Първи впечатления от лагера в Харманли

Лагерът се намира в града, в бивша казарма и на хората не е позволено да излизат. Не е организирана редовна доставка на храна, т.е. държавата не се е ангажирала да храни бежанците (макар, че според Закона за убежището и бежанците би трябвало да го прави). Хората там (или поне, предполагам, голямата част от тях) не получават социалното подпомагане в размер 65 лв. на месец – защото все не са регистрирани молбите на търсещи закрила у нас. Поради тази причина нямат и медицински осигуровки, дори и ако биха искали да си ги плащат сами. Поради тази причина нямат и право на работа.

От известно време сградите и контейнерите вече имат ток, но не и палатките. Всъщност в сгради все още живеят малко хора – може би не повече от 1/6 от бежанците. Имах възможността да поработя в една от сградите – в нея едва от две нощи има хора, тъй като наскоро е поставена дограма. Стаите нямат врати, а заковани стари войнишки одеала. Подовата настилка е цимент, който е доста прашен – нали знаете какво представлява сграда на етап груб строеж? По тези подове се разхождат боси деца. Скоро няма да има начин да стане по-чисто или по-топло, понеже трябва да се осигурят метли, лопати, кофи и палки, както и подова настилка.

Бежанците спят на пода, на дюшеци. Вярно е, че в лагера има и походни легла, но тези, които аз се опитах да изправя на крака се срутваха още преди върху тях да е седнал човек.

Завивките са стари войнишки одеала, току що извадени от някакъв склад. По тях така здраво е полепнал слой  нафталин, че не може да бъде изтърсен, нито изстърган – хората се мъчат с някакви парчета от плочки и други подръчни материали, но не успяват. Сградата задушаващо мирише на нафталин. На двора от метри можеш да подушиш миризмата на нафталин от някои хора. По-късно такава миризма беше пропила и моите дрехи. Полицаите споделиха, че  когато са настанявали първите хора в лагера и са им дали от тези одеала, децата са повръщали и се е налагало да извеждат хората навън. Сега навън е доста студено.

Благодарение на група африкански младежи, успяхме да заредим със завивки част от хората, които се намираха в най-нафталинизираните стаи. Днес ще се раздават останалите одеяла от дарения и спалните чували от Малтийския Орден. Броят на хората в лагера надвишава неколкократно броя на доставените от нас завивки, обаче. Няколко институции са уведомени за това, а доброволците ще експериментират отстраняване на нафталина с пароструйка на някоя автомивка.

С какво се хранят бежанците? Част от тях разчитат единствено на благотворителност, която не винаги достига до най-уязвимите поради ред причини, които ще продължа да изяснявам. На портала вече се появил магазин (май от миналия ден?) с бакалски стоки, така че под полицейски контрол разполагащите с пари ще могат да пазаруват. Който разполага с подходящи съдове (ако е имал пари и достъп до магазин) може да си сготви – на огън, а ако има достъп до електричество, на котлон.  Повечето хора не консумират плодове, зеленчуци и месо. Бебешките млека и храни са особено търсени (и памперсите, разбира се!).

В лагера няма перални, не всеки има лесен достъп до течаща вода (затова мокрите кърпи са доста желани), а тоалетните се споделят от огромен брой хора. Не ми е известно да има топла вода. Предстои да проверя. Прането съхне по оградите.

Ще става все по-трудно прането да съхне бързо, така че хората имат нужда от повече и по-топли дрехи, както и бельо. Нужни са и много, много, много чорапи, както и шапки и ръкавици. Всъщност много от бежанците все още не осъзнават, че имат нужда от някои неща, понеже не познават нашия климат, което обяснява защо бременна жена би предпочела палтенце пред дебело яке или мадамски ботушки пред спортни боти.  В същото време имаше и доста хора (особено мъже), които наистина искаха топли обувки, но пък носехме далече от достатъчното.

По мое мнение, би било най-добре хората да не се настаняват в огромни помещения, а в самостоятелни контейнери – така ще имат хигиенично лично пространство, шансовете за разпространение на епидемии ще са по-малки, а когато бежанската вълна намалее, тези контейнери могат да се използват от държавата ни на ралични места за различни цели – примерно за временно настаняване на хора, останали без дом поради природно бедствие или друга причина.

Големите помещения, които се ремонтират, биха могли да се използват за комунални кухни, детски градини, училищни занимания, интернет зали, библиотеки, спортни зали, ателиета и цехчета, с които бежанците биха могли да изкарват прехраната си.

В лагера вече действат Лекари без граници, които все още не разполагат с достатъчно персонал и помещения. Помагат им двама младежи от бежанците – Махмуд (един от най-ангажираните да помагат) и Джазя (студентка по медицина). 

One thought on “Първи впечатления от лагера в Харманли

  1. Pingback: Бежанският лагер в Харманли revisited | полетът на костенурката

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s