(Новите) мерки за борбата с безработицата

Моя приятелка е безработна от 4 години. Мина периодът, в който получаваше обезщетение; тя продължава всеки месец да се подписва в бюрото по труда и да си търси работа, която да й позволи да се грижи и за детето си. То е в начално училище и всеки ден трябва да пътува от отдалечен от града квартал (бивше село), защото там закриха училището (а наскоро и детската градина). Часовете започват в 8, а занималнята свършва в 16.30. Това означава, че приятелката ми може да бъде на работа максимум от 8.30 до 16, за да успее да заведе и прибере детето. Другата възможност е да наеме човек, който да се грижи за детето срещу заплащане. Досега възможностите са били такива, че тя просто е трябвало да бъхти здраво, за да даде цялата си заплата на въпросния човек.

Ето защо моята приятелка не се е хванала на работа, а се грижи за детето, за зеленчуците в двора и за зайците. Междувременно със скромна помощ от моя страна работи по въпроса някой ден да започне свой малък бизнес.

Бюрото по труда предлага възможности за квалификация, но моята приятелка не попада в нужната графа, защото е в средата на 40те си години. Щом е  над определена възраст (забравих точно каква) и под 50 години, почти е невъзможно да се запише в квалификационни курсове. Наскоро имаше някаква слаба възможност – ако се отпише от бюрото и после пак се запише, понеже опцията била за новорегистрирани, но служителката казала, че гаранции няма. Освен това, повечето курсове се провеждат извън нашия (областен) град. Държавата плаща пътни и нощувки. А ако ли нямате завършен 6ти клас, не можете да се запишете на професионален курс (дотук с възможността ромка преминала курс по ограмотяване да се запише на курс за шивачки, да речем).

Все пак миналата година тя успя да се включи в курс по предприемачество (благодарение на мои връзки). Предвиждаше се след това да се предлагат консултации, за да подготви бизнес-план и да й отпуснат до 20 хиляди лева да стартира малък бизнес. Супееер! Обаче се оказа, че първо трябва да регистрира фирма, а след това да й разгледат плана. Ако тричленното ви семейство живее с доход от 500-600 лева на месец, 100 лв от които отива за изплащането на кола (за да ви идват по-евтино пътните до града), гориво и поддръжка на колата, сигурно няма как да отделите пари за регистриране на фирма. Освен това, ако одобрят плана ви, ще ви отпуснат първо 20 % от нужната сума. Е, как е възможно тогава да сте безпаричен и идеен и да започнете бизнес по тази програма? Няма как да мине без собствено финансиране, което в момента не можете да си позволите. Мъжът й също си мечтае за собствен бизнес и отделя от скромните доходи и почти цялото си свободно време за да работи по въпроса.

Макар че няма сключен брак (не че не иска, но няма финансовата възможност), моята приятелка не се е опитвала да се възползва от възможности да взема някакви социални помощи и подобни. Но държавата вероятно тези дни се е сетила, че хора като нея имат потенциала да се възползват. Доколкото си спомням, едно от условията е да са регистрирани от поне 6 месеца в бюрото по труда. И ето какво се случило онзи ден, когато отишла да се подписва:

Новата служителка й казала, че е безработна от твърде дълго време и е хубаво да си избере някаква работа от списъка. Моята приятелка вече била прегледала списъка, но така и не открила нещо, което в момента (сега пък е ваканция и детето изобщо не ходи на училище) е възможно да работи и й обяснила как стоят нещата. Служителката й казала, че ако е безработна от повече от година и половина и й предложат работа от бюрото и приятелката ми откаже, то … така и не разбрах какво, понеже приятелката ми се притеснила и не попитала какво точно следва. Служителката казала, че ги „натискат отгоре“ и ако иска ще я прати при по-висшестояща служителка да й обясни. Питала я защо продължава да се подписва при положение, че не си харесва никаква работа от техните списъци … едно такова обвинително я питала. Предложила й работа в едно село (от града имало транспорт), в което щяла да получава нещо като 18 лева на ден (неясно дали бруто или нето), в някакъв цех, някакво прахово боядисване.

Дойде ми на ум, че ако толкова настоятелно предлагат тази работа, то вероятно работната заплата се осигурява от държавата по някаква програма за заетост. А друга наша приятелка поясни, че в такива случаи доста работодатели дори не дават цялата полагаща се сума на работниците, а им измислят някаква норма, която те не могат да изпълнят …

Накрая моята приятелка попитала дали това е новият начин за справяне  с безработицата и си тръгнала.

Като разнищихме историята ни дойде на ум, че като убедиш трайно безработен да се отпише от бюрото по труда, решаваш няколко проблема на държавата: 1) намаляваш официалната безработица 2) пресичаш възможността на същия да търси каквито и да е социални помощи 3) пресичаш всякакви възможности да го включиш в квалификационен курс. Хитро, а?

3 thoughts on “(Новите) мерки за борбата с безработицата

  1. Знаеш ли, имам си едни мисли, нека ги изложа набързо:
    Министерство на образованието, което има грижата за пазара на труда: Работа си намираш според определени квалификации. В днешно време все по-често се налагат и преквалификации в хода на изпълняване на длъжността, поради защото пазарът е просто вече толкова динамичен, че много хора дори могат да останат и без професия само защото света не се нуждае от нея. Не ми се търсят примери, вероятно има доста интересни истории за изчезнали професии. Така или иначе сме изправени пред трудов пазар, за който трябва да си много адаптивен. След като постоянно трябва да вземаш участие в образователни процеси, за да си вършиш работата, защо все още се прави разликата образование-работа? Представи си едно бюро по труда, което има не просто разпределителна а образователна функция. С две думи: твоята позната би отивала там, не за да си търси директно работа, а за да си търси нужното образование за работа. Какъв би бил проблемът бюрото по труда да е посредник за курсове по предприемачество или дори университетски (оналайн?)курсове? В момента ми изглежда като институция, която трябва да се занимава с хора без образование, а би могло да бъде институция, която насочва и насърчава хората да се дообразоват. Един по практичен пример: Твоята позната е безработна от 4 години, очевидно нещо не е наред. Защо един такъв човек да не получи отстъпка от таксите в някой университет или друг стимул, за да се квалифицира по-добре за пазара. Какъв е смисълът да има институция, която да се чуди къде да дене някои хора или как да ги откаже от пазара на труда?

  2. Забавното е, че има сега програми на социалното министерство и много хора получават ваучъри за най-различни курсове, но тези хора не бива да са безработни. Ако мога да разбера каква е идеята!

  3. Pingback: (Новите) мерки за борба с безработицата – 2 | полетът на костенурката

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s