Бежанският лагер в Харманли напоследък

Продължаваме да ходим, ситуацията  продължава да се подобрява, но никак не съм сигурна, че от гледната точка на много от хората, които се намират там сумата на подобренията е с положителен знак.

ПОДСЛОН

Вярно е, че палатките отдавна са в историята, но пък все още има хора (около 100) в огромните казармени помещение, където е почти невъзможно човек да се стопли. В някои от тези помещения продължават да живеят по над 20 души, да се завиват с неизпраните от нафталин одеяла и с дарени одеяла, които не са достатъчно за да покрият всеки. Имат общи тоалетни и минимален достъп до топла вода, а също и никакъв до душове в сградата.

В караваните одеялата все още са от онези, нафталинените, но някои хора са успели да ги изперат. Вчера раздадохме стотици одеяла от Полша, но в този участък успяхме да покрием около по 2-3 души с едно одеяло. За което изслушахме достатъчно негодувания за деня.

В момента водопроводчик от Полша монтира трите автоматични перални, дарени от полски граждани.

ХРАНА

ВКБООН (кой знае защо не нашата държава, както е по закон) осигурява по една порция храна на ден – от тази, която бихте могли да си купите във вреигата Аладин Фудс. Качествена, вкусна, но все пак не особено разнообразна и състояща се предимно от тесто и месо.Тези дни Каритас започна да осигурява бял хляб през ден, както и портокали. От време на време са раздават дарения от ориз, захар, сол, олио, леща, понякога зеленчуци и ябълки. Много от хората разчитат само на тези дарения, защото парите им са привършили, а не получават от държавата онези прословути 65 лв на месец, тъй като все още не са напълно регистрирани от Държавната агенция за бежанците – поради това, че доскоро нямаше персонал, а сега новоназначеният тепърва навлиза в работата, а техниката беше инсталирана съвсем наскоро.

Много от хората, обаче нямат собствени чинии, прибори и подходящи съдове за готвене. Тези дни раздадохме доста тенджери от голямото дарение от Полша, но проблемът е в това, че много от тенджерите не са достатъчно големи, за да се сготви храна за цяло семейство или цяла стая с мъже ( а в някои стаи са над 20). Не всички имат достъп до котлони, защото ел. инсталацията няма да издържи. 

Очакваме държавата / ВКБООН да направят така, че скоро да няма гладуващи, но истината е, че в момента някои хора живеят с едната порция от Аладин Фудс на ден поради причините които изброих.

Ако ви интересува с какво се хранят децата и бебетата – със същото. Те не получават организирано специална храна. Повечето майки по една или друга причина не кърмят, а и не захранват децата си от шестия месец – по една или друга причина, като една от причините е, че няма с какво.

ДРЕХИ  И ОБУВКИ

Предстои голямо раздаване на дрехи – основно от дарението от Полша. Надявам се да са достатъчно и адекватни. Обувките, особено за мъже не достигат.

СВОБОДА НА ПРИДВИЖВАНЕ

За повечето хора движението извън лагера е силно ограничено. Вероятно властите у нас приемат, че движението на хора без регистрация трябва да бъде такова (на практика за повечето хора единственият документ с който разполагат е лист хартия, издаден от Гранична Полиция при влизането им в страната). Може би са прави, но все пак хората не носят вина за това, че у нас регистрацията отнема месеци, за разлика от регистрацията в Германия, която отнема до 72 часа. Става въпрос за първоначално интервю, вземане на отпечатъци (а такива вече са взети от Гранична Полиция, но това не се брои …), снимка и отпечатване на лична карта с името, номера и снимката на търсещия закрила.

Има оплаквания за корупция, отправени към предишнияя временно изпълняващи длъжността началник на лагера. Това и общото усещане за несигурност са причините за страха и негодуванието, които пораждат протестите, целящи да привлекат вниманието на медиите. Ние, местните доброволци смятаме, че хората имат пълно основание да протестират, но системно се опитваме да извиняваме властите и да им намираме оправдания – за да запазим добри отношения с властите и да можем да помагаме както можем и на тях, и на бежанците. Така че се оказваме в ролята на предпазни клапани, през които се изпуска парата, а това, признавам, ни причинява стрес.

ОБРАЗОВАНИЕ

Достъпът до образование може и да е „гарантиран“ от нашия Закон за убежището и бежанците, но на практика такъв има благодарение на няколко млади сирийци, които основаха собствено училище, в което обучават на 200 деца и възрастни. Ние им помагаме с консумативи и книги. Ако имаше повече стаи, групите можеха да имат пълен учебен ден вместо за един ден да се изредят няколко групи в една класна стая.

ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ И КОМУНИКАЦИЯ

Някои от хората имат смартфони и ползват предплатени карти. Отскоро има безплатен достъп до Интернет пред сградата на администрацията и там можете да ги видите струпани дори в ръмящия дъжд. Отскоро се появи телефон пред магазина, където могат да провеждат разговори, които да бъдат слушани от всички наоколо. Очаква се да има безплатен достъп до Интернет в целия лагер, както и достъп до техника – телевизори, а може би и компютри в в шатрата, осигурена от ВКБООН. Мъжете очакват с нетърпение да гледат футболни мачове.

Според мен е изключително важно да се осигури повече възможности за евтини / безплатни телефонни разговори с близките, останали по родните места, защото много от тези близки, пък и от бежанците у нас нямат модерни телефони, а в Сирия например, достъпът до Интернет вече е силно ограничен или невъзможен за много хора. Ако някоя организация иска да помогне с това, може да предплаща достъпа до VoIP (Интернет телефония) и примерно да се раздават купони на хората, срещу които да се обаждат на близките си поне веднъж седмично.

РАЗВЛЕЧЕНИЯ

Футбол на асфалт. Бежанците си сковаха сами врати и организират ежедневни турнири.

Тичане и разходки.

Клюкарстване и разпространение на слухове.

Питания от рода на: Защо на този дадохте мокри кърпички, а не мен не?

КОЙ ПОМАГА В ЛАГЕРА

Основното присъствие е на Джил, англичанка, която живее наблизо. С по-скромно присъствие след нея се нареждам аз. Разчитаме на помощ основно на група сирийски младежи, които се радват да работят по цял ден с нас, без заплащане, а често пропускащи обеда поради заетост. Благодарни сме на началника на лагера, Йордан Малинов, както и на началника на РПУ Харманли, Крушков, с които винаги успяваме да се разберем и усещаме подкрепата им. Благодарни сме и на силна група доброволци в София, които  събират дарения, плащат наема на склада, в който пристигат дарения, които комуникират с ДАБ и МВР, отделят огромна част от времето за да направят възможни процеси, които предполагам, че иначе биха били още по-бавни и неефективни отколкото са сега. Благодарни сме на всички приятели, познати и непознати, които отделят средства, време и труд някъде извън лагера. Някои от тях се появяват и в лагера. Други скоро ще започнат да се появяват.

ИСКАТЕ ДА ПОМОГНЕТЕ?

Изпратете ни книги, музикални инструменти, футболни топки. Ако искате да докарате големи дарения, обадете се за да споделим опит и да ви дадем препоръки или да ви осигурим доброволческа работна ръка.

Какво се случва с бежанците след като получат статут и напуснат лагерите? Очаквайте в следващи публикации.

Бежанците в Харманли днес

Днес проверих къде се намират телефонните кабинки в центъра на града и какви са цените на разговорите до Сирия. Ще трябва да проверя за всички останали страни. Би било добре ако измислим начин такива кабинки да се появят в лагера или още по-добре някаква още по-евтина тяхна алтернатива. Нямам идея каква технология се използва, дали са нужни някакви лицензи и пр. и дали не е възможно самата Държавна Агенция за Бежанците да предложи такава услуга, така че да се покриват разходите, а не да се търси печалба и така да е по-евтино. Ако имате идеи как да се звъни евтино, особено на стационарни телефони, пишете.

Разбира се, важно е хората да имат и компютри с Интернет. Засега ние имаме инсталирани 2, втора употреба, от частни дарители. Нямаме Интернет, но вече се използват за часове по компютърна грамотност в училището

Най-после успях да видя и училището и да се запозная с тези учители, с които досега не се бях запознала. Още нямам пълна картина за него, защото имах много други неща за вършене, така че само записах належащи нужди.

Обикаляме от врата на врата да установим какви са конкретните нужди на хората. Все още има доста необути и недооблечени хора, но страшното е, че има все повече гладни, които преживяват единствено благодарение на порцията храна, която се доставя със съдействието на ВКБООН. А тези, които не могат да си купят храна, не могат да си купят и други неща, например сапун.

И все пак хубаво е, че все още имат покрив над главата си и отопление (е за някои отоплението е символично все още), понеже след като получат статут, ще се озоват на улицата – без пари не можеш да си наемеш жилище, а както знаем, дори и тези, които имат пари, имат доста проблеми с намирането на жилище, понеже не е популярно напоследък да се отдават по наем жилища за бежанци. Поставили сме проблема пред ДАБ писмено и официално преди няколко дни, след като сме го поставяли устно преди това. Чакаме.

Има доста хора със здравословни проблеми, които не могат да бъдат обхванати от Лекари без граници, а повечето хора не са здравноосигурени, защото не са регистрирани като търсещи закрила (не по тяхна вина). Сега, когато ДАБ назначава още персонал и се снабдява с нужната техника (за снемане на отпечатъци, компютри, принтери), би трябвало процедурите да се задвижат. Подчертавам, че приветствам това и смятам, че парите, похарчени за персонал (вкл. временен) и техника са добро вложение, без което не можем да очакваме подобрение на ситуацията. А ситуацията, макар не толкова бързо колкото ни се иска, изглежда да се подобрява. 

Надяваме се скоро да ни остане време да информираме хората за ситуацията им, за процедурите, така че да не живеят в страх, неизвестност и паника. Това изисква и ние да успеем да си изясним някои процедури, което не е никак лесна работа, защото има противоречия не само между нашето и международното законодателство, но и между нашите собствени закони, а някои процедури просто не са създадени все още. 

Добрите новини са, че един бежанец е написал детска пиеса, която учителите искат да поставят.

Новини по разваления телефон – за училището

school_class_2_1 school_class_2_2 school_teachers

Тези дни освен че бях много заета съм и болна, и понеже нямам глас, получавам новините по Фейсбук.

Вчера беше вторият учебен ден за децата в бежанския лагер в Харманли. Учениците са предимно на възраст от 5 до 16, към 200 деца, разделени в групи по възрасти: 5-7, 7-11, 11-16, 16+ Това което знам със сигурност е, че и учителите и учениците са били много ентусиазирани. Дотук са преподавани следните предмети: арабски, английски, култура, музика, рисуване, биология. 

Учителите са млади мъже и жени от лагера. Нямам представа какво образование и професии имат повечето от тях. Тези, които аз познавам са студенти – по дизайн, бизнес, математика, туризъм. Познавам и един истински начален учител, който още първият път каза, че би искал да преподава и има образование и опит с деца от 5 до 11 години, а учебниците могат да се свалят от Интернет. Вчера потърсих и се оказа, че могат да се свалят от сайта на сирийското министерство на образованието.

В момента работи една класна стая – бивша голяма казармена стая, с нова дограма, циментов под, застелен с дюшеци и одеяла, без отопление. В нея са внесли музикалните инструменти, малката бяла дъска, масата и някои и друг от столовете, които сме занесли в лагера.

Има нужда минимум от тетрадки, химикали и голяма бяла дъска. 

За да подпомогнем подготовката на учителите, ще занесем на първо време дарените от доброволци компютри (2 бр), очакваме и още. Интернет засега няма, но се надявам скоро да имаме свалени на дискове видео-уроци на арабски.

За мен най-хубавото в това, което се случва е, че бежанците се самоорганизират и че хора от различни етнически групи работят заедно. Хубаво е да има доброволци, но те не трябва да са незаменими и да играят главната роля, а просто да помагат.