Животът е питка

казала вещицата, която не можела да казва „б” … обича да казва бабата на Карл Уве Кнаусгор, който кръщава огромната си автобиография „Моята борба”. Недоумявам защо едно от любимите ми издателства е решило преводът да се казва „Моята лична борба”, но други забележки нямам. Надявам се да преведат и останалите части. Ако имах достатъчно време, сигурно щях да я погълна за два дни, но тъй като нямам, проточих удоволствието около десетина. Виждам, че баба Петя бързо ме настига.

Ако не сте чели книгата, ще останете с впечатлението, че авторът просто е написал всичко, което е успял да си спомни за живота си. Всъщност книгата си има ясен център – неясните отношения на Карл Уве с покойния му баща. Първата половина е фокусирана предимно върху първите години от гимназията, а втората върху няколко дни предшестващи погребението на бащата. Колкото и странно да звучи, чете се бързо и леко.

Не мога да ви обясня защо ми харесва. Може да е заради това, че е написана от човек, който ми е почти връстник. Може и да е заради това, че и аз бих искала някой ден да стана писател (и илюстратор, не съм се отказала!). Може и да е заради това, че напоследък се опитвам да проумея скандинавците. Може и да е заради това, че ми напомня някак на Франк Маккорт („Прахът на Анджела”).

Advertisements

3 thoughts on “Животът е питка

  1. Поздравления за Вашите теми! Докато четох и се размечтах– колко много бих искала да видя Вашия коментар за моята книга.Вложих в нея цялата си душа. Но знам–за всичко трябва време. Не е ударил моят час. А може би ще дойде чрез Вас. Моля Ви, подайте ми ръка–така нуждая се от помощ.Текстът може да се изтегли от bereket21vek.wordpress.com До скоро и успех! Станете и Вие писател! Ето цитат за Вас от Гьоте:Каквото и да можете да направите или мечтаете да направите, направете го. Смелостта носи в себе си гениалност, сила и магия.

  2. Здравейте,
    пише Ви преводачката на книгата. Радвам се, че сте я харесали.
    Заглавието е изменено по решение на издателството, за да се разграничим от асоциацията с Хитлеровата „борба“ (в предговора този въпрос също е засегнат) и да избегнем евтини сензации около иначе стойностната книга. Практиката показва, че жълтите издания се нахвърлят като лешояди и върху най-малкия намек за „скандалност“, от което и въпросното издателство е патило.
    Още не е ясно дали ще бъдат преведени и останалите части, всяка от които е по-обстоятелствена и обемна от предишната и също разделена на две части, обхващащи определени периоди от живота на автора. Засега се радваме на успеха на първата част, която очевидно се приема добре от читателите. Поздрави!

Коментари са забранени.