Доживяхме! Честито!

Тази сутрин на различни езици предупреждавам приятели, познати и непознати – бежанци, чужденци и изглеждащи като такива – да не излизат днес навън по софийските улици, защото голяма вероятност да пострадат.

Защо? Из града ще се движат групи футболни фенове, както и протестиращи в подкрепа на правителството.

Да, живеем в страната на чудесата и днес, вместо да се бият помежду си, феновете на ЦСКА и „Левски“ може да станат приятели, обединени от каузата да „прочистят“ България от чужденците. Най-вече тези, които са дошли тук, за да се спасят от война, но моите бели и руси приятели чужденци (християни), които живеят тук от десетилетия също са притеснени и се чудят къде да се крият. Успокоявам ги, че едва ли някой ще се сети за тях, но самата аз попадам на възгласи срещу „английската пасмина“ и пр.

Да, живеем в страната на чудесата и днес ще има протест в подкрепа на правителството. Нищо странно? Няма странно, разбира се, че вече сме свикнали и с това – някой да протестира не срещу, а в подкрепа. Но да оставим това настрана. Важното е, че сме свикнали.

Свикнали сме и лесно свикваме. Съвсем нормално е у нас да смятаме най-уязвимите хора за опасни нашественици. Съвсем нормално е не просто да не им помагаме, а да ги мразим и да им вредим. Съвсем нормално е добрите хора да стават все по-анонимни, защото ги е страх. Съвсем нормално е „неутралните“ да не могат да различат доброто от злото. Съвсем нормално е дори тези, които различават, да казват, че това са нормални неща и те се случват и в други страни.

Съвсем нормално е от осем години да се опитвам да говоря за това и приятелите ми да игнорират темата и снизходително да ми казват, че много се впрягам. Съвсем нормално е преди повече от две години да описвам това, което се случва днес и да получавам коментарите, които можете да прочетете сами.

Днешният ми ден започна със споделяне на тази информация във Фейсбук. Ако смятате, че си струва, споделете я и вие:

Моля, предупредете приятелите си бежанци днес да не излизат по софийските улици! Мач на Левски срещу ЦСКА и 50-хиляден митинг за подкрепа на правителството на БСП и ДПС в същия район – Орлов мост. Очакват се сблъсъци, висок риск за простотии.

IMPORTANT!!! Tell your REFUGEE friends in SOFIA not to go out today. It will be very dangerous – football fans, pro-government meetings, etc. Especially dangerous in the area ot ORLOV MOST.

الرجاء من اللاجئين عدم النزول إلى مركز مدينة صوفيا إليوم – السبت – بسبب المسيرات الحاشدة المؤيدة للحزب الشيوعي البلغاري و التركي، والتي يمكن أن توئدي إلى اضرار ومشاكل إذا حصلت اشتباكات بينهم و بين المعارضة البلغارية.
وكذلك هنالك مبارة كرة قدم بين LEVSKI و CSKA – أكبر فريقين في بلغاريا وسوف يكون هنالك الكثير من المؤيدين ذو الأفكار المعارضة لوجود اللاجئين في بلغاريا ومن الممكن أن يستغلوا الفرصة للهجوم على الأجانب. 
شكراً

А вие как се чувствате с всичко това? Какво мислите? Ще се радвам да оставите коментар и да споделите този текст с приятели. Ще се радвам да прочета и техните чувства и мисли.

Advertisements

Къде живеят бежанците?

Докато чакат решение за статута си, част от бежанците живеят на квартира (ако могат да си позволят), у свои близки или у други хора, които пожелават да ги приютят.  Поне половината от тях, обаче, живеят в лагери.

След като получат статут, живеещите в лагерите следва да ги напуснат до няколко дни. Много от тях нямат пари за квартира, всъщност нямат пари за нищо – нито за храна, нито за здравни осигуровки, нито дори за лични карти. (Така, както биха били всички от нас ако им се наложи да напуснат дома и работата си и нямат солидни спестявания.)

Някои от бежанците ще останат тук само няколко месеца и после ще заминат у свои близки в Западна Европа (какво могат да очакват там е тема за друга публикация).

За тези които имат пари също не  е лесно да намерят жилища, защото не са много собствениците на жилища, които искат да ги отдадат под наем на бежанци, дори и ако искат да останат дългосрочно в България.

Доскоро проблемът оставаше незабелязан дори за много от хората, които са съпричастни и помагат на бежанците, защото процедурите се бавеха с месеци и повечето доброволци бяха фокусирани върху това да ги снабдяват с дрехи, храна и консумативи.  Сега, обаче, властите обещават, че процесът ще се ускори и в рамките на месец ще излизат решения за статут. Това означава, че броят на хората, които се оказват буквално на улицата без никакви средства рязко ще се увеличи.

Някои наши сънародници се решават да приютят бежанци, особено по-малки семейства, с които биха могли да общуват на английски или друг познат у нас език. Тези хора, обаче, са капка в морето в сравнение с броя на нуждаещите се.

За съжаление, на фона на тази сложна ситуация, която скоро ще прерасне в хуманитарна криза, се намират хора (някои от които известни личности), които дават интервюта в медиите и казват, че ще предоставят по-големи жилища, но след това  се оказва, че или нямат истински намерения и само си правя пиар или пък си правят сметка някакви митични европейски фондове или държавата да им помогнат да довършат недостроени сгради. Когато се свържем с тях за да потърсим реален подслон за реални хора, те отговарят уклончиво.

Отклонение от темата?

Имаме нужда от всякакъв вид помощ за бежанците, включително разумни идеи, които биха могли да се превърнат в добри и устойчиви практики за осигуряване на по-добър живот не само на бежанците, но и уязвимите наши съграждани.  За съжаление, бежанската вълна показва, че нашата държава и нашето общество не са подготвени не просто да се справят със самата бежанска вълна, а с множество хуманитарни проблеми, които винаги са съществували тук. Бежанската вълна просто изигра ролята на увеличително стъкло, което помогна на някои хора да осъзнаят, че бедстващи и уязвими хора съществуват и че е възможно всъщност да са съвсем близо до нас.

Истинско отклонение от темата:

На тези, които обичат да казват „Защо помагате на тези, а не на онези?“, ще отговоря, че аз помагам откакто се помня и че съм чувала този въпрос многократно, далеч преди у нас бежанците да започнат да бъдат забелязвани. И помагам не само на бежанци, точно както правят в момента и много други. Ще отговоря и с друг въпрос: „А вие как помагате на другите, за които твърдите, че сте загрижени?“. Чудя се как изведнъж толкова много хора се загрижиха за циганите и си припомних една случка отпреди шест години.

Още по-голямо отклонение от темата:

Подобно на повечето истински помагащи, аз не помагам за да се почувствам добра като Майка Тереза, а просто защото е наложително някой да помогне. Животът ми би бил не по-малко пълноценен ако не бях ангажирана в повечето си будни часове с това. Дори би бил по-приятен и интересен. Освен това, не искам да размахвам пръст на тези, които не помагат, не са съпричастни или дори откровено изразяват омразата и агресията си към уязвимите хора. Просто се надявам да не пречат прекалено много.