Бежанският лагер в Харманли напоследък

Продължаваме да ходим, ситуацията  продължава да се подобрява, но никак не съм сигурна, че от гледната точка на много от хората, които се намират там сумата на подобренията е с положителен знак.

ПОДСЛОН

Вярно е, че палатките отдавна са в историята, но пък все още има хора (около 100) в огромните казармени помещение, където е почти невъзможно човек да се стопли. В някои от тези помещения продължават да живеят по над 20 души, да се завиват с неизпраните от нафталин одеяла и с дарени одеяла, които не са достатъчно за да покрият всеки. Имат общи тоалетни и минимален достъп до топла вода, а също и никакъв до душове в сградата.

В караваните одеялата все още са от онези, нафталинените, но някои хора са успели да ги изперат. Вчера раздадохме стотици одеяла от Полша, но в този участък успяхме да покрием около по 2-3 души с едно одеяло. За което изслушахме достатъчно негодувания за деня.

В момента водопроводчик от Полша монтира трите автоматични перални, дарени от полски граждани.

ХРАНА

ВКБООН (кой знае защо не нашата държава, както е по закон) осигурява по една порция храна на ден – от тази, която бихте могли да си купите във вреигата Аладин Фудс. Качествена, вкусна, но все пак не особено разнообразна и състояща се предимно от тесто и месо.Тези дни Каритас започна да осигурява бял хляб през ден, както и портокали. От време на време са раздават дарения от ориз, захар, сол, олио, леща, понякога зеленчуци и ябълки. Много от хората разчитат само на тези дарения, защото парите им са привършили, а не получават от държавата онези прословути 65 лв на месец, тъй като все още не са напълно регистрирани от Държавната агенция за бежанците – поради това, че доскоро нямаше персонал, а сега новоназначеният тепърва навлиза в работата, а техниката беше инсталирана съвсем наскоро.

Много от хората, обаче нямат собствени чинии, прибори и подходящи съдове за готвене. Тези дни раздадохме доста тенджери от голямото дарение от Полша, но проблемът е в това, че много от тенджерите не са достатъчно големи, за да се сготви храна за цяло семейство или цяла стая с мъже ( а в някои стаи са над 20). Не всички имат достъп до котлони, защото ел. инсталацията няма да издържи. 

Очакваме държавата / ВКБООН да направят така, че скоро да няма гладуващи, но истината е, че в момента някои хора живеят с едната порция от Аладин Фудс на ден поради причините които изброих.

Ако ви интересува с какво се хранят децата и бебетата – със същото. Те не получават организирано специална храна. Повечето майки по една или друга причина не кърмят, а и не захранват децата си от шестия месец – по една или друга причина, като една от причините е, че няма с какво.

ДРЕХИ  И ОБУВКИ

Предстои голямо раздаване на дрехи – основно от дарението от Полша. Надявам се да са достатъчно и адекватни. Обувките, особено за мъже не достигат.

СВОБОДА НА ПРИДВИЖВАНЕ

За повечето хора движението извън лагера е силно ограничено. Вероятно властите у нас приемат, че движението на хора без регистрация трябва да бъде такова (на практика за повечето хора единственият документ с който разполагат е лист хартия, издаден от Гранична Полиция при влизането им в страната). Може би са прави, но все пак хората не носят вина за това, че у нас регистрацията отнема месеци, за разлика от регистрацията в Германия, която отнема до 72 часа. Става въпрос за първоначално интервю, вземане на отпечатъци (а такива вече са взети от Гранична Полиция, но това не се брои …), снимка и отпечатване на лична карта с името, номера и снимката на търсещия закрила.

Има оплаквания за корупция, отправени към предишнияя временно изпълняващи длъжността началник на лагера. Това и общото усещане за несигурност са причините за страха и негодуванието, които пораждат протестите, целящи да привлекат вниманието на медиите. Ние, местните доброволци смятаме, че хората имат пълно основание да протестират, но системно се опитваме да извиняваме властите и да им намираме оправдания – за да запазим добри отношения с властите и да можем да помагаме както можем и на тях, и на бежанците. Така че се оказваме в ролята на предпазни клапани, през които се изпуска парата, а това, признавам, ни причинява стрес.

ОБРАЗОВАНИЕ

Достъпът до образование може и да е „гарантиран“ от нашия Закон за убежището и бежанците, но на практика такъв има благодарение на няколко млади сирийци, които основаха собствено училище, в което обучават на 200 деца и възрастни. Ние им помагаме с консумативи и книги. Ако имаше повече стаи, групите можеха да имат пълен учебен ден вместо за един ден да се изредят няколко групи в една класна стая.

ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ И КОМУНИКАЦИЯ

Някои от хората имат смартфони и ползват предплатени карти. Отскоро има безплатен достъп до Интернет пред сградата на администрацията и там можете да ги видите струпани дори в ръмящия дъжд. Отскоро се появи телефон пред магазина, където могат да провеждат разговори, които да бъдат слушани от всички наоколо. Очаква се да има безплатен достъп до Интернет в целия лагер, както и достъп до техника – телевизори, а може би и компютри в в шатрата, осигурена от ВКБООН. Мъжете очакват с нетърпение да гледат футболни мачове.

Според мен е изключително важно да се осигури повече възможности за евтини / безплатни телефонни разговори с близките, останали по родните места, защото много от тези близки, пък и от бежанците у нас нямат модерни телефони, а в Сирия например, достъпът до Интернет вече е силно ограничен или невъзможен за много хора. Ако някоя организация иска да помогне с това, може да предплаща достъпа до VoIP (Интернет телефония) и примерно да се раздават купони на хората, срещу които да се обаждат на близките си поне веднъж седмично.

РАЗВЛЕЧЕНИЯ

Футбол на асфалт. Бежанците си сковаха сами врати и организират ежедневни турнири.

Тичане и разходки.

Клюкарстване и разпространение на слухове.

Питания от рода на: Защо на този дадохте мокри кърпички, а не мен не?

КОЙ ПОМАГА В ЛАГЕРА

Основното присъствие е на Джил, англичанка, която живее наблизо. С по-скромно присъствие след нея се нареждам аз. Разчитаме на помощ основно на група сирийски младежи, които се радват да работят по цял ден с нас, без заплащане, а често пропускащи обеда поради заетост. Благодарни сме на началника на лагера, Йордан Малинов, както и на началника на РПУ Харманли, Крушков, с които винаги успяваме да се разберем и усещаме подкрепата им. Благодарни сме и на силна група доброволци в София, които  събират дарения, плащат наема на склада, в който пристигат дарения, които комуникират с ДАБ и МВР, отделят огромна част от времето за да направят възможни процеси, които предполагам, че иначе биха били още по-бавни и неефективни отколкото са сега. Благодарни сме на всички приятели, познати и непознати, които отделят средства, време и труд някъде извън лагера. Някои от тях се появяват и в лагера. Други скоро ще започнат да се появяват.

ИСКАТЕ ДА ПОМОГНЕТЕ?

Изпратете ни книги, музикални инструменти, футболни топки. Ако искате да докарате големи дарения, обадете се за да споделим опит и да ви дадем препоръки или да ви осигурим доброволческа работна ръка.

Какво се случва с бежанците след като получат статут и напуснат лагерите? Очаквайте в следващи публикации.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s