Бежанският лагер в Харманли revisited

Когато в бежанския лагер в Харманли пристигнат нови хора, те смятат, че е станала някаква грешка и не би трябвало да се намират там. Повечето казват, че искат веднага да се махнат и да се върнат там, откъдето са дошли.

Сградата продължава да мирише на нафталин, студено е, и хората трябва да се настанят на мръсни дюшеци на циментовия под и да се чудят дали отнякъде ще се появят одеяла, ама чисти. Одеяла може и да се появят (от онези с нафталина), но не и чаршафи. Ако ли пък имаше чаршафи, щяха да си ги перат онези, които могат да си купят леген и препарати, и щяха да го правят със студена вода, понеже един бойлер няма как да задържи топла вода ако на етажа живеят около 200 души.

Успокояваме ги, че всъщност тук, макар и бавно, се случват хубави неща. Например, появили са се стъкла на някои прозорци, някои части от една сграда са боядисани (може да се види и подуши) и вътре вече има настанени хора. Отвън може да се види, че вътре дори има легла, а в една стая са стоварени съвсем новички и чистички матраци. Отвън, обаче, няма как да се разбере, че стаите вътре са изградени от гипскартон, стените не стигат до тавана, а вместо врати половината имат завески. На двуетажни легла се сместват около 10 души в пространство на половината на стандартен социалистически хол – в средата остава пътечка около не повече от метър. Някои хора за разнообразие слизат от леглата и седят на пътечката. Понеже навън е студено и за да се разходят по външните пътечки са им нужни обувки, а може би дори и чорапи или пък якета. По-капризните смятат, че са им нужни и ръкавици и шапки.

Някой ден в подобна гордост на лагерната архитектура ще се преместят и тези, които сега живеят на палатки или пък в огромните зали, които е трябвало да се превърнат в кухня и столова, но поделението е било закрито. Както можете да се досетите, и там хората живеят върху дюшеци на цимента, а уединението се постига с платнени прегради.

Хората, които притежават съдове за готвене, готвят на огньове вън. Около огньовете се събират и желаещи да се сгреят, а някои даже да попеят. Ако хората са пристигнали днес, вероятно не са яли от вчера. Ако нямат пари, нямат да ядат и до утре, когато по някое време ще пристигне храна и тези, които знаят за нея, ще си вземат по една порция за деня. Макар че по закон лагерите трябва да осигуряват храна, те не я осигуряват. Това, за което ви разказвам е ново и временно решение, платено от Върховния комисариат за бежанците към ООН. Някои казват, че е за две седмици, а други за един месец. Това, което живеещите в лагерите получават е 65 лв на месец, но това е в идеалния случай, а Харманли не е такъв случай и там повечето хора не получават тези пари по простата причина, че молбите, в които заявяват, че търсят закрила у нас не са официално регистрирани в Държавната агенция за бежанците. Тя има толкова малко персонал, че не може да насмогне, но това не пречи на много от страничните наблюдатели да споделят, че ако те администрираха този лагер, вероятно щяха да са регистрирали всичките му обитатели или поне да ги бяха включили в някакви списъци, към които да се прибавят новодошлите. Ние не администрираме този лагер и нямаме ресурсите на държавата, но имаме добри приятели, затова успяхме да купим хляб, маргарин, течен шоколад, течен сапун и няколко лъжици за мазане на филиите, така че да нахраним тази вечер трийсетина новопристигнали.

Страничните наблюдатели смятат, че ако те администрираха лагера, щяха да го снабдят с метли, лопати, кошчета за смет (дори в тоалетните!). Казват, че биха доставили перални и готварски печки, както и компютри и Интернет връзка.

Обясняваме на жителите на лагера, че не сме официална организация, нито пък служители на ДАБ, а просто обикновени хора, които се опитват да помогнат. Това отприщва вълна добра енергия и ни наобикалят група млади мъже, които ни обясняват, че биха искали да помагат като доброволци, за да стане по-добре в лагера, че искат да не се делят на сирийци, афганци, африканци и т.н., а да са всички заедно, че искат да правят нещо смислено, че имат нужда да учат.

Предложихме им да превърнем една стая в офис, в който да се събираме, да обсъждаме какво можем да направим, да се организираме да го направим, а и защо да не поставим компютри, които не само да им помагат с организацията, но и да служат за учене и връзка със света. Комендантът се съгласи да ползваме стая №6 и да останем там дори и като започне ремонта на етажа и хората бъдат изместени, а по-нататък, когато се освободи столовата, да организираме кухня и каквото друго си пожелаем. Определихме час и поставихме задача на мъжете да почистят стаята. По-късно се върнахме в лагера с малко дрехи за младежите, които се носеха като плашила с някакви дъждобрани и бебешки млека и памперси за трите най-малки бебета, с които се запознахме. Когато някоя кола спре в лагера, около нея се образува тълпа, предимно от жени и деца, които искат якета и обувки. И ние ставаме все по-добри в това да я разпръсваме и да успяваме да се придвижим без да сгазим никого.

И така, успяхме да съберем известен брой представители на различни общности в празната изметена стая, в която беше останало едно походно легло с дюшек, на който трябваше да се настанят дамите.

Държах една реч, в която обясних как стоят нещата с документите и какви са някои основни етапи и помолих да разяснят това на колкото се може повече хора. Обясних и това, че трябва да бъдат търпеливи, защото никой не може да им каже кога ще бъдат заведени молбите им и пр. След това обясних, че имаме някои идеи за подобряване на живота в лагера и те могат да се осъществят с тяхната помощ, че очакваме след няколко дни да са разказали на колкото се може повече хора и да са подканили и други да се включат, да помислят кой с какво би могъл да бъде полезен. Така че следващият път ще имаме информация за това.

Кога ще бъде следващият път? Те казаха „Вероятно преди да започнат празниците, защото след това ще сте заети”, а ние казахме, че няма проблем да се появяваме и през празничните седмици. Вероятно ще се появим още във вторник.

Ако дотогава някой има желание да ни помогне да се снабдим с пластмасови столове, компютри, а защо не и принтер, моля да сигнализира. Приемаме помощ и след това, разбира се  :)

Да не забравяме да споменем и работливата група англичани, които прекарват дълги студени часове в склада за да сортират дрехи. Жалко, че нямаме обувки.

3 thoughts on “Бежанският лагер в Харманли revisited

  1. Опитвам се да разбера какъв е адресът на някой от лагерите, този във Военна рампа, например! Бихте ли споделили..

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s