(М)истерията на театъра

Не купих билети за нито една постановка на кукления театър през декември. Даже не видях каква е програмата. За два месеца ентусиазмът ми се изпари.

Актьорите са добри, и сценографията е добра, и успяваме да си купим билети за удобни места, но …

Не ми харесва да променят сюжетите на вечните приказки. С какво „Малкият Мук” става по-интересен или поучителен ако включите в него война?

Не ми харесват крясъците и резките движения, които нямат нищо общо със сюжета на приказката. Детето пък се плаши и казва „Хайде да си тръгваме!”

Не ми харесват дебелашките шеги и референциите към популярни телевизионни предавания и пр. преходни бг реалии.

Може би тези, които правят пиесите смятат, че това е начинът да се харесат на децата и да задържат вниманието им. Възможно е много деца днес да не умеят да се концентрират за цели 45 минути. Възможно е да са разглезени от електронните забавления, които им предлагат силни сетивни стимули. И все пак, как можем да сме сигурни, че други начини няма? Дотам ли местните театрали са изгубили вяра в способността на класическите приказки да очароват?

Аз пък мисля, че всяко дете има по-голяма нужда от мистерии отколкото от истерии и театърът е подходящо място да му бъдат предложени. Вече на няколко пъти се улавям да мисля, че бих могла да направя чудесен алтернативен куклен театър. Голям праз като не съм учила в НАТФИЗ!