Харманли, протестите и т.н.

Вторник

Посетих началника на полицията в Харманли. В полицията не бяха постъпили нови оплаквания – оставаха си само две, срещу един и същ извършител, който още на следващия ден беше преместен в лагер в друго населено място. Според началника на полицията часовете за свободно придвижване извън лагера – от 6 сутринта до 9.30 вечерта са съвсем приемливи и не създават предпоставки за повишаването на престъпността в града. Имам пълно доверие на преценката му, защото това е човекът, който прие първите бежанци в лагера и беше ежедневно край тях месеци наред.

Началникът на  полицията смята, че информираето на населението и съвместното обсъждане на проблемите (между граждани, представителите на институции, бежанците и добвоволците) е добра идея, както и организирането на опознавателни събития, в които да участват граждани и бежанци.

Кметът на Харманли ме прие и разговаряхме около час. Той споделя притесненията на съгражданите си, настоява, че лагерът трябва да е от затворен тип, движението на бежанците да е силно ограничено, когато са навън да бъдат придружавани от полиция / служители на лагера – в най-мекия вариант нещо като деца на пионерски лагер. Той си служи със същата риторика и същите аргументи като протестиращите – обичайните отклонения от темата, които не си струва да изброявам. Освен това,  той не е запознат със законите, касаещи бежанците – не повече от повечето си съграждани. Почти толкова познава и обстановката в лагера.

В тази връзка му обясних, че според български и европейски закони, а също и  международни споразумения, регистрираните като търсещи закрила (т.е. притежаващите регистрационна карта) имат право на свободно придвижване. Всъщност половината от тях на територията на нашата страна не живеят в бежански центрове, тъй като имат възможност да живеят под наем или пък близки / доброволци са ги приели в домовете си на своя издръжка. Живеещите в центровете се задължават да спазват правилниците за вътрешния ред, а тези правилници им позволяват свободно придвижване от сутрин до вечер, а също и пътувания извън населеното място, из цялата страна.

Кметът смята, че в лагера трябва да живеят оптимален брой хора и за тях да бъдат създадени условия, които да им позволяват да прекарват смислено времето си. Съгласих се с него и му напомних, че все пак създаването на такива условия няма да отмени правото на жителите на лагера да излизат свободно навън. Споделих с него, че някои от тези дейности биха могли да са изнесени извън лагера и от тях да се възползват и жителите на Харманли. Аз лично с удоволствие бих участвала в тях.

Постигнахме съгласие по въпроса, че е нужно да организираме информационни дейности в града и да обединим в решаването на проблемите гражданите, институциите, доброволците, бежанците.

Последвалата сесия на общинските съветници – началникът на полицията отговори на редица въпроси, зададени от общински съветник във връзка с бежанците. Радвам се, че подадената от него информация потвърждава казаното от мен. Радвам се и за това, че кметът обяви, че ще има отворени информационни дни, в които ще участват институциите и доброволци. Надявам се скоро да работим по въпроса. Аз съм подготвена да се включа веднага. Би било хубаво гражданите на Харманли да се възползват  и да участват.

Подготвяният протест. Първо беше отменен, след като някои от организаторите се уплашиха, че може да им се наложи да поемат отговорност ако се появят екстремисти и се стигне до насилие. Сега е подновен, има и Фейсбук събитие, но неговият организатор е ФБ страница – може би поради същия страх от поемане на отговорност. Не вземам участие в разговорите в страницата на това събитие. Изглежда, че опитите ми да изяснявам ситуацията и да предлагам помощ не са най-добрата идея – участниците не търсят отговори, защото вече са си ги измислили или пък някоя популистка политическа сила им ги е подсказала. Вече съм наясно какви са основните страхове, но не това ФБ събитие е мястото, на което ще ги адресирам.

Ситуацията на бежанците. От миналия петък движението им е ограничено със заповед на началника на центъра – могат да излизат между 2 и 4 следобед и да се върнат до 6. Ако се налага някой да посети зъболекар или да вземе свидетелството за раждане на детето си, трябва да пише специална молба, тя да бъде преведена, да се губи колкото се може повече ценно време. Това ограничение не е оправдано от никакъв закон. Надявам се скоро тази несъобразена със закона практика да бъде прекратена. Мисля, че е достатъчно бежанците да бъдат предупредени за ситуацията и настроенията извън лагера и сами да си преценят дали и кога да излизат в рамките на определените от правилника часове.

Малко работа в лагера. Във връзка с настроенията на гражданите на Харманли и подклажданото напрежение, освен с африканците, проведох среща и с бежанци от Иран, Пакистан и Афганистан. Обясних и на тях как е добре да се държат с жени и деца. Предстоят срещи с неженените сирийци.

В заключение споделям мислите, които породи у мен гражданската активност на харманлийци в последните дни:

Хората са се активизирали за да настояват държавата да не изпълнява задълженията си и да нарушава правата на други хора. Нормално е в страна пълна с такива хора, държавата да не изпълнява задълженията си спрямо гражданите си и да нарушава правата им.

Advertisements

6 thoughts on “Харманли, протестите и т.н.

  1. Да се омита тази пасмина!Дръж си я у вас,щом толкова си падаш по арабски субекти!Както държавата има задължения към тъпите ви икономически емигранти, така може да спре да ги има- не ни трябва ни ООН, ни ЕС! Ясно?! Протест ЩЕ ИМА! ДО ПОБЕДА над „бежанците“ви!Нещо ви секна алъш-веришът с бежанците,а? Не ни вкарвай в гражданска война, араболюбителко!!!

  2. Интервюто Ви в „Сега“ нещо не се е получило. Мненията под него не изненадват – моето не би се различавало много от тях (бих се въздържал от обиди и лични нападки, все пак), ако не бях попаднал на блога Ви преди няколко дни. Просто хората разполагат само с изкривена информация и е нормално да се страхуват.

  3. Напълно разбирам страховете на хората от Харманли и именно затова се опитах да общувам с тези хора – за да споделя с тях цялата информация, която имам. За съжаление, сставам с впечатление, че повечето от протестиращите нямат желание да се информират. И все пак, не съм се отказала и ще настоявам институциите да организират информационни дни. Ако не го направят, ще се опитам да го направя сама.

  4. Повечето от протестиращите вече са намерили удобни отговори. Тяхното мнение няма как да промените. Но на другите можете да повлияете. Единствения начин, по мое мнение, Вие го знаете.

    Нямаше да е зле да имате подкрепата на СМИ – да бъде изложена и Вашата гледна точка. Но интервюто е крайно бездарно. Иван Николов е можел да прочете блога Ви и да подбере въпроси, които да изяснят Вашата гледна точка.

  5. Тъпа курво, вземи си ги у вас да си ги гледаш, не искам тези да ми се въртят в квартала, и да ме е страх да се прибера, защото някоя си путка искала черен хуй да лапа…

Коментари са забранени.