Простички размисли за грамотността

Напоследък все слушаме оплаквания колко са неграмотни младежите и децата. Имам простичка теория защо се получава така и какво би могло да се направи. Но първо ще споделя нещо:

Имам син на 20. Никога не сме полагали специални усилия за да го научим да пише добре – нито на български, нито на английски, но той няма никакви проблеми да пише добре на двата езика. Защо? Защото е чел доста.

Той четеше доста, така както и аз четях доста като дете. И двамата не сме били насилвани да четем. Една от важните причини да четем е тази, че четенето не е било нещо ужасно трудно и мъчително за нас. Било ни е лесно, защото преди да започнем да четем сме имали доста богат речник и ни е било лесно да разпознаваме повечето думи. Когато разбираш думите, четенето е на само по-лесно, но и смислено и приятно занимание. Предполагам, че повечето от вас са пробвали да четат на чужд език текстове, в които има много непознати думи – ето така можете да се почувствате и когато четете на родния си език ако не знаете доста от думите в текста.

Съгласна съм, че децата могат да започнат да четат с простички текстове, но тези простички текстове бързо омръзват и доскучават.  В момента виждам по книжарниците една поредица  книги за момиченцето Дора – написана специално за да помогне децата да се научат да четат.  Пробвах я … доста изсмукана от пръстите и бедна – реших да не я купувам на тригодишния си син ( точно на 3 години и 3 месеца в момента) – та той вече е „чел“ три романа на Туве Янсон и е започнал четвърти ( и не сам това).  Предполагам, че децата, които нямат богат речник и не биха се справили с книгите на Туве Янсон, ще предпочетат някое филмче пред книгите за Дора. Напълно ги разбирам.

Малкият ми син има удивително богат активен речник, доста по-богат от този, с който си разговаряме ние, възрастните около него, в битовото си ежедневие.  Как така? От „четене“ на книги, ето как.  Той почти всеки ден „чете“ минимум час – кара ни да му четем и не иска да спираме – да, може да издържи минимум 50 минути без прекъсване, стигал е и до час и половина.  И тъй като вече знае доста от четивата наизуст, „чете“ и сам ако няма кой да му обърне внимание – разглежда картинките и рецитира по тях.

Предполагам, че някой ден, когато започне да се опитва да чете наистина, ще му бъде доста по-лесно и приятно отколкото на много други деца.

Мисля, че много деца имат проблем с четенето и заради това, че са започнали да гледат филмчета преди да четат. Нашият син започна да гледа филмчета на около две и половина, но времето е ограничено – 30 минути Бейби ТВ докато обядва и 30 минути Лего филмчета, понякога гарнирани с Маша и мечока или нещо с коли – вечер. За някои родители това е прекалено много предполагам, но за нас е ОК.

Ако си израснал първо с филмчета и после не успеят да ти представят книгите по пленяващ начин, няма как да ги обикнеш. А нашето момче открива света първо чрез книгите и знае от тях какво ли не – за строителството, корабите, вулканите, електроцентралите и пр. Да, знае и че в Интернет можеш да намериш филмче и да видиш вулканите в действие.

Разбира се, нещата може да се променят. Колкото повече стоиш на компютъра и търсиш информация, скачаш от тема в тема, толкова по-трудно се концентрираш за по-дълги четива. (Ето една интересна книга по темата). Чудесен пример за това е големият ми син, който преди да започне гимназия четеше на един дъх 150 страници, но след това, с всяка измината година четеше все по-малко и прекарваше все повече време, скачайки от един на друг сайт.  Така че никой не е застрахован от закърняване на отлично развити умения – всички го знаем.

Но какво да правим ако нямаме време да четем на децата? Някога имаше плочи с приказки и много деца слушаха, дори в училище ни пускаха. Аудио-книгата или аудио-театърът е нещо доста по-различно от телевизия – там имаш чист текст и за да разбираш и изпитваш удоволствие, трябва да си фокусиран върху думите.  Дори повече отколкото в детска книга, където все пак има илюстрации.  Но аудио-книгите могат да дойдат все пак след като сте разказвали на детето и е посвикнало да слуша. Аз разказвах на малкия ми син още преди да навърши една година. И още преди да започне да говори с цели думи, а само маркираше думите с по един звук (например за себе си казваше „пъ“), той се включваше в разказването.  Макар и да ви изглежда безсмислено ретро, можете да пробвате и от онези филмчета, които се прожектираха в тъмното на бял фон – кадърче по кадърче, а някой трябва да чете буквите под картинките.  Предполагам, че за децата би било доста приятно и някак тъмно-мистериозно🙂

12 thoughts on “Простички размисли за грамотността

  1. Лидия,ако всички родители бяха като теб,учителите щяха да са излишни!Но знаеш каква е действителността…Ще препоръчам четивото на колегите си!

  2. Като цяло мисля в подобни рамки. Но се чудя за момента с „прочитането“. Аз „прочетох“ на 4, като не мисля, че майка ми ми е чела до спукване – или даже никак – просто с буквар се била амбицирала и ме научила да сричам…. Чавето на 4 и 8 мес. има изглежда доста подобно речево развитие на това на детенцето Ви, както и четяща му до пръсване майка (горе-долу такива количества и типове четива), но не проявява желание сам да чете. Изглежда е свикнал с варианта да му четат, а и аз доста некадърно подхождам към сричането, та после се упреквам за всеки опит. Засега са на стендбай до 1-ви клас;). А пристрастеността към филмчетата прогресира главоломно. Единият ден от варицелата през февруари изкарахме с целия „Лиско в гората“, а вчера с гастроентерита забравих да броя часовете, прекарани пред какви ли не анимации, войнствено извоювани:). Та, както казваш, докъде и как с четенето ми изглежда индивидуално и може да се промени във всеки момент…

  3. Доста крайно изказване. Има деца, които не желаят да седят на едно място и да слушат някакво говорене, без значение колко е артистично то. Моето дете също е на 3г. и 3м. и те първа открива детските книжки, въпреки че съм вложила много старание да му привлека вниманието към тях още в невръстна възраст. Това не го прави по-малко умен или креативен и в тази връзка авторката следва да не изпада в такива крайности. Децата са различни, много различни и изучаването и опознаването на света не е задължително да става само чрез книги. Родителите трябва да следват потребностите на детето, а не обратното. И ако потребностите на детето на този толкова ранен етап, изключват четене на книги това не го прави по-ограничено и не го белязва завинаги като нечетящо. Познавам възрастни хора, които като деца са изчели цялата детска и юношеска литература, и въпреки това сега са доста ниско в социалната йерархия. Та, човек никога не знае….

  4. Към Десислава Пеева:крайно е вашето изказване,не авторката.Детето ви може и да се изкачи много високо в социалната йерархия,но и то като вас сигурно ще пише „те първа“и ще пренебрегва правилата на пунктуацията,защото бидейки „креативно“ по свой собствен начин,просто не ги е научило.Това не е ръководство за успешен старт в изкачване стълбицата на социалната йерархия или как децата да опознават света ,а предложение как да се справим с неграмотността,която настъпва отвсякъде.

  5. Като цяло разсъждаваме доста сходно относно грамотността, какво би могло да я подпомогне и ролята на книгите и четенето, но си мисля и друго – има голямо значение не само начина на поднасяне на текста, но и вида текст и съобразяването му с възрастта на детето и неговата индивидуалност, темперамент, фаза на развитие и куп други фактори. Много обичам да чета, стремя се да предам това удоволствие и любопитство и на дъщеря ми, но признавам, че не би ми хрумнало да чета Туве Янсон на 3,5 годишно дете – на мен самата ми се завързва езика докато прочета муминтроли, както и други приказни нейни думи, признавам. Допускам, че неразбираем текст би имал обратния ефект върху детето, т.е. да го откаже, вместо да го развълнува и привлече, но отново всичко е индивидуално. Честно казано ми е и малко претенциозно да се говори за богат речник на толкова малки деца, но да, трябва да им се открива богатството на думите, емоциите и общуването като цяло. А 50 минути внимание на тази възраст си е впечатляващо, дори нереално, но всеки открива света различно. Хубаво е децата да са различни и повече емоционално грамотни, а не просто начетени, но това си е отделен разговор.

  6. Към Мира: Като говорим за правила на пунктуацията, редно е да има интервал след всеки пунктуационен знак. Жалко, че вашето дете, никога няма да научи това от вас!

    Интересен факт е, че когато човек не може да защити тезата си по друг начин се хваща за няколко пропуснати запетайки и един грешен интервал. Случва се и на най-добрите понякога, а и аз не твърдя, че съм супер образована и безгрешна. За съжаление това, което се вижда от вашия коментар е, че интервалите липсват след всеки пунктуационен знак, а там, където има поставен интервал, той е грешен – „света ,а“

  7. Десислава, никъде не твърдя, че деца, които са по-пъргави и обичат повече да се движат вместо да слушат приказки са по-малко креативни и или по-малко умни. За издигането в социалната йерархия пък изобщо не съм писала – това не е тема на моите размишления. Не разбирам къде в моя текст открихте тези неща.

  8. Хубаво напомняне за връзката на четенето с грамотността. Подсети ме колко много неща са се променили в средата на израстване за много от съвременните деца, в сравнение с нашата от преди 40 години:
    – семействата с 1 родител са многобройни (в тях времето за разказване и четене е намаляло рязко, на места е напълно изчезнало)
    – хубавите детски книжки са на сериозни цени. (според едно изследване за бедността, на което не му намирам линка – излизаше, че всеки на 3ти родител се налага да избира – храна и дрехи или книги. нашите родители имаха по-лек, според мен, проблем – само да набавят книгите. а имаше и квартални читалищни билиотеки с добри детски колекции, които сега са рядкост).
    – аудиовизуалните индустрии произвеждат ежедневно тонове продукти, които са достъпни на децата през повече от един канали. даже стават незаобиколими за децата над 4г. и за капак – заедно с напредването на социализацията на децата, започват да действат социални принуди – който не познава играта/филмчето/сериала се чувства „изключен“ от разговорите на връстниците. ние не бяхме изложени на това, нито на психотронния начин, по който то се рекламира.
    …..

  9. Интересна статия, аз също много обичам четенето и го смятам за една от най-интелектуално и духовно развиващите дейности. Все пак, децата наистина са различни и моито скромни наблюдения сочат, че напътствието от възрастните е важно, за да се развие потенциалът на детето, но потенциалът често е разнопосочен и не можеш да развиеш твърде много нещо, което не е заложено в човека. Ето, Вие, Лидия, казвате, че сте страстен читател. Нормално е и децата Ви да са такива.
    Т.е., и при много добро желание не всеки може да отгледа „четец“.

  10. Аз съм съгласна с това, че четенето в детска възраст ме е научило на правопис – не че не правя грешки, но като се замисля за правилата на граматиката – ами не знам винаги защо точно едно нещо се пише така или иначе, но съм го запаметила от виждането на думата много пъти в текст. Така че – да, четенето за усвояване на правописа за мен е по-важно от шестиците по български, но напоследък все по-малко четем, по една или друга причина. Дори и да оставим финансовата невъзможност да си купуваме често книги (все пак има библиотеки), то ежедневието ни е все по-наситено с телевизионни канали, филми-онлайн, интернет, който наистина доста отблъсква от книгите. Не знаех, че има изследване за това, как влияе интернета върху способността да се концентрираш върху една книга или тема, но като се замисля е точно така.

  11. Pingback: Фантастичният господин Фокс / Fantastic Mr Fox | полетът на костенурката

  12. Изключително грозни нападки в коментарите! И аз не съм на мнение, че ранното четене води до правилната граматика в човека. Затова има преподаватели! Аз не съм чела като малка, не обичам особено да чета, но смея да твърдя (сега ще започнете да се заяждате за граматиката в този коментар, нали?), че пиша в пъти по-грамотно от приятели и познати, които са чели от малки и всяка вечер заспиват с книга в ръка.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s