Дарения за децата бежанци

деца

Бежанският лагер, за който се опитваме да се грижим се намира край шосето по пътя от Свиленград за село Пъстрогор, насред поле от тръни.  Сградата е нова и добре поддържана, построена специално за бежански лагер. Там, обаче, са настанени много повече хора, отколкото е предвидено, така че всички помещения, които са били предвидени за отдих и занимания са превърнати в спални помещения. Децата могат да играят в големия празен двор, покрит с цимент или пък в стаите.

Те не ходят на детска градина или на училище. Близо до лагера няма интересни места. Повечето деца нямат играчки, настолни игри, материали за рисуване или моделиране, уреди за спорт. Животът им е скучен и подтискащ.

В лагера живеят около 150 деца и тийнейджъри на всякакви възрасти.  Искаме да ги зарадвеме и да направим дните им по-смислени. Ако получим разрешение да посещаваме редовно лагера като доброволци, ще се опитаме да организираме занимания за тях.

Засега можем да им помогнем с кампанията, която стартирахме днес с помощта на книжарница „Приятели“ в Хасково. Там можете да оставите всякакви нови и употребявани, но запазени играчки, настолни игри, пъзели, книжки за оцветяване, материали за рисуване, моделиране, декориране, конструиране, спортни уреди.

Имайте предвид, че децата говорят арабски и не е желателно да носите книжки с текст на други езици, но можете да оставите бебешки картинни книжки, както и игри, на които всички знаят правилата – шах, дама, домино, не се сърди човече и т.н.  Може и други, на които имате запазени инструкции и можем да ги преведем на арабски.

Не е желателно да носите играчки, които издават силни звуци, защото хората живеят натясно и не би било приятно за тези, които не участват в игрите 🙂 Освен това, тези играчки изискват наличието на батерии, които повечето бежанци не могат да си позволят, тъй като преживяват с 65 лв на месец на човек.

Ако сами искате да организирате кампания, уверете се, че сте събрали достатъчно подаръци за всички деца и помислете за подходящ начин на раздаване, защото би било много тъжно някое дете да остане без играчка.

Кой от масово влизащите през Турция чужденци се счита за нарушител и кой не

Много хора съвсем логично се питат – как така напоследък от Турция в страната ни влизат хора, които нито имат виза, нито се явяват на гранично-пропусквателните пунктове, а пресичат границата през нерегламентирани места, а после много от тях не биват третирани като нарушители на закона.

Вече съм обяснявала защо на търсещите закрила в България им се налага да не влизат през парадните ни входове. Можете да прочетете обяснението тук. Да, знам, че е доста странно, но това е съвременният „отворен свят“ – днес май вече нито една страна не може официално и открито да предостави транзитен коридор на бягащи от война хора, които искат да отидат в друга страна – както навремето България е предоставила на арменските бежанци, които са искали да продължат нататък. Днес тези хора трябва да бъдат арестувани освен ако не кажат, че търсят закрила в страната, в която са ги хванали. Това е една от причините да има каналджии и бягащите от войната да им дават спестените си пари, да рискуват живота си, да оставят някои от децата си заложници и т.н. Защо някои сирийци не желаят да потърсят закрила в Турция, можете да прочетете тук. 

България също арестува и осъжда част от хората, но не всички. Ако сте чели внимателно предния абзац, ще се досетите, че арестуваните и осъдените са тези, които не казват, че търсят закрила у нас, а че искат да отидат в друга страна, примерно при братовчедите си в Германия. Тези, които заявят, че търсят закрила в България, се третират не като нарушители на границата, а като търсещи закрила, един вид „кандидат-бежанци“. Дали наистина по-късно ще получат бежански, хуманитарен или друг статут и ще могат да останат в страната, зависи от решението на Държавната агенция за бежанците. Ако получат отказ, те трябва да напуснат страната.

Някои хора ме казват: покажи ми закон, в който пише, че някой има право да нарушава границата. Няма такъв закон, който да казва, че на някого е позволено да нарушава закони. Но бежанското право приема, че търсещите закрила са в особена ситуация, в която много от тях нямат възможност да кандидатстват за виза, с която да влязат законно в друга страна, дори много от тях не разполагат с лични документи, защото, например, бягат от току що бомбардирания си дом.  Именно затова не им се търси отговорност, че влизат без визи, без паспорти и не през парадния вход.

Защо бежанците не си стоят в Турция?

1. Според международните споразумения, които Турция е подписала, тя изобщо не е длъжна да приема бежанци от Сирия. „Турция, която е съседна страна на Сирия, не е ратифицирала Нюйоркският протокол (на Женевската конвенция) от 1967г., следователно не приема и не предоставя закрила на бежанци, които произхождат от други страни освен Европа. В този смисъл, сирийските бежанци пристигат направо от територията, където са били застрашени техните живот и сигурност, тъй като нашата държава е първата сигурна държава, където те могат за получат убежище и статут по смисъла на Женевската конвенция от 1951г..“ (адвокат Илиана Савова)

2. Влизайки в Турция, сирийските бежанци се оказват въвлечени във вътрешно-политически спорове, които те биха предпочели да избегнат: 

Част от бежанците са кюрди и са наясно с напрежението между турци и кюрди.

Част от бежанците са сунити, а районите, в които ги настаняват са обитавани от  алауити, т.е. от деноминацията на сирийския президент Асад. Сунитите не са добре дошли в тези райони.

Сунитите не са добре дошли и в други райони – навсякъде където има светски настроено население, което (подобно на бг населението) се страхува от „ислямизация“ на страната. Ердоган предпочита сунитите и това ги прави автоматично непредпочитани от неговите противници.

4. В района, където са разположени бежанските лагери Сирийската свободна армия се опитва да вербува мъже. Хората, които са избрали да напуснат Сирия заради войната не искат да бъдат вербувани.

5. Някои сирийци предпочитат да се заселят в Западна Европа (много от тях заради свои роднини, които вече живеят там), а получаването на бежански статут в България ги услеснява.

Защо бежанците не влизат през парадния вход?

За да влезете легално в страна, която е във визов режим с вашата страна, трябва да имате виза. Друг легален  начин няма. Бежанците нямат визи за България, така че както и да влизат, те влизат нелегално.

За бежанското право няма значение дали сте влезли нелегално в друга страна. Ако се предадете на властите и заявите, че търсите убежище, вие автоматично бивате третиран не като нарушител на границата, а като търсещ закрила.

И все пак, защо бежанците не се появяват на гранично-пропусквателните пунктове, а изскачат от гората? Няма ли да е по-лесно и по-цивилизовано за тях и за нас?

Ако идвате от страна извън ЕС, намирате се в Турция и искате да влезете в България, трябва да имате виза. За да стигнете до българското ГКПП, трябва първо да преминете през турското. Ако нямате виза, турските гранични полицаи няма да ви разрешат да напуснете Турция и да влезете в България. 

Ако  бежанец се появи точно на гранично-пропусквателния пункт, за да почука на парадния вход на страната ни, той всъщност се появява точно под носа на турските гранични полицаи, които щат не щат ще трябва да го арестуват (ако няма документи) или да не позволят да премине към България (ако няма виза).

Ето защо  бежанците няма как да влизат през парадния ни вход. А това, че не влизат не ги прави нарушители на закона, защото, както обясних по-горе, те не се разглеждат като такива ако заявят, че търсят убежище у нас.

Сигурно ще запитате защо не си стоят в Турция и дали не губят правото си да бъдат третирани като бежанци щом идват оттам ще обясня в следващ текст.

Партизански наръчник на помагащия на бежанците

Наръчникът е в процес на разработка! Очаквайте допълнения и редакции! Скоро ще ви предоставя по-конкретна информация – центрове за събиране на дарения и много други неща. Очаквам вашите въпроси и предложения.

Дарявайте само неща, от които има нужда. Как да разберете къде от какво има нужда?

Не винаги вашите предположения за нуждите на бежанците се оказват верни, а в центровете няма много място за съхранение на каквото и да е. Ако не се осведомите за реалните нужди на конкретните центрове, може да се окажете с огромно количество дарения, които няма къде да съхранявате.

Обърнете съм към групи, за които знаете, че организират акции за събиране и раздаване на помощи. (Следва да съставим списък с адреси и пр.)

Ако имате малко неща за даряване, но не познавате лично хора, които се нуждаят от тях, обърнете се към центрове за събиране на дарения. Защо? (Списък с центрове)

В центровете живеят стотици хора в нужда. Ако се появите с една чанта дрехи или пакет памперси, ще бъдете поставени в деликатната ситуация да избирате в присъствието на много от нуждаещите се. След вашето посещение може да се стигне до сериозни конфликти между самите бежанци.

Центровете събират и сортират големи количества и организират акции, които покриват нуждите ако не на всички хора в определен център, то поне на всички от определена група, например всички жени, всички бебета, всички мъже и т.н.

Какви са постоянните нужди на бежанците?

Храна, памперси, дамски превръзки, мокри кърпички, козметика, миещи и перилни препарати – всичко, което има свойството да се изчерпва.

Какви храни да даряваме? Как да даряваме храни? 

Винаги можете да дарите трайни пакетирани храни в срок на годност. Ако искате да спестите, можете да купите големи количества в чували, но трябва след това да ги пакетирате сами, за да можете да раздавате индивидуално. Не очаквайте бежанците да разпределят сами големи количества. За да не се получи така, че по-агресивните да получат повече, а някои да останат без нищо, ангажирайте се с разпределянето и раздаването. Така със сигурност ще спестите евентуални конфликти.

Даряването на лакомства винаги радва децата, но в настоящата ситуация бихте могли да изберете по-нетрадиционен подход и да изберете по-полезни алтернативи – фурми, сушени плодове.

Ако все пак по някакъв повод решите да дарявате сладкарски изделия, имайте предвид следното:

Голяма част от бежанците са мюсюлмани. В пълнежите ( и не само в тях) на много от сладките неща се влага алкохол. Бъдете особено бдителни с кроасаните! Ако на гърба не пише на арабски, прочетете състава. Ако пише на арабски, не се занимавайте да четете – алкохол няма. Същото важи и за желатина, който в Бг се прави само от свински кожа и кости. Ако сладкото е от турски производител, няма проблем. Но ако не е и в състава пише „Желатин“ – не го купувайте. Ако обаче пише „Желиращ агент“ или „Арабска гума’ – няма проблем.

Какви дрехи да даряваме? Как да даряваме дрехи?

Чисти, здрави и прилично изглеждащи – такива, каквито самите вие не бихте се притеснявали да облечете. Ако дарявате на жени-мюсюлманки, съобразете се с факта, че повечето от тях не биха носили дрехи къси ръкави и големи деколтета, както и къси и твърде тесни поли и панталони.

Ако дарявате бельо и чорапи, нека да бъдат нови, а бельото да не бъде прозрачно.

Ако събирате дарения, прегледайте всичко събрано и отстранете неподходящите дарения (може би ще получите и неща, които можете единствено да изхвърлите).

Сортирайте дрехите и подредете отделните видове в отделни торби. Ако имате възможност, надпишете торбите не само на български език, но и на езика на бежанците.

Ангажирайте се с раздаването на дрехите. Оптималният вариант би бил да се раздават в затворено помещение, в което се пускат нуждаещите се на съвсем малки групи. По-добре е да влизат отделни семейства, за да не стават конфликти между семействата.

Дарявайте не само на сирийците. Защо?

В бежанските лагери живеят не само сирийци. Другите хора също са в нужда. Освен това, дискриминирането може да доведе до напрежения в лагерите.

Събрали сме пари. Какво да правим с тях? Можем ли да ги дарим? На кого и как?

Можете да ги дарите на център за събиране на помощи. Тези центрове купуват на едро с големи отстъпки и парите ви ще бъдат вложени в добре организирано дарение.

Как да организираме раздаване на дарения в бежански център?

Осигурете големи количества, така че да можете да раздадете на всички в лагера или на всички от определена група, например бебета, жени и т.н.

За да сте сигурни, че даренията наистина ще стигнат до всички, а не само до най-пробивните, снабдете се със списъци и раздавайте по списък. Проверявайте личните документи и отмятайте в списъка.

Имайте предвид, че списъците се променят, защото някои хора напускат центровете, идват нови. Обърнете се за помощ към групи с опит.

Огледайте предварително терена или се посъветвайте с други групи, които вече са правили акции в съответния център, за да изберете най-подходящото място. Желателно е да държите даренията затворени в микробус / камион или пък в стая и да подавате отвътре, така че да не бъдат разграбени. Осигурете си преводач, а ако е възможно и съдействието на охраната / персонала на центъра.

Аллах е милостив

Днес е първият ден от големия мюсюлмански празник Курбан Байрям.  Според мен смисълът му е да ни припомни, че при всякакви обстоятелства трябва да правим това, което угодно на Бог, дори и тогава, когато се налага да жертваме най-скъпото си.

Миналата седмица група мюсюлмани, които би трябвало да служат за пример на богоугодност, извършиха няколко гряха – впуснаха се в суетно начинание, което да покаже на света, че са добри мюсюлмани, въпреки че бяха предупредени, че по този начин, ще причинят страдания на много човешки същества.

Мисля, че тези хора действаха в пълно съзнание, което прави деянието им не просто глупаво и необмислено, а зло.

Днес, седмица по-късно, тези хора не само че не се разкайват за постъпката си, но и обвиняват жертвите си. Бих могла да нарека тези жертви изкупителни, защото те отговарят на най-важното условие: беззащитни са.

Аз вярвам в това, че Аллах е милостив и ще изпрати на тези хора вразумление в най-подходящата за тях форма.

Надявам се истината да достигне до всички онези хора, до които вече са стигнали лъжите.

Пожелавам на всички хора да успяват да преценяват какво трябва да се направи във всяка житейска ситуация, в която попаднат и да избират да правят именно него.

Честит празник!

* Кои са сгрешилите и какъв грях извършиха

* Как прехвърлиха вината си върху жертвите 

Писма от Йемен – за бежанките, свободното време и контрацепцията

Здравейте Лидия.

Пиша Ви по повод запитването за занимания в центровете.

Аз живея в Йемен и в града в който съм има малко над 9000 сирийски бежанци, предпочитан град сме тъй като не е като в останалите градове (много религиозни и радикализирани).

Абсолютно всичко може да включвате в заниманията специално за жените. Сирийките страшно много плетат (на една и на две куки), също така обичат да бродират, да шият, да преправят разни неща, да плетат макрамета, да моделират и да рисуват (то по-скоро да украсяват) – храни, захарни цветя…. Изобщо абсолютно всичко, което обича българската жена обича го правят и те.

Относно моделирането, тъй като и ние не разполагаме с кой знае колко средства и разчитаме главно на помощи от хора (на държавата изобщо! не разчитаме) просто Ви давам обикновен пример от вчера – абсолютно обикновени бисквити, слепване и украсяване отгоре, след това беше радост повече за децата да си хапнат нещо направено от майките им.

За дрехите, които не са ви необходими и тези, които не отговарят за носене (примерно скъсани дънки, получавали сме и поли без ластик и какви ли не неща) – та може да ги попитате предварително дали имат желание да шият и сами да си ги преправят. Получават се абсолютно невероятни неща – чанти, шапки и т.н.

Специално ние сме занесли няколко съвсем обикновени шевни машини (дори не са на ток, а с ръчно задвижване), то за тях трябва да Ви кажа, че повече мъжете ги ползват . В Сирия мъжете повече шият, направо си заформиха вътрешни ателиета в няколкото кампуса.

Другото за което се сещам е, след около 10 дни е както му казват големият им мюсюлмански празник (предполагам, че и при вас повечето са мюсюлмани), оставете жените сами да измислят нещо – поне за сладките има толкова полуготови продукти, които само се заливат със захарен сироп, наистина не е необходимо абсолютно всичко да им се носи наготово направено (просто защото виждам, че организират и подобни неща за правене на сладки и т.н.), ако трябва да съм честна, сирийките са много добри домакини.

Също така, може да им занесете и малко къна – за коси, за рисуване по ръцете, нека се почувстват малко повече жени поне за празника (ако разбира се Ви остава време за подобно събиране).

Относно въпроса Ви за контрацептивите, бих искала да Ви кажа, че повечето жени използват контрацептиви, изобщо не слушайте какво Ви приказват останалите, направо някои си я карат на предположения според себе си, като така им бил казах Аллах. Абе какви глупости само!!! Когато започнете да включвате да речем един ден курс по плетене (или каквото и да е без значение, но да има събрани само жени) те сами ще Ви питат, просто ги накарайте да се поотпуснат малко и те сами споделят, че и за тях това е голям проблем т.е. многото деца.

Действайте смело и действайте чрез жените, това е моя съвет, мит е туй, че мъжете каквото кажели, туй са само приказки за навън пред обществото.

И вижте, внимавайте все пак с това какво Ви казват българските мюсюлмани, има много от тях, които винаги са критикували арабите какъв ислям изповядват и виждам, че в момента направо ги тикат към нещо, което то принципно трябва да е така според корана и според това, което казват имамите, обаче специално арабските жени задкулисно са си извоювали страшно много неща и … не ги връщайте назад. Всъщност не допускайте изобщо това!

Може би изпуснах много неща… Да, също така и базари на занаятите може да организирате след като им формирате някакви групи по занимания, тъй като ще ги вкарате малко в ритъм като време и срок, това е важно за тях психически да не отмерват безвремие.

Имайте предвид, че в Сирия СЕ празнува Нова година без значение християни или мюсюлмани, така че може да включите и срокове и занимания по предстоящи празници.

В ливански сайт за сирийските бежанци видях, че са им организирали и ден за здравословните състояния – в смисъл ден на диабетиците и запознаване с това как да се самообслужват, ден за здравословната храна, ден за насърчаване на кърменето и разни други – ден на натуралната козметика, ден на фризьорството, че и чак фешън ден за модни тенденции, ако видя ден за контрацептивите веднага ще Ви го изпратя, просто нямах достатъчно време да разгледам подробно.

И … не се отчайвайте, за жените и аз тук виждам, че не приказват много, въпреки че при нас езика е арабски, вероятно е от стреса, който са преживели, от новостите около тях, изобщо където и да са си мисля, че не бъдат ли предразположени те самите да правят и да се занимават с нещо, един вид поне малко да се опитат да пресъздадат занимания и обстановка, която са имали преди, все ще им е трудно. Извинявам се за дългото писмо.