какво се случва в Сирия, макар че бях чула, че се случва нещо. Знаех, че народът се е вдигнал да протестира, че управляващите стрелят по протестиращите, че обстановката се е заплела и че има бежанци – някакъв брой и у нас.

Една приятелка ми се обади да попита дали можем някъде да намерим помещение за събиране на помощи и така станахме доброволци.

При второто ни посещение в Пъстрогор имах време да говоря надълго и нашироко с бежанци и чух първите истории – за разрушени апартаменти, за бягства през гората, за роднини, с които не винаги има връзка и които просто няма как да дойдат насам, защото не могат да си го позволят или не могат да преминат безопасно през някои райони, или пък и двете.

Днес повечето ми познати и непознати продължават да философстват, че на бежанците не им е чиста работата щом са успели да се доберат до България, дали родените и прекарали живота си в Сирия кюрди са сирийци, че не са истински бежанци ако имат пари, а ако нямат, значи са икономически имигранти и пр.

В същото време аз вече познавам лично някои от онези роднини, с които не всеки ден има връзка, и за които всеки ден се притесняват хората, на които помагам тук.  Някои роднини не познавам, но оставям коментари, когато снимките им се появят във Фейсбук: „Да почива в мир!“. А когато ми показват снимки от детските си стаи, от работните си места и университетите, в общия случай имам нужда от салфетка … такава имам подръка и в момента.

От бежанците се иска да са благодарни, че са тук, включително от онези, които ми споделят, че предпочитат да умрат, за да не мислят всеки ден за това какво се случва с близките им, какво ще се случи с тях, дали ще успеят някак да оцелеят извън страната си, а също и някак да помогнат да роднините си. Макар че повечето ми познати и непознати ги смятат за разглезени неблагодарници, аз чувам „Благодаря“ на няколко езика всеки ден – десетки пъти … въпреки че точно аз нямам нужда да го чувам. Благодарят ми и затова, че съм им обяснила, че техните съседи извън лагера се страхуват от тях, че не ги възприемат точно като човешки същества, че не искат да ги виждат – понеже сега самоограничили излизанията си навън да не притесняват съседите, да им дадат възможност да посвикнат постепенно с тях.

Диктатура, война, бягство за живота, непознато място, мразещи хора, неизвестност. Понякога нещо като хепи енд. Това е историята на сирийските бежанци.

Интервюто ми за бежанците в СЕГА

Дадох това интервю на 17 февруари (днес е 4 март), а преди 4 дни предупредих, че е нужно информацията да се актуализира. Бях дала и името на друга доброволка, която е по-запозната с въпросите за храната и се надявах интервюиращият добросъвестно да поиска информация и от нея. За съжаление, изглежда, че не са се свързали с други доброволци и не са се опитали да актуализират информацията.

Тази вечер изпратих мейл на интервюиращия и се опитах (засега безуспешно) да оставя коментар под статията.

УТОЧНЕНИЕ: доколкото ми е известно, държавата вече осигурява храната за бежанците – от миналата седмица, а организацията „Каритас“ продължи да доставя хляб и плодове.

Ако бях журналист и държах на обективност, щях да се свържа и с други доброволци, а също така да задам въпроси на представители на Държавната агенция за бежанците.

Може би това ще е второто и последно интервю, което давам по темата за българска медиа.