В случай, че искате да помогнете на бежанците в България

Нормално е първата реакция да е да се обадите в БЧК. И моята беше такава. Оттам научих, че бежанците всъщност са си много добре и нямат нужда от нищо освен детски лекарства. БЧК имало огромен резерв от дрехи, били раздали огромни количества суха храна, която бежанците да си готвят, така че в центровете към Държавната агенция за бежанците (Овча Купел, Пъстрогор, Баня) не живеели само с по 65 лева на месец. Имало лекари, които да ги лекуват.

На следващият ден БЧК стартира национална кампания за набиране на финансова помощ за бежанците. Платформата за доброволчески каузи Time Heroes обяви, че работи съвместно с БЧК и пусна списък с нефинансовите нужди на бежанците. Специално беше напомнено, че има достатъчно дрехи и обувки. Впоследствие БЧК се разграничи от Time Heroes и се направи, че няма нищо общо с тях. В същото време някои хора се обаждат в някои офиси на БЧК и им казват да носят дрехи. Официално БЧК събира само пари.

Не знам какви храни ще купят БЧК с парите, но знам, че хората в центровете нямат кой знае каква възможност да си готвят. Липсват печки, съдове, прибори. Знам и това, че част от тях нямат завивки. Знам и това, че нямат зимни дрехи. Знам и това, че започна да се захлажда. Всичко това го знаят и други хора – тези, които лично се ангажират да питат бежанците, отделят не само по някое левче, а часове всеки ден, дни наред, месеци, за да събират нужните неща и да ги носят лично, със собствените си коли.

Тези хора не са официално допускани в центровете, даже ги гонят. Но те намират начини да дадат събраните неща лично, в ръцете на нуждаещите се. Разбира се, това е възможно само там, където бежанците са на свободен режим и могат да излизат, не в центровете от затворен тип като Любимец и Бусманци.

Каквото и да казват медиите, знам, че в някои от центровете няма лекари, но това е друга тема.

И така – аз няма да помагам да бежанците чрез БЧК. Не и на този етап, докато самите БЧК не са наясно нито с нуждите на бежанците, нито със собствените си кампании.

От няколко дни съм във Фейсбук групата „Приятели на бежанците„, в която се свързват и координират много хора, които искат да помогнат – събират всякакви нужни предмети и пари, подреждат, опаковат, превозват. Обикновени хора от България поддържат директна връзка с обикновени хора от Сирия  ( и не само). Без много шум обикновени хора помагат на обикновени хора. Групово и поединично. Така че там можете да откриете представители на различни групи, които провеждат свои кампании, но се опитват да се координират помежду си, да обменят полезна информация. Вече имат и сайт. 

В моя град, Хасково, на практика със сигурност събират помощи в джамията зад общината (всеки ден от 9 до 5, стига в момента да не тече молитва), като част от националната кампания на мюфтийството, но това не значи, че в кампанията участва само мюсюлманската общност. На линия сме още няколко души, които заедно проучваме, разказваме, обсъждаме. До няколко дни ще имаме повече яснота и за нуждите на бежанците в най-близкия отворен център – с. Пъстрогор край Свиленград, и за възможни начини да се помогне.

Ето списъци с нужди:

Според Приятели на бежанците: 

Детски и бебешки зимни дрешки – якета, ботушки, космонавти, и т.н.

Лекарства за бебета и деца над 2 год.

Памперси – съветът е да купуваме по-евтини, доставените от нас Palomita в малки разфасовки са им се сторили много удачен варинт.

Адаптирани млека за бебета и храни за малко по-големи деца – 2-5 год.

Дамски превръзки

Лекар и преводач!!!

В лагера им много хора със сериозни болести, които не могат да си позволят лекарска помощ. Те нямат доверие на този вътре, нито пък могат да се разберат с него на различни езици. Така те не могат да си набавят специфични лекарства като инсулин, например. Нямат и средства за тях.

Медийно отразяване – според сириец, с когото разговаряхме, от около месец, откакто в медийното пространство се появяват репортажи за живота на бежанците, обитателите на центъра са започнали да получават благотворителна помощ. Дотогава никой не се е сещал за тях.

Всичко друго е добре дошло – с 65 лв. на месец изхранването е почти невъзможно, да не говорим за базисни нужди като облекло, транспорт, лична хигиена. Не забравяйте играчките – усмивките на децата, които получиха такива подаръци от нас, струват повече от всичко.

Домакински съдове

Според Time Heroes – кликнете и ще видите още неща.

Очаквайте още информация по темата!

Advertisements

Простички размисли за грамотността

Напоследък все слушаме оплаквания колко са неграмотни младежите и децата. Имам простичка теория защо се получава така и какво би могло да се направи. Но първо ще споделя нещо:

Имам син на 20. Никога не сме полагали специални усилия за да го научим да пише добре – нито на български, нито на английски, но той няма никакви проблеми да пише добре на двата езика. Защо? Защото е чел доста.

Той четеше доста, така както и аз четях доста като дете. И двамата не сме били насилвани да четем. Една от важните причини да четем е тази, че четенето не е било нещо ужасно трудно и мъчително за нас. Било ни е лесно, защото преди да започнем да четем сме имали доста богат речник и ни е било лесно да разпознаваме повечето думи. Когато разбираш думите, четенето е на само по-лесно, но и смислено и приятно занимание. Предполагам, че повечето от вас са пробвали да четат на чужд език текстове, в които има много непознати думи – ето така можете да се почувствате и когато четете на родния си език ако не знаете доста от думите в текста.

Съгласна съм, че децата могат да започнат да четат с простички текстове, но тези простички текстове бързо омръзват и доскучават.  В момента виждам по книжарниците една поредица  книги за момиченцето Дора – написана специално за да помогне децата да се научат да четат.  Пробвах я … доста изсмукана от пръстите и бедна – реших да не я купувам на тригодишния си син ( точно на 3 години и 3 месеца в момента) – та той вече е „чел“ три романа на Туве Янсон и е започнал четвърти ( и не сам това).  Предполагам, че децата, които нямат богат речник и не биха се справили с книгите на Туве Янсон, ще предпочетат някое филмче пред книгите за Дора. Напълно ги разбирам.

Малкият ми син има удивително богат активен речник, доста по-богат от този, с който си разговаряме ние, възрастните около него, в битовото си ежедневие.  Как така? От „четене“ на книги, ето как.  Той почти всеки ден „чете“ минимум час – кара ни да му четем и не иска да спираме – да, може да издържи минимум 50 минути без прекъсване, стигал е и до час и половина.  И тъй като вече знае доста от четивата наизуст, „чете“ и сам ако няма кой да му обърне внимание – разглежда картинките и рецитира по тях.

Предполагам, че някой ден, когато започне да се опитва да чете наистина, ще му бъде доста по-лесно и приятно отколкото на много други деца.

Мисля, че много деца имат проблем с четенето и заради това, че са започнали да гледат филмчета преди да четат. Нашият син започна да гледа филмчета на около две и половина, но времето е ограничено – 30 минути Бейби ТВ докато обядва и 30 минути Лего филмчета, понякога гарнирани с Маша и мечока или нещо с коли – вечер. За някои родители това е прекалено много предполагам, но за нас е ОК.

Ако си израснал първо с филмчета и после не успеят да ти представят книгите по пленяващ начин, няма как да ги обикнеш. А нашето момче открива света първо чрез книгите и знае от тях какво ли не – за строителството, корабите, вулканите, електроцентралите и пр. Да, знае и че в Интернет можеш да намериш филмче и да видиш вулканите в действие.

Разбира се, нещата може да се променят. Колкото повече стоиш на компютъра и търсиш информация, скачаш от тема в тема, толкова по-трудно се концентрираш за по-дълги четива. (Ето една интересна книга по темата). Чудесен пример за това е големият ми син, който преди да започне гимназия четеше на един дъх 150 страници, но след това, с всяка измината година четеше все по-малко и прекарваше все повече време, скачайки от един на друг сайт.  Така че никой не е застрахован от закърняване на отлично развити умения – всички го знаем.

Но какво да правим ако нямаме време да четем на децата? Някога имаше плочи с приказки и много деца слушаха, дори в училище ни пускаха. Аудио-книгата или аудио-театърът е нещо доста по-различно от телевизия – там имаш чист текст и за да разбираш и изпитваш удоволствие, трябва да си фокусиран върху думите.  Дори повече отколкото в детска книга, където все пак има илюстрации.  Но аудио-книгите могат да дойдат все пак след като сте разказвали на детето и е посвикнало да слуша. Аз разказвах на малкия ми син още преди да навърши една година. И още преди да започне да говори с цели думи, а само маркираше думите с по един звук (например за себе си казваше „пъ“), той се включваше в разказването.  Макар и да ви изглежда безсмислено ретро, можете да пробвате и от онези филмчета, които се прожектираха в тъмното на бял фон – кадърче по кадърче, а някой трябва да чете буквите под картинките.  Предполагам, че за децата би било доста приятно и някак тъмно-мистериозно 🙂

Войната на сугестопедите

Доскоро Ванина Бодурова беше единственият човек, който обучаваше сугестопедагози у нас. Монополът й се разклати и тя премина в открити нападки срещу евентуалните си конкуренти. С официални изявления във Фейсбук. На мен не ми е тъжно за това. Беше крайно време хората да започнат да осмислят истината: Ванина Бодурова НЕ Е единственият сугестопедагог, който е способен да обучава учители.  Надявам се скоро някой друг да започне да организира обучения за учители и да бъде по-отзивчив, да не бъде фокусиран върху монополизирането на сугестопедията, да не бъде движен от суетата си.

Ето Фейсбук групата, от която се надявам да се самоорганизира  истинска сугестопедична демократична общност. Сугестопедия със система.