Уморено и омерзено за бежанската криза

Много се изписа и показа за бежанските лагери – да, условията са мизерни, хората нямат дрехи и обувки, много от тях водят полугладно съществуване. Когато през соца ходех на ученически бригади, условията рядко бяха по-добри – например, докато беряхме грозде в Капитан Андреево през осемдесетте, имаше режим на водата и в квартирата почти не сварвахме течаща вода. Такава имаше на една чешма срещу заставата, на самото шосе – там чакахме на опашка за да си изперем някоя дреха, да си измия дългата коса, а в къщи понякога „душът“ представляваше обтриване с памук и спирт. В едно друго село, пък половината от випуска хвана конюнктивит. Ставахме в 6 сутринта, прекарвахме деня на полето, а вечер бяхме толкова уморени, че заспивахме преди вечерната проверка и мъчително се будехме за да извървим пътя дотам и обратно, за да ни преброят. Имаше криза и дамски превръзки се намираха рядко, а и не ни беше позволено свободно да пътуваме до Свиленград за да потърсим. Спомням си как мой съученик, когото по някакъв повод бяха изпратили там – имаше поръчка от всички момичета в класа, а в аптеката му давали само един пакет … Когато времето се застуди (естествено никой не ни е осигурявал отопление), симулирах разстройство, за да ми дадат болничен и да се върна в Хасково за да взема якета за мен и приятелите ми. За целта ми беше нужен „открит лист“ – документ, който ми дава право да пътувам в граничната зона. Никой не знаеше колко точно ще продължи бригадата – тъкмо идва денят, в който е обявено, че ще свършва, и я удължават, защото имало още работа. Накрая на първата си бригада получих малко над 13 лв за поне месец и половина труд – бяха ми удържали за чудесната храна в стола и отличните условия, в които бях живяла.

Напоследък, когато ходя в бежанския лагер в Харманли, все по-често се сещам за ученическите бригади и знам, че въпреки мизерията, поне половината от хората ще понесат битовите условия – най-вече тези, които принципно се радват на добро здраве и са в трудоспособна възраст.

В моето и тяхното преживяване, обаче, има известна разлика. Аз знаех, че макар и да не знам кога точно, в рамките на два месеца ще се прибера вкъщи и ще тръгна на училище. Това, което бежанците знаят е малко – че се намират в България и че неизвестно кога ще регистрират молбите им на търсещи закрила и неизвестно кога ще получат решението на Държавната агенция за бежанците. Няма достатъчно персонал, който да им обясни процедурата, нито информационни материали, които да им помогнат да се ориентират в обстановката. Повечето от тях не могат да общуват на никакъв език с българите.

Когато получат статут, им се казва, че трябва да напуснат лагерите в 5 дневен срок. Повечето няма къде да отидат, защото малко българи предоставят жилища под наем на бежанци. В Свиленград наем за апартамент за бежанци се върти около 600-700 лв, нужно е да се плати и депозит в същия размер, а доста често отделно се заплаща услугата, че някои благоволява да ти предостави правото да се регистрираш на неговия адрес – от 100 лв до 200-250 долара на човек. Така че пред повечето хора перспективата е да се озоват на улицата без пари, без да знаят език, без познати.

Ние, доброволците, се опитваме да помагаме, но успяваме да намерим безплатни жилища или поне такива на нормални цена на единици от нуждаещите се. 

Дни наред прекарвам в непрекъснато състояние на тревожност, с тежест в гърдите, а нощем сънувам бездомни бежанци и лагери. Мисля, че това е причината вчера просто да рухна физически. Но трябваше да остана на поста си, да се обаждам по телефона, да моля, да търся …

Днес вече просто се ядосах. Не приемам вече обясненията, че държавата ни не е готова и че е много трудно да се организира. Държавата ни получава пари за да се справи със ситуацията, а служителите й получават заплати. Не приемам вече обяснението, че има законови и административни пречки пред това хората да не бъдат изхвърляни на улицата и е нужно ние доброволците да седнем и да измислим как да бъдат преодоляни. Държавната агенция за бежанците може да е малка и не толкова богата институция, може да няма капацитета да се справи сама, но все пак именно тя, а не ние доброволците, е държавна институция, която комуникира с други държавни институции и следва да го прави за да решат проблема. Има и още една институция, която съдържа в името си думичката „бежанци“ – това е ВКБООН – върховният комисатиат за бежанците към ООН – тя също би трябвало да бъде по-ефективна, а предполагам не е чак толкова бедна. Европейската комисия има отдел, който се занимава с хуманитарната помощ и кризите, а комисарят е българката Кристалина Георгиева.

Ако всички тези институции не могат да се справят с подслоняването за зимата на няколко хиляди бежанци (при положение, че бежанският поток е почти секнал, а повечето бежанци, които получат статут заминават за чужбина), на какво основание съществуват и харчат пари, които събират от данъкоплатците? Не мога да приема отговорността им да се прехвърля на доброволците, които би трябвало да изграят спомагателна роля. 

5 thoughts on “Уморено и омерзено за бежанската криза

  1. Вижте какво г-жо/г-це Стайкова, лично мене въобще не ме интересуват бежанците.
    Ако обичате не пишете глупости.
    По Дъблинското споразумение човек който получи статут остава в страната в която го е получил.
    Богатите западно-европейски държави до гуша им е дошло от арабо-негърската сган, че да искат още бежанци.
    Примери за това много.
    Не искайте от държавата да се грижи за бежанците.
    Има достатъчно свой проблеми за решаване.
    Казвам го като човек който произхожда от Овча Купел – майка ми живее в непосредствена близост до бежанския център и много добре знам за какво става дума.
    Всички в квартала са за закриване на центъра но властите не се вслушват в мнението на хората.
    Бежанците причиняват много неприятности,като например влизат в новооткрития магазин Фантастико и скришом разопаковат и изяждат хранителни стоки, който след това плаща персонала от собствения си джоб.
    Има още много какво да пиша но няма да ми стигне времето.
    Понеже прочетах и този пост – http://www.dnevnik.bg/bigpicture/2013/12/27/2209354_lagerut_v_harmanli_i_negovite_sukrovishta/ и се замислих – неграта от Уганда какви претенций имат – някой да ги е карал да идват насила в България.
    Щял да търси къде да се оплаче – наглост безгранична – аз ако бях на мястото на вътрешния министър да съм ги депортирал обратно до граничната бразда и марш откъдето са дошли.
    На всичкото отгоре ами негърката била бременна – утре като се бръкне малкото негро на бял свят пак държавата ще трябва да поеме грижата за него – с данъците който аз плащам.
    Бих Ви посъветвал да вземете всички бежанци на Ваш (Приятели на бежанците) отчет и да освободите държавата от това финансово бреме.

    Поздрави.

  2. До Роко
    Аз съм реалист и виждам как стоят нещата г-чо.
    Иди се поразходи малко из Европата и ще видиш че негрите и арабите в тези страни са като нашите цигани.
    Не случайно Меркел каза че мултикултурния модел се е провалил.

  3. След коментари като Никовия имам чувството, че страните с глад, мизерия и войни съществуват, за да се прераждат в тях такива като него.

Коментари са забранени.