Летящи чинии и всичко останало

Тази вечер, малко преди полунощ от нашата тераса наблюдавахме неща, които на този етап бихме могли да определим единствено като НЛО – жълто-розови, едри, нисколетящи, безшумни – поне 5 на брой. После приспах детето и продължих да сглобявам метални части, които искахме да превърнем в кола. Мислех си дали сглобяването и куп други неща, които харесвам / които ме притесняват / вдъхновяват и т.н. имат значение ако някъде там летят същества, които знаят за нас, без ние да подозираме за тях и пр. Но дори и да знаем, дали това ще промени живота ни? Дали за мен рисуването или четенето на книги за мумини ще станат по-малко важни?

В същото време другият ми син гледаше разни неща за соца, политиката и се чудеше дали някой там някъде наистина дърпа конците на нещата, които се случват в страната. А аз мислено му отговарях, че все пак ние, многото безименни сме тези, от които зависи дали нарко-босовете ще бъдат нарко-босове – все пак всеки от нас решава за себе си дали да си купи кокаин; дали да гласува за този кмет … за властта, с която сами избираме да отрупаме щедро някого. Но пък идват времена, в които сме дали толкова много власт, че на нас самите е останало нищожно малко, така че не е нужно да даваме – онези вече са достатъчно силни да си вземат сами.  Като домашните насилници, които отдавна са омаломощили жертвата си и е почти невъзможно тя да им се изплъзне жива.

И все пак, в равни ужасни условия, се намират хора като Виктор Франкл и онези оцеляващи концлагеристи, които описва той в Увод в логотерапията. Смисълът в живота. Както казват всички духовни учители – най-важното е как ти рагираш или не реагираш на света. Оттам изглежда съвсем логично щастливите да постигат по-лесно успехите си. Логично е да се питаме какво им липсва на студентите в Харвард.

Една моя приятелка, обаче, наскоро ми каза, че живее в АД, а аз колкото и да съм убедена в силата на духа и Божията Милост, й вярвам. Всъщност едва ли бих изтърпяла да преживея и ден от нейния живот.  Май е крайно време да си лягам.

Advertisements

Имам мечта

От известно време ми се върти една идея. Тези дни започнах да се вглеждам в нея и си казах, че всъщност не е невъзможна. Такива неща са правени и ще се правят. Вярвам, че бих могла да намеря ресурси и да го организирам, макар че днес за пръв път го споделих на живо с няколко души.

Мечтая си за център по визуални изкуства, дизайн и занаяти. В Хасково. Неформален и неакредитиран от министерства, но пък предлагащ високо качество за всички, които имат желание, дори и на тези, които не могат да си платят.

В нашата област няма средно художествено училище, нито пък висше, което да образова в тези области. Има някой и друг малък кръжок, някой и друг частен учител. Не оспорвам техните качества, но остават доста непосрещнати нужди.

Не става въпрос само за децата, нито пък само за кандидат-студентите.

Става въпрос за млади хора, които може никога да не напуснат града; някои от тях дори може да не завършат гимназия.

За работещи.

За безработни.

За пенсионери.

За такива, които искат да се занимават с хоби, както и за такива, които искат да станат професионалисти.

За такива, които ще се готвят за първата си професия и за такива, които искат да променят кариерата си.

За такива, които ще се докосват идеално до изкуството и за такива, които искат да изкарват хляба си с изкуство, занаяти или дизайн.

За такива, които не биха си позволили да мечтаят за това.

Да, има много въпроси – от това къде ще се намира и кой ще инвестира до това откъде ще се намерят преподаватели и ученици.

Няма как да отговоря на всички въпроси сега, защото не съм намерила всички отговори. Пък и защо трябва да ги търся сама? Смятам да ви поканя да го направим заедно.

Всеки, на когото идеята се харесва, може да помогне – със съвет, с идея, с посредничество и т.н.

Искам да се сдобия с дотатъчно голям терен, на който да се построят ( а ако има запазени сгради и евентуално да се реновират) ателиета, галерии, работилници.  Смятам да поканя архитекти и строителни инженери да дарят проекти и съвети, а фирми и и други организации да дарят материали, да изградят системи и пр.

За какво им е да го правят?

Този център може да се превърне в дотъпна демонстрация на нещата, които въпросните фирми и организации правят. Да покажат как могат да проектират и строят красиви, функционални, енергийно-ефективни, помагащи на природата сгради и други съоръжения.

Смятам да направя отделен блог за проекта.

Хайде, пишете!

Първи важен въпрос: как бих могла да се сдобия с някоя бивша казарма? Само общините ли могат да се договарят за такива неща или и неправителствени организации биха могли да преговарят с Минитерството на Отбраната?

P.S. Eто линк към блога.