Крадецът на тиквички

Вчера ме хванаха да крада в Кауфланд. Ето как се случи:

Касиерката ме помоли да претегля отново торбата с тиквички. Оказа се по-тежка с килограм от отбелязаното на етикета, а както може би знаете, етикетите за тиквичките ги печата кантарът, след като натиснете копче с изображение на тиквички. След това касиерката ме помоли да почакам за да дойде служител и да уреди въпроса с тиквичките.

Дойде жена от охраната и ме помоли да я последвам. Когато влязохме в офиса й, тя започна да ми се кара – разликата между двете тегления била много голяма, не съм ли била чела правилника за вътрешния ред и пр. Когато се опитвах да отговоря нещо, тя отново започваше да ми вика „Изслушайте ме! Изслушайте ме!“ Това, което успях да схвана е, че в подобни случаи Кауфланд следва да ме глоби 100 лв. и сега тя ли щяла да ги плаща… Казах й, че нямам представа как е станало, че в момента не мога да й дам 100 лв. и ако това е редът, може да ме арестува и да пратя мъжа си да донесе 100 лв. Трябвало да дам личната си карта, после придружена от охраната пак да тегля тиквичките, щял да дойде управителят.

Дадох личната си карта и тръгнахме отново с един мъж от охраната да теглим тиквичките, за да ги разделим в две торбички и да доплатя разликата, после да преснимаме двете касови бележки и после не знам какво. Мъжът ми чакаше с детето и останалите покупки и се чудеше какво става. Казах му, че съм крадец на тиквички и може би ще се забавя, а охранителят промърмори „Е, не сте крадец!“ Тъкмо се чудех каква е следващата стъпка, когато същият ми връчи касовите бележки и се сбогува любезно.

Така и не разбрах как постигнах резултата с тиквичките. Имам три хипотези: (1) неволно да съм придържала торбата, за да не се разсипят многото тиквички и така да съм претеглила по-леко, въпреки че уж по принцип внимавам за това; (2) имало е временен проблем с кантара (временен, понеже после го пробвах отново и беше ОК); (3) станала съм несъзнаващ проблема си клептоман.

Така и не разбрах защо не ми взеха 100 лв и не ми се стовари небето на главата. Дали имат видеозапис, на който са видели, че не добавям тиквички след като съм си взела етикета? Ако беше така, защо никой не ми се извини?

Така и не препрочетох „правилника за вътрешния ред“, който жената от охраната смяташе, че е редно да съм чела и запомнила. Така и не ги попитах. Така и не настоях да се срещна с управителя – това всъщност ми хрумна много по-късно. Просто исках да се махна оттам и все още не знам дали искам да се върна. Ами ако пак ми се случи нещо подобно? Казвам си, че не ми пука и съм просто възмутена, но истината е, че днес цял ден или мисля за това или в ума ми стряскащо изплуват физиономиите на касиерката и охранителката. Едни такива зли …

Мисля си и за това, че познавам чувствителни хора, които биха могли да вдигнат кръвно, да получат сърдечен пристъп или поне да им омекнат краката и да треперят цял ден. Заради 2 лева под формата на тиквички.

Не мога да проумея защо се държаха така – дали това е политика на Кауфланд да сплашва крадците или пък просто служителите са наплашени?  Или какво? А аз дали съм клептоман? Дали е разумно да посещавам такива магазини? Няколко пъти днес се сещам за „Гълъбът“ на Зюскинд.

Разни новини

Тези дни научих, че в Бирма (Мианмар) будистите масово избиват мюсюлмани (общността е около 4% от населението) и опожаряват домовете им. Будистки монаси са активни водачи на това движение срещу „ислямизацията“ на страната. Един от тях се е самонарекъл „Будисткият Бин Ладен“. Властите са мълчаливи съучастници.

Научих за това от мой познат мюсюлманин, който беше споделил видео, разпространявано предимно между хора, говорещи арабски. Според моят познат западните медии нямали очи за ставащото. Гугъл ми показа, че не е точно така и че на запад събитията се отразяват, да речем от Би Би Си, но не съм правила задълбочено изследване. Без да правя такова приемам, че моят познат е прав, когато ми казва: „Далеч, далеч от полагащото се внимание! Виж ако беше някой атентат на „ислямски терористи“!

Тази вечер, малко преди да се върна към темата за Бирма спорех с мой близък, който е убеден, че в Исляма трябва да има нещо, което предразполага към радикализиране. Аз му казах, че повечето религиозни радикали които познавам са всъщност християни и заявих, че „нещото“ е част и от другите религии от същия корен – Юдаизъм и Християнство. Толкова е удобно човек да вярва, че има някакви системи, примерно Будизъм, които са имунизирани срещу подобни идиотщини. Удобно и наивно.

В същия разговор, обаче, казах и това, че терористичните актове извършени от мюсюлмани май не са толкова много на брой, колкото си мислим, че фокусирането на медийното внимание върху тях създава илюзии. Макар че преди часове част от нашето семейство запали свещи в арменската църква, за да почете паметта на жертвите на геноцида над арменците, ми се струва, че жертвите в името на Исляма може би са по-малко от жертвите в резултат на всякакви други геноциди, прочиствания и пр.

Не се наемам да правя изследване и всъщност точните цифри за мен нямат значение. Важното е, че насилието не е изчезнало и че за него винаги се намират поводи и оправдания. Важно е и това, че клишираното ни повърхностно възмущение всъщност е една от предпоставките за задълбочаване на насилието. Разбирайте го както щете; днес нямам достатъчно педагогичаска енергия да обяснявам. Само ще кажа, че най-популярните бг медии не са казали нищо за ставащото в Бирма / Мианмар, но ако наистина се интересувате, ще намерите информация на български, а на английски може да не е толкова, колкото мюсюлманите смятат, че се полага, но е достатъчно за да придобиете представа.

Имам чувството, че когато бях във 2-3 клас, по време на Желязната Завеса, знаех доста повече за ставащото по далечни краища на света – да речем благодарение на българското предаване „Светът в действие“ и сърцати журналисти като Даниела Кънева 🙂 (далееч преди смелата Елена Йончева). A сега на и без това скучния и послушен Митко Цонев му крещят в слушалката да не задава въпроси, понеже, нали бил обещал; аз пък си викам, че някой друг може да е бутнал повече именно за да пита … Цинична съм стала, циничнааа! Ако бях идеалист, щях да правя това, което прави някой в нашия квартал: лепи плакатчета на Волен на мукавичка и после внимателно закрепва височко на стълбовете като увива канапче. Сигурно си носи и стълба.

Муминско езеро наблизо

Някога му казвах „блатото на крокодилите“. Изглеждаше ми симпатично, но ме е е привличало чак толкова, че да се отбия.

Преди няколко дни, обаче, забелязах, че нещо специално се е случило с него. Успяхме да се промъкнем и … бряг с мек мъх, на който би могъл да лежи Муминтрол и да съзерцава бистрата кафява вода (мислех,че се среща само в книгата) и да пуска корабче от кора, подарено от Мама Муминка.

Постелихме си и поседнахме да слушаме жабите. И птички. И човешките гласове се чуват, понеже е съвсем близо до място, на което се движат доста хора, но все пак приятно приглушено.

След малко на отсрещния бряг изпълзяха пет водни костенурки. Хвърлихме няколко жълъдчета към водата край другия бряг и решихме някой ден да отидем и да почистим наоколо. Не е много замърсено; може би почти никой не се отбива, но все пак обмислям да монтираме нещо за събиране на смет.

Надявам се през лятото дърветата да пазят дебела сянка за да не пресъхне това самосъздало се муминско езерце. Надявам се да не бъде посещавано много, особено от хора, които биха го съсипали. Затова и няма да казвам къде е. Ако трябва да избирам между това да покажа красотата с надеждата хората да станат по-добри и така да рискувам да я съсипят и това да не я покажа, ще предпочета второто. Съжалявам.

По едно време се появи земна пчела и започна да копае в средата на някаква малка купчинка пръст … после дойдоха още пчели и така разбрах, че сме настъпили гнезденцето им. Значи гнезденцата на земните пчели изглеждат като мравунячета.

Пак ще отидем. Тайно. И ще се движим по-внимателно. Стискайте палци на Муминското Езерце.