Последните две посещения в Харманли

team jeep

20 декември, петък

Бяхме само двете с Джил. С помощта на четирима младежи от лагера попрередихме склада и успяхме да подберем чували с дрехи за африканците и африканките. Това се оказа нелека задача, защото се даряват много неща, но съвсем малко от тях са подходящи за сезона и наистина могат да стоплят живеещи в огромна казармена стая, която се отоплява с една малка електрическа печица. Повечето африканци все още имат нужда от топли дрехи и обувки, от ръкавици и шапки, както впрочем и сирийците, афганците и пр. Ще ми се хората да изпращат дрехи с нормален, а не екзотичен дизайн и да са плътни, а не дантелоподобни. 

С помощта на доброволци – африканци и сирийци почистихме част от двора, но сериозната работа предстои. Може би скоро ще бъде свършена – когато осигурим торби, ръкавици, лопати, метли и по-важното, когато успеем да сближим отделните етнически групи в лагера като им покажем, че еднакво ни е грижа за всички и че очакваме помощ от всички, без да задължаваме и принуждаваме никого.

Нужно е и хората да се почувстват по-спокойни – да са наясно защо се намират в затворен и мизерен лагер, какви са процедурите, какво предстои да се случи с тях и горе-долу кога. Трябва да научат много неща, а за това са нужни време а и ресурси – адекватни информационни материали и реално време, прекарано в разговори. С някои хора имаме и езикови бариери, които се преодоляват по-трудно от други.

Добрата новина е, че освен комендант, лагерът вече си има собствен началник и няма да се налага началникът на другия лагер да дели времето си между двата. След около месец в лагера ще се появи и друг персонал и наистина очаквам работата да потръгне. Знам, че много хора биха реагирали негативно да идеята за назначаване на още персонал в държавна структура, но съм убедена, че е належащо. Друг е въпросът дали персоналът ще има нужните качества и умения, както и добронамереност и желание да си върши добре работата.

Засега за лагера на практика се грижи полицията. Особено съм впечатлена от началника на РПУ Харманли – той е наясно с всички типове проблеми в лагера – от електрическата инсталация до здравословните проблеми и е наистина загрижен за хората. Същата вечер едно момче си навехна крака, имаше съмнение за счупване и го придружих с линейката до Хасково. Малко след като пристигнах дотича и началникът на РПУ-то за да види дали е добре, поговорихме надълго и нашироко и накрая остана вместо нас, за да го изпрати обратно. Да, в извънработно време. Докъм 20 часа поне.

Добра новина е и това, че вече сме добре дошли в лагера и не се налага да се крием от полицията или началниците – никога не сме го правили и не искаме да го правим. Мисля, че всички трябва да бъдем от един отбор, чиято цел е да се грижи за бежанците. 

23 декември, понеделник

От София тихо и ефикасно пристигна солидна група доброволци – носачи, преводачи. Храните, които щяхме да раздаваме бяха пристигнали вече в склада преди дни. Направихме жива верига, натоварихме ги в буса и колите. В лагера ни очакваха доброволците-бежанци. Част от тях бяха кюрдите, с които работят повечето български доброволци, а другата част бяха нашите младежи – араби. Ако вие чуете хора да си говорят на арабски, може би няма да различите дали са палестинци, кюрди или араби, но те се различават помежду си и не знам точно защо, но между кюрди и араби съществува някаква неприязън. За нас е много важно в лагера да се установят отношения на доверие и сътрудничество между представителите на всички групи (както споменах, има и африканци, афганистанци, иракчани и т.н.) Та тази кампания беше първият пробен камък. Сутринта стартира мирно, но се усещаше напрежението и недоверието, някои хора наблюдаваха внимателно другите да не би по някакъв начин да злоупотребят.

Раздавахме олио, ориз, леща, захар, нудъли, брашно, чорапи. Не карахме хората да чакат на опашка, а ги помолихме да останат по стаите си, за да получат там. Така бяхме сигурни, че е обхванат целия лагер, а не са взели по-нахалните и по-издръжливите, които могат да се наредят няколко пъти.

В това време старозагорската организация „Самаряни“ и техният Дядо Коледа раздаваха подаръци на децата, а на плаца се виеха кюрдски хора. И аз тропнах малко – хорото им е съвсем нашенско, само дето се държат за кутретата🙂

Когато софийската група потегли за лагера  в Баня, ние с Джил организирахме раздаване на памперси и бебешко мляко – с помощта на кюрдско-арабската група. По някое време двама полицаи се присъединиха към нас, за да охраняват реда, но след това се оттеглиха, когато стана ясно, че всичко върви мирно и кротко. От тази акция установихме, че сирийските деца в лагерите ползват памперси доста по-дълго от нашите деца и може да е добра идея да се инвестира в детски гърнета – би било доста по-евтино , по-екологично, пък и децата ще придобият добри навици.

Раздадохме и презервативи. Въпреки, че някои политически коректни български доброволци смятаха, че е обидно да предлагаме контрацептиви, африканците сами ни помолиха. Така че можете да включите и това в нещата, които биха могли да се даряват.

Оставихме и малко легени – целта ни беше да научим ергените са се перат сами (не, няма перални и скоро не се предвижда да има, така че мислим по въпроса), а всъщност са нужни и за миене на децата. Топлата вода е лукс.

За какво мечтаят младежите? 

За китари, клавишни и барабани.

За книги – на английски и арабски, за учители по немски и учебници по немски. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s