Можем ли да се издигнем над хляба? 2 (Зелен Бетон)

Тези дни питам хората, които искат оставката на правителството дали следва да презираме контрапротестиращите или е по-добре да се опитаме да общуваме с тях. 

Наскоро публикувах коментара на Майя Маркова, която смята, че ТРЯБВА да се издигнем не само над хляба, но и над себе си и да действаме като граждани – с мисъл за доброто на цялото общество. 

Зелен Бетон коментира позицията на Майя и позволи да го публикувам като самостоятелен текст. Заповядайте: 

На пръв поглед достойна позиция. Разумна, хуманна, компромисна, неконфликтна. Разсъждавайки от гледна точка на идеалния гражданин в идеалното общество, тази позиция няма алтернатива: всичко различно от нея е в по-голяма или по-малка степен недемократично и дори нецивилизовано.

Това обаче важи именно за идеалния гражданин в идеалното общество. А у нас днес не само че обществото не е идеално (да не говорим за системата на властта в него), а и самите ние не сме. Без значение дали го осъзнаваме или не. Наслоенията на соца са толкова жилави, че неусетно се предават и през поколенията.

Една от капиталните грешки, които един убеден демократ в България днес може да направи (и масово прави) е да смята, че всички останали по презумпция са също такива – а ако тук-таме има някой да не е, той е изключение. Точно обратното: българската нация днес се състои в твърде голяма част от хора, в чието мислене демократичността или въобще отсъства, или е по-скоро подражателство; изключенията са тези, които имат реален усет що е демокрация.

Днес, у нас, призивите към диалог, взаимно разбиране и в крайна сметка единство НЕ СА проява на демократични убеждения. Тези призиви почиват преди всичко върху СОЦ ПОНЯТИЕТО ЗА КОЛЕКТИВ. За онова монолитно цяло, чиято основа не са споделените ценности, принципи и стремежи, а ДИСЦИПЛИНАТА. И „деленето“ от което подлежи на заклеймяване – защото „нарушава реда“.

Сиреч – затруднява манипулирането и контрола. Затова призивите за „единство на нацията“ звучат много убедително и гладко от устата и на Михаил Миков, и на Сакскобургготски: в този контекст те са пълни единомишленици.

Лошото е, че при царуващата демагогия всеки политик, който пропусне да призове към обединение, моментално би бил набеден, че провокира разцепление, гражданска война, държавен преврат и прочее страхотии. Затова от политик едва ли ще се чуе какво се случва в действителност.

А то е очевидно и не може да бъде прикрито от мъглата на политическото говорене: българската нация СЕ РАЗДЕЛИ.

Ама истински. Най-сетне – и, бих казал, слава богу. Защото точно този тип разделение е онова, за което се отнася максимата „Трябва да се разделим, преди да се обединим“.

Това не е поредното изкуствено раздухвано разделение от типа червени-сини, българи-турци, град-село, София-провинция, пушачи-непушачи и т.н. Примиряването на подобни бутафорни разделения ражда бутафорно единство. Днешното Разделение (може би си заслужава да се пише с главна буква) е между онези, които – съзнателно или не – са още впримчени от миналото, и другите, които искат най-сетне да се освободят окончателно от него.

Това е КОНФЛИКТ. Той не е повърхностен, а ФУНДАМЕНТАЛЕН; не е ситуационен, а ПРИНЦИПЕН. И най-важното – той е НЕПРИМИРИМ. Средно, компромисно, консенсусно решение не съществува. Едната страна трябва да отстъпи.

Това разделение е необходимо да се задълбочи докрай и да се изконсумира докрай. Не бива да остане нито един български гражданин, комуто да не е ясно в какво се състои противопоставянето, и който да не е наясно на коя страна е. Всяко замазване или отлагане „в името на обществения мир“ ще означава само, че конфликтът ще продължи да тлее под повърхността и системно да саботира развитието на страната.

Дилемата е достатъчно проста и повече от ясна: бъдеще под продължаващия диктат на наследниците на БКП-номенклатурата и присламчилите се към тях днешни тарикати – или бъдеще, в което тия са изхвърлени в периферията, заедно с всичките представи, ценности, норми и практики, които образуват хранителната им среда.

Да вземе отношение е напълно от компетентността на всеки български гражданин. По-нататъшен дебат е ненужен: всичко, което е трябвало да бъде казано, вече е казано, и то многократно. Аргументи и нагледни илюстрации има колкото искаш и в публичното пространство, и в прякото ежедневие на всеки от нас. Диалогът е безсмислен, тъй като няма място нито за пазарлъци, нито за дипломация. Единственото говорене, от което има смисъл, е деклариране и обясняване на позиции.

Основното (и единственото) нещо, което има още да се свърши, е всеки да бъде по някакъв начин накаран (подтикнат, мотивиран, провокиран) ДА ПОМИСЛИ СЪС СОБСТВЕНАТА СИ ГЛАВА. Тези, които не могат, вероятно ще застанат откъм губещата страна – жалко за тях; тези, които могат, но НЕ ЩАТ (защото им е по-удобно да не мислят сами), също по всяка вероятност ще са от губещата страна – и така им се полага. Да можеш да мислиш, а да не го правиш, е лукс, който никой не може да си позволи; ако някой реши да го прави, си носи последиците.

Докъде може да се задълбочи това разделение и доколко агресивен може да стане начинът, по който ще се разреши конфликтът, не мога да прогнозирам. Колкото – толкова. Като сме искали по-мирно и постепенно, да сме го направили по-рано. В момента България е (най-сетне) на прага на реалната си революция срещу комунизма – и тя не може да не се състои.

Има два изхода: страната да се освободи от хватката на миналото или да остане блокирана в нея. Първият ще отприщи съзидателна енергия и усещане за общност, каквито малцина биха предположили; вторият ще отприщи опашките на Терминал 2 и ще бъде началото на края на България такава, каквато я познаваме (и на възможностите да си я направим по-добро място за живеене в обозримо бъдеще).

Колкото по-скоро проумеем тези неща и осъзнаем, че сме на прага на най-важния преходен процес в новата история на България, толкова по-бързо и с по-малко щети ще протече той. Опитите за диалогичност в случая само забавят и разфокусират събитията. Особено пък диалог с т.нар. контрапротест, чиято липса не само на легитимност, а и на смисленост, е очевидна.

3 thoughts on “Можем ли да се издигнем над хляба? 2 (Зелен Бетон)

  1. Лидия, поздравявам ви за тези постове и за дискусиите които водите.

    Благодаря Ви.

  2. Темата ви е страхотна и се радвам, че ни пишете. Не знам дали има нещо по сладко и важно от един хляб. Както знаем ние българите без хляб на масата не сядаме и ако не сме изяли поне една филия, то ще сме си останали гладни. Един дом става истински такъв, когато в него заухае на истински домашно изпечен и приготвен хляб. Тук винаги пишете с интересни дискусии, очаквам с нетърпение и следващата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s