От парцалките до съдържанието

Уж кризата би трябвало да ни научи да не разхищаваме, но нищо подобно не се случва. Магазините за боклучави стоки продължават да съществуват и то не просто защото хората не могат да си позволят да купуват по-свестни неща от други магазини, а защото са привикнали да пазаруват, което пък пораждат нуждата да се произвеждат боклуци.

Появяват се и нови магазини за дрехи втора употреба, които си създават тълпи от фенове и то не точно и само защото в другите магазини се продават предимно чалга-парцалки, а защото има тръпка в това да купуваш евтино. За какво са им толкова много дрехи на хората?

Всъщност исках да пиша за „съдържанието“ – онова дето му викат „content“ и плащат за да се генерира постоянно, за да се обновява и обновява онлайн, та да привлича хората да кликат и да кликат. Признавам, че неведнъж съм препоръчвала на мои ученици да си вадят левчета с такава работа, но ми призлява като си помисля колко боклук / плява / помия се излива в Мрежата. И проблемът не е, че по-бавно стигаме до смисленото съдържание; не е и в това, че са впрегнати огромни хардуерни ресурси, ами и в това, че човеци се хабят да произвеждат боклуци и израстват поколения, които свикват да ги потребяват и се множат тези, които не могат да си представят, че може да се потребява нещо друго. И всички сме в тоя бизнес, дори и ако не ни плащат – като бълваме ли бълваме Фейсбук статуси, туитове и гррр!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s