Разликите в реализма

Атанас Мацурев

Някога се впечатлявах от картините на Дима Петрова – чудех се как е възможно човек да нарисува така слива или домат. Все още нямам идея как се постига това, но и не ме интересува. Бих искала да знам как Атанас Мацурев рисува круши и  всичко останало.

Разликата между Петрова и Мацурев не е просто в това, че Петрова от години излага предимно зарзават, докато Мацурев освен натюрморти рисува портрети и пейзажи. Разликата е в това, че в картините на Дима Петрова има някаква механичност, докато в тези на Наско има душа.

Ако имах възможност, щях да посетя майсторския му клас през април в София … бих посетила и другите … в Истанбул, в Москва …. еееех …

733829_554642354567642_1819699603_n

Атанас Мацурев

One thought on “Разликите в реализма

  1. Да го кажа по-сложно😉 – в картините на Мацурев има вътрешен процес някакъв, има „бекграунд“. Обектите не са случайно там – те са се оказали там, защото техните смисли са преплетени по техен си начин; самите обекти имат предистория и тя се вижда, както като погледнеш един човек, можеш да прецениш приблизително откъде идва и през какво е минал. Това са стоп-кадри на моменти от естественото им съществуване. Не са nature morte с акцент върху morte, а по-скоро still life с акцент върху life🙂 Художникът е наблюдател и регистратор – и почитател, прекланящ се пред хармонията на живота, където всяко нещо идва отнякъде и отива нанякъде, и всяко нещо неизменно е свързано с всяко друго по някаква изначална, естествена логика, независимо от странните наглед конфигурации, които се получават отвреме-навреме.

    Като му гледам картините, не знам защо се сещам за Penny Lane на Битълс:

    On Penny Lane there is a barber showing photographs
    Of every head he’s had the pleasure to have known
    And all the people that come and go
    Stop and say hello

    On the corner is a banker with a motorcar
    The little children laugh at him behind his back
    And the banker never wears a mac
    In the pouring rain…
    Very strange

    Penny Lane is in my ears and in my eyes…

    При Дима Петрова обектите са средство. При нея има една студия върху форма, цвят и композиция, подчинена на самия художник: той е богът, който създава процесите, задава хода им и ги прекратява по своя логика и свое усмотрение. Това е homo ludens, който с атеистичното безгрижие на дете си играе с действителността, преподреждайки я и човъркайки я, за да открие нещо интересно за себе си. То пак е душа, но от друг тип.

    Истинският реализъм според мен е при Мацурев; при Дима Петрова става дума за реалистичен рисунък, но то е друго – концептуално тя всъщност е конструктивист.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s