Иглата се счупи и други записки

Не се интересувам от история – такава, каквато я познаваме от учебниците – твърде публична, обобщена, малоаспектна, стереотипна. Но пък харесвам историите – лични, общностни, нееднозначни и изненадващи.  Днес ще ви споделя две четива.

***

Днес прочетох „Забравеният град. Записки за Пловдив” (11. 95 лв.).  Това е книга, пълна със стари снимки, които илюстрират „записките”.  Всяка глава е посветена на  все още съществуващи, както и вече изчезнали сгради, техните собственици, архитекти и пр. Почти всички статийки са побрани на по две страници, а книгата съдържа 160+ страници. Фактите са гарнирани с емоционални коментари. Последното може да изглежда доста наивно на някои читатели, но съм сигурна, че ако оставят настрана интелектуалската си шапка, ще се позабавляват добре.

Книгата не е изчерпателна и би могла да се възприема като покана за следващи изледвания, които да представят и други места и хора. На мен пък ми се иска някой да направи една онлайн карта на Пловдив, на която да са отбелязани всички споменати в книгата места. А по-нататък, пък ако се свържат с линкове, които водят до фотогалерии и пр., би било прекрасно. Но дори и само карта ще е полезна за тези, които искат да си направят пътешествие из скрития Пловдив или пък да подготвят маршрут за Джейнска разходка.

***

Днес почти препрочетох една книжка, която бях чела десетки пъти в детството си – „Иглата се счупи” – случки из живота на Минко Минин от Стипоне (Ихтиман). Едва ли сте чували за автора Гьончо Белев. Бях приятно изненадана да открия статия за него в ТЕМА, както и статия на Павел Николов, макар и неласкава и цитираща неласкавото мнение на Чудомир за Белев. Спомних си, че някога се запознах и с Чудомир и с Белев благодарение на баба ми, която харесваше и двамата.

Извадих книжката наскоро, понеже си спомних за илюстрациите й. После я оставих на баба Петя, която ми сподели, че бързала да я прочете, понеже нямала търпение, а после щяла да я препрочете бавно. Спомняла си детството си и й било много мило. Наскоро пък майка ми споменаваше книгата, а аз си мълчах, за да не се наложи да се лиша от нея. Когато (преди 23 години) бях на осемнайсет и напусках родителското гнездо я взех с мен. Иначе има подпис на баба ми (или пък дядо ми?), след което е подписана и от майка ми, че и от сестра ми…

„Иглата се счупи” е малка книжка с много истории. Кратки и смешни, макар че в доста от тях се разказва за тъжни неща. Самоиронични винетки от края на 19 и началото на 20 век. И бързи илюстрации с перо. Не разбирам защо Чудомир казва, че не успявал да прочете нищо на Белев. Не разбирам и с какво тази книжка е по-лоша от куп други автобиографични книги, описващи нечие детство. Ама аз все пак имам „популистки вкус”, както казваше един Бат’ Слави навремето.

***

Дали имам някаква реална причина да чувствам, че ОНЕЗИ времена, между Освобождението и 1994 са били някак по-духовни и по-чисти, макар и тогава да сa живяли кметове не по-малко крадливи от Крадливото Гоше, както и политици, не по-малко чукундурести от Батката и Цвъки?

One thought on “Иглата се счупи и други записки

  1. Заинтригува ме книгата „Забравеният Град“ и веднага щом се прибера в Бългая ще я потърся в книжарниците. А и идеята ти за разходки Джейн Якобс в Пловдив ми харесва.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s