Елиф Шафак – самодоволна и досадна

Преди време прочетох романа й „Любов“ – приятен, но създаващ доста „поп“ представа за суфизма – нещо, което няма да препрочета. „Черно мляко„, обаче, е съвсем изсмукан от пръстите – една измъчена метафора на противоречащите си вътрешни гласове на Шафак + интерпретации за живота на писател(к)и, обслужващи някаква полъхваща на феминизъм теза + разказче за постродилната депресия на Елиф. Всичко това успях да предъвча, но не и тестът в края – от висотата на своя опит с  постродилната депресия, Елиф е съставила едно тестче, което според нея може да ви помогне да прецените дали сте в такава депресия … точно толкова постничко като усещането й за суфизма … или поне това, което се опитва да продаде.

Advertisements

Между приятели

е нова книжка на Амос Оз. Ето тук можете да прочетете един от разказите в нея.

За съжаление, книжката е малка и свършва бързо. Разказчетата са за жителите на един кибуц. Героите понякога се появяват в повече от една история и така се заплита нещо като голям разказ за кибуца.

Текстовете са много, много леки, понеже  Оз избира да не напише много от нещата и в това е силата на книжката: простичка и изящна.

Книжката помита всякакви идеализирани представи за кибуците, но не ви оставя с горчивото чувство, което бихте имали ако четете роман на Кундера. Въпреки всички горчиви и тъжни неща, в нея има светлина, надежда и летящ дух.

Ако ви се мисли, може да ви даде храна за размисъл, но аз се чувствах по-скоро като героите й, които усещат, че вместо да анализират, могат да се оставят на милостта на нещото, което все някога ще им изпрати отговор.

Дано усетите, че би било много хубаво да я прочетете.

Какво още съм писала за други книги на Оз: История за любов и мрак 1, История за любов и мрак 2, Познание за жена