Разликите в реализма

Атанас Мацурев

Някога се впечатлявах от картините на Дима Петрова – чудех се как е възможно човек да нарисува така слива или домат. Все още нямам идея как се постига това, но и не ме интересува. Бих искала да знам как Атанас Мацурев рисува круши и  всичко останало.

Разликата между Петрова и Мацурев не е просто в това, че Петрова от години излага предимно зарзават, докато Мацурев освен натюрморти рисува портрети и пейзажи. Разликата е в това, че в картините на Дима Петрова има някаква механичност, докато в тези на Наско има душа.

Ако имах възможност, щях да посетя майсторския му клас през април в София … бих посетила и другите … в Истанбул, в Москва …. еееех …

733829_554642354567642_1819699603_n

Атанас Мацурев

Advertisements

Красотата е в очите на гледащия?!?

„Всичко, което се вижда, може да се рисува“, казваше един учител по рисуване. От една страна е прав – ако човек рисува наред всичко, което му се изправи пред очите, сигурно ще стане добър рисувач. От друга страна … трудно е да рисуваш неща, които не ти харесват. Завиждам на художниците, които са живяли във времена, когато създаденото от човека е изглеждало красиво и не толкова еднообразно. Чудя се как хората не само привикват към грозните неща, но и започват да ги харесват.

„Калинка“ ли е новият министър Асен Василев? Мошеник ли е?

Някои твърдят, че новият министър Асен Василев няма висше образование, понеже бил завъшил Harvard College, а тази образователна степен е undergraduate, което някои смятат за „подготвителен колеж за Харвард“.

Университетът Харвард, подобно на всички останали американски университети, се състои от няколко „училища“. Едно от тях е Harvard College и подобно на колежите, които са част от университети, предлага 4 годишно образование, завършващо със степен бакалавър. Останалите „училища“ предлагат магистратури и докторантури. „Подготвителни колежи“ за американски университети не съществуват.

От този линк към страница на университетския сайт може да се види, че през 2000 година Асен Василев от Хасково е дипломиран като бакалавър по икономика.  От друг линк към същия сайт може да се види, че Асен Василев е бил и член на най-престижната академична организация в САЩ, Phi Beta Kappa.

Дали Асен Василев наистина е учил магистратура в Харвард?

Според информация, която вероятно той сам е дал за себе си, за да участва в някакъв форум, посветен на инвестициите в България, той е учил магистратура в Харвард (право и бизнес-администрация), но е прекъснал, за да развива бизнеса си. Убедена съм, че не е поради слаб успех, а именно поради причините, които се изтъкват официално онлайн – за да разработва бизнеса си. Смятам, че за това се иска доста кураж, защото за възпитаници на Харвард е доста по-лесно  и сигурно да започнат добре платена работа за някоя голяма компания, и всъщност повечето завършили добри университети избират да започнат работа като служители вместо като предприемачи.

Вярвам, че Асен Василев наистина е учил магистратура, тъй като в посочения от него период мой ученик също учеше в Харвард и твърдеше, че Асен Василев учи магистратура. Не мисля, че по онова време моят ученик е имал някакъв интерес да ме лъже. В САЩ по онова време са учили и работили доста ученици от гимназията на Асен и досега не съм чула някой от тях да твърди, че той не е започвал да учи магистратура.

Как е финансирал образованието си в Харвард?

С финансова помощ от самия Харвард. Университетът е достатъчно богат за да приеме всички кандидати, които прецени като подходящи и да финансира образованието им и пребиваването им изцяло ако доходите на семействата им са под 60 хиляди долара на година. Немалко българи са завършили Харвард и подобни университети благодарение на щедрата финансова помощ на самите университети. 

В какво състояние е фирмата му?

Онлайн може да се намери информация от надежден британски източник, но за съжаление последната информация е от лятото на 2011. Тя показва, че фирмата е активна, но има задължения над 5 милиона британски лири, както и това, че във времето дълговете на фирмата са растяли.  Това не показва задължително, че фирмата потъва, понеже е нормално нови фирми, които са стартирали с чужди капитал да имат дългове; нормално е тези, които разработват иновативни продукти и наемат висококвалифицирани служители да имат големи дългове. От този източник няма как да разберем дали фирмата е коректна към инвеститорите си и други фирми и лица; няма как да разберем и какви са шансовете и да излезе  „на зелено“ и ако има такива шансове, кога се очаква да покрие дълговете си. 

Защо си правя труда да се интересувам от Асен Василев и да публикувам?

Защото познавам Асен лично, макар и не отблизо, защото сме завършили едно училище. От една страна това ме прави любопитна, а от друга страна пристрастна. Нашата гимназия е дала на страната и други публични фигури и вероятно ще продължи да дава. Представям си как ще се пишат глупости за някой друг неин възпитаник, който благодарение на способностите си и труда си, а и труда на свои учители успее да завърши добър университет и да стане известен.

Все едно дали за нашата гимназия и все едно на каква тема, за мен е важно хората да знаят и мислят повече и да говорят и пишат по-малко глупости. Това всъщност е основната причина да споделя част от скромните си познания и проучвания.

Три чаши чай

Аз може да изглеждам доста либерален и толерантен човек, според някои дори прекалено такъв, особено по отношение на джамиите, забрадките и мюезините, но всъщност съм от онези, които вярват, че в нашата страна се подвизават фанатизирани мюсюлмани, които биха могли да направят опасни неща. Мюсюлмани, които уважавам, казват, че няма такова нещо като „радикален Ислям“, понеже Ислямът е любов, но аз смятам, че това е игра на думи, която прикрива незнание или нежелание да приемеш. Убедена съм, че опасни фанатизирани мюсюлмани има по целия свят, включително у нас.

Когато човек харесва джамиите, забрадките и мюезините, но вярва във фанатичния Ислям, у него се загнездва едно неприятно чувство – че там някъде, където не може да види, в някакви места, където живеят мюсюлмани, с които той няма нищо общо, се случват някакви, меко казано, неприемливи неща.

А има и хора, които не общуват с мюсюлмани и никак не познават Исляма. В последните години е съвсем естествено тези хора да смятат, че в самия Ислям има нещо дефектно, което причинява всички онези ужасни неща … Ако научат повече не само за Исляма, но и за начина на живот на конкретните опасни хора, може би ще открият, че дефектът е не толкова в наличието на Ислям, а в липсата на други неща – поминък, образование, липса на бъдеще. Ще открият и че край опасните хора, живеят и други хора. Проблемът е, че онези, другите, биват изкушавани да преминат от другата страна или пък биват наказвани и страдат, в допълнение към и без това трудния си живот.

Не са много хората, които знаят какво е нужно да се направи за да има по-малко радикални ислямисти. Още по-малко са хората, които реално помагат за това. Един от тях е Грег Мортенсън, героят на „Три чаши чай„. Той, не просто неверник, а  американец, строи училища в Афганистан, Пакистан и Таджикистан – от средата на 90те, с пари, събрани от дарения, с активното участие на местните хора, с подкрепата на ислямски духовници, с помощта на съдебни решения на шериатски съдилища. Всички тези хора вярват, че единственият възможен начин да се продиводейства трайно на радикалния Ислям, на талибаните, на тероризма, е образованието. Но не онова образование, което забранява на мюсюлманските момичета да носят забрадки в училище, като по този начин на практика ги прогонва от училищата, а онова образование, което уважава правото да бъдеш част от своята култура.

Можете да прочетете повече за тази книга – на български и на английски, да разкажете за нея на приятели.

Да посетите сайта на организацията, която Грег Мортенсън представлява, да го популяризирате, да направите дарение. Едномесечното обучение на дете в тези страни струва един долар на ден, както и дневната заплата на учител.

Aко искате да научите повече за талибаните, посетете сайта на най-големия познавач, журналистът Ахмед Рашид.