Харманли и други бежанци тези дни

lyd shal

така дядовците не ме мислят за момък, но пък жените ми се смеят :D някои казват, че ме познават по очите, но знам, че повечето ме познават по тетрадката, в която записвам нуждата от неща, които ще доставя букра (утре)

Тази седмица прекарах три дни в лагера. Можеше да се наложи да прекарам и четвърти утре, така че моят домашен хабиби ми предложи ако искам да остана да спя в Харманли тази вечер, за да не се налага да тичам в тъмното до автогарата и пр. Не се наложи, защото мъжките дрехи свършиха и няма какво повече да дадем. Но пък в лагера останаха немалко мъже без якета и обувки. Не е лесно да се занимаваш с ядосани мъже, затова част от нашите момчета (доброволци от бежанците) предпочетоха да вършат някаква друга работа, а на вратата да останем двамата най-корави – аз и М. Толкова съм корава, че един дядо реши, че и аз съм от шабааб (момчетата). Не че с жените е лесно, даже ми е по-трудно, понеже, нали, не мога да не бъда любезна и нежна с тях, пък като ми кипне, няма как да бъда директна, така че се налага да клъвна по женски, което не ми е много в стила. Но човек се учи докато е жив, така че аз започнах да се уча и да се подмазвам и пр. да играя всякакви роли.

Сутринта започна с изпробване на един нетбук, който бях получила от един добър непознат за мен човек за един бежанец, който смяташе да остане в България, но впоследствие реши да не. Чаках да се появи подходящият нов стопанин. И той се появи – не иска да бърза като всички останали към Германия, а да си използва правата, които ще има тук и да се опита да гради живота си тук, веднага щом получи документите си. Той иска да стане софтуерен инженер и първото, което ми хрумна е да го насоча към новопоявяващият се софтуерен университет на Светлин Наков. Няма да бърза да се кандидатира за първия прием, защото трябва да се подготви за изпита, а и да учи български. И ИншАллах, някой ден един ден да е толкова доволен от живота си в България, колкото и Исмаил Муазен, един от най-активните доброволци, които помагат на бежанците.

Наложи се за един час да напусна поста си, за да уредя спорове около ситуацията на 26 африканци от една голяма стая. Държах около едночасова реч, която беше превеждана от английски на някакъв африкански, а оттам на френски, така че да бъде разбрана от всички. След което гневът се превърна в разбиране и благодарност, а чувството за обреченост в ентусиазъм. И така, сега африканците от тази стая са наясно с бежанските процедури у нас, както и с това, че никой не знае докога ще чакат решение за статута си. Но пък погледнаха на нещата през друга перспектива – че вместо да стоят и да чакат (дорми е манже, дорми е манже) и да се оплакват, могат да поемат отговорност за живота си и да направят нещо смислено – да работят, да учат, да доброволстват. Казаха ми, че имат много таланти и идеи. Казах им да не мислят за това, което нямат, а за това, което имат, да опишат талантите и идеите си, да поговорим за това скоро и да видим дали пък не можем да привлечем помощ, за да се използват и развиват талантите, да се осъществят идеите. Посмяхме се, стиснахме си ръцете и си направихме снимки🙂

От две седмици не са напускали поста си двамата поляци, които докараха голямото дарение. Единият монтира перални и ремонтира всичко, което му попадне в лагера. По време на кратките му почивки си говорим за разликите между социализма у нас и социализма в Полша, за приликите между сирийците и българите, за това, какво трябва да прави държавата и пр. и пр. Другият тича напред-назад да превозва торби с дрехи и други неща, да организира раздаването на даренията и т.н. Тези дни благодарение на тях ще стартират курсове по немски, за които има десетки желаещи. Само ако имахме голям екран (мултимедия / лаптоп + голям монитор), който да подпомага учебния процес! И класна стая, може би … засега ще се използва една неугледно помещение, което ще се отоплява с печка на дърва, които ще купят поляците.

Трябват ни още помещения за още учебни дейности – български, английски, а може би и някаква фрилансърска и друга работа, нещо като този офис … тепърва ще ги търсим. А после ще пиша пак, за да изпрося оборудване от вас.

Добре, че сте вие, дарителите. Благодарение на вас в лагерите от днес се осигурява 2 пъти дневно храна в лагерите. Вие купувате продуктите, а армията ги готви. А аз се надявам, след 2 седмици държавата да започне да спазва законите си и да осигурява храна в бежанските лагери. Мислихте, че осигурява? Не, никога досега не го е правила.

Предполагам, че пак вие, дарителите, ще помогнете на една сама млада жена от Сомалия, която роди преди няколко дни и живее у едно семейство – кой знае докога, защото никой не може да каже дали и кога ще получи статут у нас. А също и на баща с три деца, които вече имат бежански статут у нас. Нужни са им 56 лв. за да си платят таксите в общината, а също и 260 лв за да платят таксите за издаване на лични документи – 2 лични карти и 4 удостоверения за пътуване извън страната. Наемът им е платен за 3 месеца напред, купени са им дърва, а съседите от време на време им донасят по нещо за хапване.

Тази седмица с мен идваше в лагера Владо – за да помага на учителите да преподават английски, а междувременно, докато им чете лекции на учителски теми, да кове закачалки.

Това са новините от мен. Останалото са тайни, които трябва да пазя.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s