Тетрадка за приказки

Макар че имам слабост към издателство Точица (не само колекционерска), че не помня колко пъти съм поръчвала дървената кутийка „Направи си сам приказка„, никога не съм писала за Кутийката, а дойде време да пиша за Тетрадката. Прочетох я тези дни и хем искам да споделя, хем не знам дали ще кажа нещо смислено.

Но първо да въведа незапознатите в темата:

Кутийката е комплект карти, от които можете да изтеглите няколко, които да ви помогнат да разкажете своя приказка. Откъде накъде пък карти? Така е решила Точица, вдъхновена от „Граматика на фантазията“ на Джани Родари и изследванията на Проп за вълшебните приказки. Точица е замислила картите за употреба от деца, но аз ще ви кажа, че бяха успешно използвани от осемнайсетгодишни младежи🙂

Тетрадката пък е сборник от написани от деца истории (лесно е да създадеш история с помощта на Кутийката), илюстрирани от млади професионални художници. Печатът и дизайнът са чудесни, а накрая има и бели листове за вашата приказка.

Напоследък чета тук и там ( и аз не помня къде, но на няколко места вече), че било много полезно за деца и юноши да четат истории, написани от техни връстници. Едно че им било интересно, друго че ги вдъхновявало и те да пропишат. Иска ми се да ви кажа колко е хубаво децата и юношите да пишат, ама не ми е това темата сега.

Относно Тетрадката … нямах подръка деца в подходяща възраст за да я пробвам; прочетох си я сама. На места доста се смях. На доста места мислих за тези деца. Прекарах си добре и продължавам да се чудя дали на децата НАИСТИНА им харесват такива неща – понеже като малка съм чела все неща написани от възрастни за деца ми е било много интересно. И илюстрациите харесах, но се чудя дали не е защото напоследък се интересувам от илюстрация и мечтая да стана илюстратор. Но дали това, което ние, някои възрастни намираме за красиво, се възприема по същия начин от децата? Напоследък се улавям, че харесвам доста илюстрации, които не биха се харесали и на повечето възрастни, които познавам. Съвсем съм изгубила ориентир.

Но така или иначе ми се струва, че е хубаво и в наше село да се направят някакви занимания (в детски градини и училища), каквито се правят от Точица в София. Дали има учителки, които наистина биха искали да зарибяват децата по четенето и писането? Дали пък аз самата да не направя някой и друг приказен „семинар“ за деца. Преди десетина години бях попаднала онлайн на една жена, която беше станала професионална фея-разказвачка на приказки и оттогава мнного пъти ми се е искало и аз да стана такава фея.

One thought on “Тетрадка за приказки

  1. Пожелавам ти от все сърце да станеш най-добрата фея-разказвачка! Не бях чувала за тази кутийка, но ми стане интересно. И аз бих пробвала да съчиня нещо с такава помощ, интересно ми е какво би станало. Като малка, когато още заспивах с приказките, прочетени от майка ми, ми беше любопитно от къде тези писатели са взели тези истории. Сега през погледа на голям човек си давам сметката, че приказките за деца всъщност са едни големи истини и мъдрости казани по елементарен начин. А приказките на Андерсен според мен не са за деца изобщо! Жизнено важно за нашата душа е да запазим поне частица от детето в себе си🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s