Три чаши чай

Аз може да изглеждам доста либерален и толерантен човек, според някои дори прекалено такъв, особено по отношение на джамиите, забрадките и мюезините, но всъщност съм от онези, които вярват, че в нашата страна се подвизават фанатизирани мюсюлмани, които биха могли да направят опасни неща. Мюсюлмани, които уважавам, казват, че няма такова нещо като „радикален Ислям“, понеже Ислямът е любов, но аз смятам, че това е игра на думи, която прикрива незнание или нежелание да приемеш. Убедена съм, че опасни фанатизирани мюсюлмани има по целия свят, включително у нас.

Когато човек харесва джамиите, забрадките и мюезините, но вярва във фанатичния Ислям, у него се загнездва едно неприятно чувство – че там някъде, където не може да види, в някакви места, където живеят мюсюлмани, с които той няма нищо общо, се случват някакви, меко казано, неприемливи неща.

А има и хора, които не общуват с мюсюлмани и никак не познават Исляма. В последните години е съвсем естествено тези хора да смятат, че в самия Ислям има нещо дефектно, което причинява всички онези ужасни неща … Ако научат повече не само за Исляма, но и за начина на живот на конкретните опасни хора, може би ще открият, че дефектът е не толкова в наличието на Ислям, а в липсата на други неща – поминък, образование, липса на бъдеще. Ще открият и че край опасните хора, живеят и други хора. Проблемът е, че онези, другите, биват изкушавани да преминат от другата страна или пък биват наказвани и страдат, в допълнение към и без това трудния си живот.

Не са много хората, които знаят какво е нужно да се направи за да има по-малко радикални ислямисти. Още по-малко са хората, които реално помагат за това. Един от тях е Грег Мортенсън, героят на „Три чаши чай„. Той, не просто неверник, а  американец, строи училища в Афганистан, Пакистан и Таджикистан – от средата на 90те, с пари, събрани от дарения, с активното участие на местните хора, с подкрепата на ислямски духовници, с помощта на съдебни решения на шериатски съдилища. Всички тези хора вярват, че единственият възможен начин да се продиводейства трайно на радикалния Ислям, на талибаните, на тероризма, е образованието. Но не онова образование, което забранява на мюсюлманските момичета да носят забрадки в училище, като по този начин на практика ги прогонва от училищата, а онова образование, което уважава правото да бъдеш част от своята култура.

Можете да прочетете повече за тази книга – на български и на английски, да разкажете за нея на приятели.

Да посетите сайта на организацията, която Грег Мортенсън представлява, да го популяризирате, да направите дарение. Едномесечното обучение на дете в тези страни струва един долар на ден, както и дневната заплата на учител.

Aко искате да научите повече за талибаните, посетете сайта на най-големия познавач, журналистът Ахмед Рашид.

4 thoughts on “Три чаши чай

  1. Greg Mortenson’s “ Three Cups of Tea“ is a great spiritual „drink“ at the end of the winter and the beginning of the so long awaited Bulgarian spring. Good choice, Lid. Happy spring to you and your family.

  2. Oтносно обвиненията в измама, Грег Мортенсън не разполага еднолично с парите, а организацията, която представлява, застава зад него – можете да видите сайта им. На кого ще повярваме е въпрос на личен избор, Анонимен.

  3. Лично мен МНОГО повече ме притеснява православия фундаментализъм. Не знам след колко столетия православието ще постигне нещо като например Nostra Aetate.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s