Пилгрим

Image

(второ издание, с нова корица)

Lege Artis е  едно от любимите ми издателства – защото издава книги на Юнг и юнгианци, а също и художествена проза, която никога не ме е разочаровала. За рождения си ден получих художествена проза, в която един от героите е Юнг – романът „Пилгрим” на Тимъти Финдли (520 стр., 21 лв.)

Историята се развива основно в Швейцария, в онези красиви времена около потъването на Титаник. За съжаление, Пилгрим е затворен в психиатричната клиника, където работи Юнг. По това време Юнг все още не е онзи Юнг, на когото се възхищавам, но все пак лекичко е тръгнал по Пътя.

Така и не става ясно кой точно е Пилгрим, дали наистина е преживял многото предишни животи, дали неговата приятелка Лейди Сибил Куотърмейн винаги е била до него или всичко е просто измислица на болния му мозък, но не това е важното. Не ми е важно и доколко разказаното за Леонардо и Оскар Уайлд е фактологическа истина. Такива неща не са ми били важни и когато съм чела „Фламандския майстор” на Артуро Перес Реверте или пък „Момичето с перлената обица” и подобни на Трейси Шевалие ( Дамата и еднорогът и Жива жар); не бих могла да сравня с  романите на Дан Браун или пък Умберто Еко, просто понеже не съм ги чела.

Книгата е много увлекателна, но за мен не заради предизвикателството да разплитам мистерии. Мисля, че не с тази цел е написана. Едва ли целта е да ме очарова с атмосферата на Лондон и Швейцария в онези времена, но аз съм очарована и копнея за тези места и времена. Може би най-важното за мен е нещо, което грубо бих могла да опиша като „движенията и сприятеляванията на духа”. Има нещо, което ми напомня за „Вълшебната планина” на Томас Ман, както и за неговата „Смърт във Венеция”, но то е просто нещо.

За Пилгрим не знаем много, освен че е учил история на изкуството в Оксфорд, че е богат, чувствителен и почтен, какъвто може да бъде човек, подкрепящ публично Оскар Уайлд в трудните за него времена (когато е преследван от властите заради хомосексуалността си). Не искам да ви оставя с погрешни впечатления – човек би могъл да е приятел на Оскар Уайлд без изобщо да се набива на очи. Пилгрим пише книги за изкуство, но и тайни дневници, от които не може да се изясни нищо фактологично, ако държите на това, но пък могат да ви послужат като основа за спекулации ако си падате по мистерии и трилъри, но … ако сядате да четете с  тази цел, по-добре вземете друга книга.

„Пилгрим” поставя доста въпроси:

–          Какво всъщност е лудостта и как трябва да третираме тези, които считаме за луди

–          Вярвате ли в прераждането и как това влияе на живота, който живеете сега

–          Как може да се постигне брачно щастие и има ли място за изневяра

–          За какво ни е изкуството

Поставя и въпроси за Юнг и неговите теории и практики, в случай че се интересувате от Юнг.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s