Уточнения за алтернативното образование

Както вече съм споменавала, бъдещият закон за образованието ще затвърди статуквото – държавата решава каква да бъде огромната част от образователната програма на публичните и частните училища, както и на учениците, които се образоват у дома. Всъщност последните са формално записани в някое училище и държат изпити.

Някои български родители, обаче, не са съгласни и настояват за либерализация на образованието. Това означава държавата да позволи и на други да съставят образователни програми, да организират учебен процес.

Други родители, обаче, се опасяват, че това може да доведе до влошаване на образованието у нас, понеже всеки ще е свободен да образова както си иска и така учениците може да останат ощетени – да не им бъде преподаден важен материал. Някои от тях приемат, че е ок да има алтернативно образование, но само ако държавата задава стандартите.

Сред по-гласовитите активисти преобладават родители, които образоват или искат да образоват децата си у дома и така се създава погрешната представа, че единствената алтернатива (за която се настоява) е домашното образование. Понякога някои родители, които подкрепят домашното образование заемат арогантна позиция, която внушава, че другите родители са непросветени и безотговорни. Другите пък признават, че не биха могли да се справят сами с образованието на децата си, че нямат възможност да се занимават с това или пък че не искат, поради което ще се доверят на съществуващите училища.

Целта на този текст е да уточни, че домашното образование не е единствената алтернатива на държавните стандарти. И друг път съм казвала, че домашното образование не би могло да бъде масово явление, защото повечето хора не могат да си го позволят; не би било добра идея да бъде масово явление, което да превърне повечето трудоспособни възрастни в  учители на пълен работен ден – все пак имаме нужда не само от учители, а и родителите имат право да избират професията си, нали?

Мислила съм да организирам домашно образование за големия си син- така и не ми стигнаха силите да го направя. Сега, когато най-после завърши дванайсетгодишната му училищна агония, ми става лошо при мисълта, че може да се наложи да я натрапя на още едно дете. Не че мечтата ми е да бъда домашен учител по всичко на пълен работен ден, но си мислех, че ако се наложи, ще се постарая да го направя заради детето. Изниква обаче нова подробност – ако го направя, може да съм извън закона и това (според другия спорен законопроект – за детето) да ми докара неплатими глоби, а и по-зле – да ми отнемат детето, понеже не се грижа за него според държавните стандарти.

Предполагам, че има и други родители в моята ситуация. Искам да им кажа, че ако настояват за това законът да позволява алтернативно образование, ще се създаде предпоставка да се появят училища, в които да не пращат децата си със стиснати зъби и свити сърца. Освен това, тези училища биха могли да бъдат не по-скъпи от публичните училища, ако държавата наистина започне да дава и на частните училища сумата, която отпуска за всеки ученик в публично училище.

Относно стандартите – колко са учениците, които задълбочено са научили повечето преподавани в училище неща? Вие колко такива познавате?

26 thoughts on “Уточнения за алтернативното образование

  1. С последното според мен трябва да се почне – парите да вървят с ученика, засега в рамките на вече лицензираните държавни, общински и частни училища.

  2. Като говорим за алтернативно образование, може би трябва първо да се вдигне летвата на държавното образование и тогава да се мисли за алтернативни методи. Да се изхвърли излишната информация от учебниците и да се даде възможност децата сами да избират какво да учат, а не това да се натрапва както е в момента.

  3. Имаме общообразователни, професионални, езикови, математически и какви ли не още гимназии. Имаме свободно и задължително избираеми предмети. Какъв повече избор трябва да се даде на децата? Дванадесетгодишните да могат да избират да не учат физика, ако им е скучна?
    (Въпросите са реторични, разбира се.)
    За мен същината на образованието (и възпитанието) е на детето да се натрапват неща, които то не желае.

  4. За мен същината на образованието е детето да запази изначалното си любопитство и да му се предлагат все повече неща, които да бъде изкушено да изследва. В този смисъл децата нямат кой знае какъв избор, понеже повечето предмети се преподават по отблъскващ начин, който изкривява представата на децата за същината на предметите. Аз съм за широко образование до края на гимназията.

  5. Подкрепям Лидия. Напълно права е. Какво става с неща, които ти натрапват да приемеш, а ти не желаеш? Естествено е първо да отхвърлиш, в краен случай под диктата да се насилиш да приемеш, но то пак си е отхвърляне. И резултатът какъв е? Изкривяване на представи не само за същината на предметите.🙂

  6. Вярно е, че предметите се преподават по отблъскващ начин. Същевременно обаче продължавам да твърдя, че е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПАСНО и в крайна сметка пагубно да се убеждаваме, че на детето и младежа трябва да му е интересно и приятно да учи. Защото това носи подзначението, че щом престане да му е интересно и приятно, ученикът има пълното право да спре да учи. Според мен тук лежи основният проблем на западното образование – че хората, овластени да го определят, дезертират от своята отговорност, стоварвайки я на крехките рамене на децата, които един ден с пълно право могат да попитат защо са били провалени и защо не са били научени на грамотност и дисциплина от тези, на които се плаща именно за това. Ако всичко това ви се струва твърде абстрактно, моля, опитайте да направите за децата интересни и приятни немските der, die, das и неправилни глаголи и тогава пак ще говорим🙂. Моята учителка по немски от гимназията хич не се стараеше да ни ги прави интересни, просто искаше за домашно да си преписваме новите думички по 10 пъти барабар с определителните членове. И ние я роптаехме, напротив, уважавахме я. Уважавам я и досега.
    Във връзка с това давам линк към сайта „Либерален преглед“, където беше публикувана рецензия за книгата „Боен химн на майката-тигрица“ и под публикацията се получи интересна дискусия.
    http://www.librev.com/index.php/–/1705-2012-07-24-20-06-09
    Накратко, авторката на книгата обяснява колко е важно, за да успее детето ти в живота, да го приучиш към дисциплина и да проявява упоритост в неща, които не са му приятни. В тамошната дискусия реагирах яростно срещу идеята за родителството като дресура. Сега, като връзвам двата текста, се сещам и за други текстове от Лид на тази тема:
    „Златната среда скапва златната младеж“
    https://lydblog.wordpress.com/2007/06/07/zlatnata-sreda/
    „В „Кауфланд“ ли ще работят децата ти?“
    https://lydblog.wordpress.com/2009/11/01/v-kaufland-li-shte-rabotiat-decata-ti/
    За мен училището е институцията, която има задължението да дисциплинира децата. Не родителите. Разбира се, когато училището се проваля, добрият родител тръгва да запушва дупки, но това си е запушване на дупки и ако използвам чадър да ме предпази от един дъжд, никак не ми харесва идеята чадърът да ми служи за постоянен покрив.

  7. В горния коментар да се чете „не роптаехме“, разбира се.
    В своята преподавателска работа аз съм облагодетелствана да се занимавам предимно със студенти, отсети чрез безмилостен отбор и издържали изпит, подготовката за който никак не е интересна и приятна. Те знаят, че много от нещата, които ще учат – например по анатомия – ще бъдат още по-невероятно скучни. Но имат доста голямо доверие в нашата Система и ние се стараем да го оправдаем. Каква невероятна разлика в сравнение с ученици горе-долу на същата възраст, на чийто урок присъствах някога – отегчени изражения, цинични, почти старчески погледи.
    Лид писа неотдавна, че елитните гимназии маскират неспособността на българската държава да осигури качествено образование на всички или дори мнозинството ученици:
    https://lydblog.wordpress.com/2011/05/13/za-kvotite-3/
    Аз съм съгласна, че всяко дете трябва да има шанса за качествено образование, но същевременно нека не забравяме ужасната истина, че основното и почти единствено условие за качествено образование е от класната стая (съотв. учебната зала) да бъдат изритани децата и младежите, които не могат или/и не искат да бъдат качествено образовани; съответно елитните гимназии са елитни не толкова защото осигуряват елитно обучение, а защото събират на едно място деца със способности и желание за учене над средните. Нямам ясна идея какво следва да се прави с останалите деца; дори когато не учат „по свое желание“, те още не са достатъчно зрели, за да носят пълната отговорност за постъпките си, така че не върви да ги оставим зад борда да се давят. Но в едно съм сигурна: не трябва да ги оставяме да си въобразяват, че те са правите, а ние сме кривите, задето не им поддържаме любопитството и не ги заинтригуваме; че светът им е длъжен и трябва да им сервира хляб, зрелища, пари, маркови дрешки, успех, признание, призвание и смисъл на живота.

  8. Всичко ок, но държавата да дава пари на ЧАСТНИТЕ училища?!? 1. В нормално капиталистическо общество това би било посрещнато с цинична подигравателна усмивка и 2. хубаво е първо да се дават нормални пари за публичните училища, не смятате ли.

  9. Децата в частните училища не са ли деца на граждани на тази държава..? Не плащат ли всички родители данъци, независимо колко са заможни? Не мислите ли, че е абсурдно да се разделят децата на „частни“ и „обществени“…? Не забравяйте, че политиката гласи „парите следват ученика“.
    Вероятно публичните училища наистина би трябвало да се спонсорират повече от частни, но това, което намирам в публичността, е, че частното училище въобще не трябва да се подпомага. За да обясня, как точно разбирам този бунт, ще дам един друг пример за „неправда“, който плъзна по социалните мрежи. Става въпрос за визитата на Президента в Лондон и това, колко струвала тя на данъкоплатците, докато хората гладуват. Не искам да съм циничен, но въпросът се поставя така. Това, което хората не разбират, е, че човекът не е отишъл на почивка, а да прави политика. А да правиш политика от 3 звезден хотел в предградията, докато охраната ти е в 2 звезден мотел просто не се получава. Но парите са на данъкоплатците, нали… да, обаче трябват инвестиции, както трябват инвестиции в частните училища, които, по презумпция, би трябвало да снабдяват с добрите си кадри българското общество, така че то да може да просперира. Но данъкоплатецът казва, НЕ, аз не искам да съм солидарен с това общество…

    П.С.: Всеки път, когато минавам покрай българското посолство в Берлин, се чувствам омерзен. Сградата е отвратителна и е в отвратително състояние,а е в центъра на Столицата, където са и другите посолства, но тези по-представителните. Когато данъкоплатецът се съгласи пари да се дават за подобни „символични“, ако щете, неща, тогава може да очаква и благоденствие да дойде при него от другаде.

  10. Майя, мисля, че отегчени и мразещи ученето деца не се раждат – те стават такива – в повечето случаи БЛАГОДАРЕНИЕ на училището. Аз вярвам в децата и мисля, че не е нужно да ги насилваме да учат, освен ако вече не сме ги осакатили. Това осакатяване по мои наблюдения в нашите училища се случва до края на началното училище. А после обявяваме децата за негодни за образование и вдигаме ръце от тях. Убедена съм и в това, че насила хубост не става.

    В капиталистическият свят има примери за държави, които дават пари и за учениците в частните училища. Една такава държава е Австралия. Преди време гледах интересен дебат дали това да продължи или да се промени, понеже частните училища нямали насъщна нужда от тези пари и ги използвали да си строят нови тенис-кортове. Обадиха се, обаче, представители на алтернативни училища, които се занимават с ученици със специфични потребности и обясниха, че тези ученици просто не могат да се образоват в обикновени училища и ако държавата не дава пари за алтернативни училища, въпросните ученици ще останат без образование.

    Преди време гледах единн филм за афро-американско момиче от гетото, изнасилвано системно от баща си и беше заченало и родило деца и пр. Истинска история. Е, за това момиче в крайна сметка се намери училище, което промени живота й – едно от алтернативните чартърни училища, които всеки може да открие в САЩ и да получи финансиране от държавата – училища, които са безплатни за учениците. http://www.imdb.com/title/tt0929632/

  11. Майя, всяко човешко същество изначално търси СМИСЪЛ. Когато едно дете е мотивирано да учи немски, то ще научи немската граматика – съзнателно или несъзнателно. Добрият учител по немски може да му помогне това да стане по-лесно и по-бързо. Какъв е смисълът да стане по-лесно и по-бързо – ами, например, за да може да има повече време да учи други неща и вярата, че може да се справи.

    Когато хората биват насилвани да учат, те не научават кой знае какво или поне не за дълго. Но пък се научават да хитруват и да симулират учене и знания.

  12. Като стана въпрос за немски…
    Преподаваха ми 12 години немски език. Аз съзнателно не исках да го уча. Не ми харесваше, в гимназията беше още по-зле, защото ме записаха в немска паралелка, аз само това не исках от всичко. Не учих думи, преписвах редовно домашни… не ме притесняваха слабите оценки (в осми клас имах 20+ двойки). На всичкото отгоре влезнах в елитната паралелка и след няколко седмици си излезнах по собствено желание.. в следващата година имаше прегрупиране на елитната паралелка и отново ме записаха. На края държим изпит: Записах матура по немски, защото мислех, че съм достатъчно подготвен и на следващия ден разбрах, че не съм си взел изпита, изкарах 4 на матурата. Кандидатствах във Великобритания с философия и ме приеха. (Лидия претърпя заедно с мен кандидатствените мъки…) Тогава една нощ четох Кант на английски и се спънах в едно изречение. Намерих си втори превод на английски и отново не го разбрах. Престраших се да го прочета на немски… Красота!

    Сега уча философия в Германия.

    П.С.: От другата страна: Исках да уча английски, който до ден днешен усещам като втори майчин език, осакатен и затъпен в продължение на 8 години училище. Учихме го все едно това е единственият мъртъв език, на който можеш да попиташ някого за посоката или за часа… Дума да не става за културата, с която се преподава Английският. За какво ми е този език без култура… По немски учихме повече философия, от колкото в часа по философия, което се дължи единствено на преподавателката ни впрочем. Не искам да изброявам писатели и поети, с които сме се занимавали, че от НГДЕК ще се засегнат.

  13. Тоест, понеже държавното училище не винаги покрива стандартите, проблемът се решава като ги премахнем? Недоволство от широко разпространения начин на преподаване, но, като алтернатива – премахване на стандартите?? Hачин на преподаване е нещо различно от стандарти за учебно съдържание. И какво значи алтернативно училище? Такова, което е частно, с програма по свой вкус, но което се финансира от държавата, без да дава някакъв отчет за резултатите и работата си? Ако става дума за програма, има и сега държавни училища, които са алтернативни. Има специални, вечерни, НУКК в Горна Баня, спортни и всякакви. Държавните стандарти не са им попречили нито на подхода, нито на начина на преподаване и никой и нищо не пречи на творчески настроени учители и в момента да преподават творчески, примери много. Стандартите не се отнасят за подхода, а за минимума съдържание, което се предполага всеки ученик трябва да има завършвайки училище. Може да се поставя под въпрос този минимум, да се преосмисля, но да се премахне си е чисто самозалъгване. Kакво би помогнало на любопитството на децата ако училищата са чартърни, тоест частни финансирани от държавта и без съобразяване със стандарти? Американските чартърни, от които черпиш вдъхновение, не постигат по-добри резултати от държавните. Има някои, които спасяват безнадеждни случаи, за сметка на това има други, които закопават децата повече. Ето едно такова училище, което вместо да помага на бременни ученички, ги подлага на тест за бременност с цел да ги изхвърли http://www.aclu.org/blog/reproductive-freedom-womens-rights/get-tested-or-get-out-school-forces-pregnancy-tests-girls И какво се преподава в училища, в които няма стандарти http://www.motherjones.com/blue-marble/2012/07/photos-evangelical-curricula-louisiana-tax-dollars

  14. Няма да се засегнат🙂
    Иначе си прав – език, който се учи без усвояване на типичната култура, на която е носител, изглежда на учащия го сух, безполезен, груб и тн. Пример – обучението по латински в НГДЕК в първите две години представлява сухо учене на гигантски граматически таблици, огромни парадигми и склонения/спрежения. Малоумно, но много необходимо, защото в останалите три години от обучението се четат различни автори в оригинал – Цезар, Цицерон, Хораций, Овидий, Вергилий, Ливий и тн. Проблемът е, че докато се стигне до тях, повечето хора се отказват от желанието си да се занимават латински, заради първите две години изключително сух материал. Естествено е глупаво да сравняваме обучението по латински с това по английски или немски, но общото е, че и двете изискват голяма мотивация.Щото ние пък, в часовете по латински учихме повече логика, отколкото в часовете по „Психология и логика“, ама айде да не казвам, че от НПМГ ще се засегнат.

  15. Ах, не се засегнаха?😀 Веднага си изброихте авторите..
    Аз учих латински от самото начало с принадлежащата му култура и беше наистина увлекателно.
    За да не се отклоняваме много от темата: Не вярвам, че човек е способен да учи, преди да е разпознал собствената си нужда от това, което му се преподава. В този ред на мисли съм склонен да подкрепя Лидия в обвиняването на учителя, задето не успява да отвори очите на ученика. Защо ни е иначе учителят? Аз съм в много отношения самоук, но ако не бях срещнал малцината учители, които са ми оставили белег , на дали щеше да бъде такъв случаят. В момента дори не бих могъл да кажа, кой на какво точно ме е научил. Знам единствено, че те ме научиха преди всичко на отношение (към ученето, към учудването, към търсенето на смисъл, както се изрази Лидия.)

  16. По-горе други участници споменаха латинския. Защо образователните системи, отделящи важно място на латинския и старогръцкия, са се оказвали успешни? Защото изучаването на тези мъртви езици е приучвало учениците към труд и дисциплина. Младеж, който може да си седне на четирите букви и часове наред, ден след ден, да се занимава с нещо, което не го интересува и не му е приятно, може да промени света. Защото най-напред е променил себе си.
    Лид, по въпроса дали началното училище убива интереса у децата – в моя клас, разбира се, имаше много деца, които наистина още в началното училище нямаха интерес. Учеха по същата програма и учебници, при същата учителка, но аз и някои други имахме интерес, а те нямаха. Сигурно ще кажеш, че ние, които имахме интерес, трябва да сме имали и други източници на интерес – например книжки у дома. Да, факт е, че имахме. Но незаинтересованите ни съученици най-малкото имаха НАС и не можаха да ни използват.
    Да поясня: в междучасията честичко някой ме молеше да му обясня нещо, което не разбирал. Понеже приятел в нужда се познава, аз почвах да му обяснявам. Намирах простички думи и картинни сравнения. При което с потискаща неизменност идваше въпросът: „Ако другарката те попита, така ли ще й го обясниш?“. Виждате ли, съучениците ми не искаха материалът да им бъде направен разбираем и може би дори интересен. Това, което искаха, бе някакъв чалъм без много усилия да получат оценка, различна от заслужената. Ето защо от моето напъване нямаше никаква полза. Всъщност може и да е имало, за мен – нищо чудно преподавателските ми качества да са се зародили тогава. Но за „клиентите“ ползата бе нулева.
    Аз не вярвам, че каквото учиш насила, е нетрайно. Аритметичните задачи са голяма скука, но от тях се научаваме да смятаме. Нещо повече, преподавателският ми опит ме е убедил точно в обратното. Трайно се запомня не това, което е интересно, а това, което се изисква. Можете да говорите на студентите страшно интересни неща, те ще ви слушат очаровани и ще искат още… но това, което им казвате, ще изчезне като запис върху вода. Ще се запомни само това, което е в конспекта за изпита. Или поне част от него.

  17. Първо: От къде става ясно, че образователните системи, които включват латински и древногръцки(?!) са успешни? Аз се занимавам с тях, защото са ми нужни за философията, не мисля, че нефилософите са загубили нещо, ако не са учили тези езици… (Както и не мисля, че в НГДЕК печелят нещо, в случай че не учат „академична“ философия/теология/лингвистика. Твърдението, че латинският развивал логиката, бих приел до толкова, до колкото под логика разбираме „логическите задачи“ в разни списания с кръстословици или Граматика.)

    Бих поспорил доста за променения ученик, който можел да промени света. Не мисля, че да учиш нещо, което не ти е интересно (НА ТЕБ) има нещо общо с личността ти. Точно обратното: учейки неща, от които се интересуваш, променяш себе си. Нещата, които не те интересуват, имат отношение към теб до толкова до колкото, волю неволю, развиват способностите ти. Но, за бога, дори и да съм си учил уроците по физика, това по никакъв начин не ме вълнува в момента, нито означава нещо за светогледа ми. Всички помним историята на Сър Кен Робинсън за момичето, което просто е искало да бъде танцьорка: Едва когато родителите й свалят от плещите й тежестта на формалното образование, тя успява да развие интересът си и в последствие да „промени света“, ако не се лъжа с хореографията на „Котките“.

    Всъщност и Вашата история е много показателна. Какъв интерес може да развие ученикът, когато интересът на даскала е да чуе „това, което даскалът иска да чуе“.
    Това, че подкрепяте „ученето насила“, ме кара да мисля, че Вие също бихте предпочела да чуете това, което ученикът е Трябвало да научи насила.
    Въпросът обаче не е дали ученето насила е трайно или нетрайно, а дали е полезно или не и желано или не. И това е важно, защото тук говорим за Алтернативно образование, сиреч ненасилствено, не(напълно)формално.

    П.С.: Не знам, как разбирате, какво са запомнили студентите Ви извън рамките на изпита, след като ги изпитвате само на изпит, нали…

  18. За латинския и старогръцкия имах предвид, че когато са се изучавали, образованието, изглежда, е било по-качествено и образованите хора са били по-уважавани. Така че имам основания да твърдя, че онази образователна система е работела. Макар да не твърдя, че тя е работела, ПОНЕЖЕ са се изучавали мъртви езици.
    Аз не съм учила нито един от двата езика, но за латинския веднъж попаднах на нещо, което ми се стори интересно:
    Латинският език – „тайното оръжие на успешните ученици“
    http://prosvetise.com/?p=8081
    Как разбирам какво са запомнили студентите: При нас те се изпитват не „само на изпит“, а и текущо в продължение на целия курс. Освен това дискутираме материала и извън изпитването. Така че смея да твърдя, че имаме добра обратна връзка.
    Аз не си представям образователна система, при която даскалът да е съгласен да чуе нещо различно от това, което иска да чуе. За мен алтернативно образование е просто образование извън монопола на държавата. То в повечето случаи няма да е нито ненасилствено, нито неформално. Поне така се надявам. Във всеки случай НЕ БИХ СИ ДАЛА ДЕЦАТА някъде, където искат да ги „учат“ ненасилствено и неформално.
    Да, аз държа да чуя това, което студентът е Трябвало да научи. Не ме интересува дали го е учил с желание или насила – това си е негова лична работа. Част от материала изглежда на студентите интересна, полезна или и двете. Но ние искаме и другата част. Освен това има ОГРОМНА разлика между това да бъдеш очарован от нещо интересно в лекцията или учебника… и това да научиш същото интересно нещо до степен да можеш да го възпроизведеш правилно на изпита. Едно е да чуеш за комплемента:
    http://en.wikipedia.org/wiki/Complement_system
    и да си кажеш „колко интересна дяволия и как хитро е еволюирала“, а съвсем друго е да да научиш пътищата му на активация с по-важните им компоненти. Не знам, може и да има студенти, на които им иде отвътре вечер, вместо да ходят на купон или да бъцкат в Мрежата, да сравняват С3-конвертазите на класическия и алтернативния път на комплемента. Но аз досега не съм виждала такива младежи. Все едно, накрая сядат и го научават.
    За щастие нашият кандидат-студентски изпит просто не допуска младежи, които учат само каквото им е интересно. Основните ни проблеми са с чуждестранния студентски поток, където наистина се отива по интерес (е, и по родителска платежоспособност). Преподаването там не е за слабите духом. Турците не ни признавали университетските дипломи? Нямам нищо против, но ми се ще първо да пооправят своите дипломи за средно образование!

  19. @Martina: чартърните училища не би трябвало да не отговарят на НИКАКВИ стандарти, а на стандартите, които са записани в собствения им чартър. Или поне така ми е известно на мен. За мен е пробллематично това, че учениците не могат да се развиват със собствено темпо по различните предмети, че е важно да симулират, че се справят, че не са по-назад от стадото, което симулира, че се справя.

  20. @ Maйя: работата ми е такава, че ТРЯБВА да направя всичко възможно учениците ми НАИСТИНА да научават нещата така, че да могат да ги използват, независимо от формата на изпита, да ги научават трайно, понеже ще се налага да им служат години наред и пр. Ето защо отделям доста време да изучавам кое върши работа и кое не. Докато изпитите за и в българските ВУЗове тестват колко добре учениците могат да съхраняват информация в кратковременната си памет. Ако се замислиш, това няма да ги направи добри лекари, но какво значение има – нали са възпроизвели исканото от учителите на изпита?

    Не е задължително аритметиката да бъде скучна; и да, има ученици, които избират да учат – дори неща, които не ги интересуват чак толкова, за да стигнат от отговорите на въпроси, които ги интересуват, за да се научат да правят неща, които ги интересуват. Може би ако подходът на учителите беше различен, щеше да имаш повече такива студенти.

  21. Освен принудата има и друг начин да се победи отношението „ще-уча-само-каквото-и-колкото-ми-е-интересно“: плащането. Разбира се, то има своите ограничения – като махнем парите за консумативи, помагала и учебници, държавното училищно образование по закон е безплатно и това е може би една от причините да бъде толкова неглижирано и оплювано от обществеността. Освен това има безотговорни деца и младежи, на които не им пука колко пари дават родителите им за уроци. Но по правило, когато обучението се заплаща, това променя отношението на обучавания.
    Осъзнах това в гимназията. Бях в немска паралелка, но учех английски частно при превъзходен учител. Някои мои приятелки благородно ми завидяха. Аз веднага предложих да почна да ги уча – безплатно – по „взаимоучителната метода“. По това време вече бе ясно, че бъдещето е немислимо без английски, така че очаквах учениците ми да бъдат мотивирани.
    Но не бяха. Почнаха с ентусиазъм, но той се изпари за броени седмици. Не си пишеха домашните, все нещо им пречеше да си подготвят уроците и все почвахме от нулата. Вероятно съм била много лоша учителка по английски, но все пак очаквах повече съдействие от учениците си, които в момента нямаха никаква друга възможност да учат езика. Когато спряхме напъните, те ми признаха, че не се е получило, защото съм близка с тях и не съм им взела пари.

  22. Бих приветствала всеки, който направи интересна „таблицата за уморение“. Но, честно, не си представям как би могло да стане това. Иначе и аз се опитвам да направя биологията интересна, а в блога си съм качила мнемонични помагала за учене на буквите и азбуката.
    И не ща Пипи Дългото чорапче в класната си стая. Не че ми хареса завършекът в книгата – понеже Пипи беше трудна, учителката и другите възрастни хора прехвърлиха отговорността от своите възрастни глави на десетгодишната главица на Пипи и я оставиха да се дави. Вие какво бихте направили с нея?
    ХУБАВО е да се преподава интересно и да се насърчава интересът. Но не мисля, че обучението трябва да спира там, където спира интересът. Помните ли как сме учили писане? Чертички, лулички, бастунчета, колелца, разкривени буквички… Днес в англоезичния свят децата не учат ръкопис, защото не им е интересно, пък и нали си имаме клавиатури. Дори и най-добрите ни англоезични студенти не могат да си водят записки, защото пишат буквичките поотделно. За мен това е краят на цивилизацията.
    За да издържиш нашия кандидат-студентски изпит, ти трябва не само кратковременна, а и дълговременна памет. Това са неща, без които не можеш да станеш добър лекар. Разбира се, трябват и логически способности, и морални качества. Но те СЪЩО са несравнимо по-развити у студентите, влезли чрез изпит, отколкото у онези, промъкнали се през задния вход.
    Последните са интересна групичка. Както са влезли, така искат и да продължат. Мислят, че системата трябва да се нагоди към тях, а не те към нея. Доколкото имат интелигентност, тя не е от типа, който ти трябва, за да си добър лекар – или дори добра санитарка. По-скоро бих ги харесала, ако търся управител за съмнително дружество. Все пак, с изключение на най-глупавите, разбират, че не им се полага да са в този университет. Но това ни най-малко не ги притеснява. Защото мислят само какво да вземат от света, а не какво да дадат. Когато ти показват протокол от упражнение, трябва първо да провериш дали наистина е техен или са го „заели“ от някой прилежен добряк. (Защото прилежните работяги са стеснителни и не могат да отказват – и така добрите хора помагат на злото.) Миналия семестър имахме студент, който първо натрупа куп отсъствия, а после „взе заверка“ с подправяне на подписа. На изпита 10 минути след тегленето на въпросите искат да се отбият в тоалетната. Какво да ви разправям, ако завършат – горките им пациенти!
    Ще ми се данните на всички професионалисти да бъдат качени в Мрежата. Като мислиш да отидеш при д-р Еди-кой си, да можеш да провериш с какъв бал е влязъл, каква оценка е изкарал по анатомия и каква – по вътрешни болести. При сегашната техника това би било фасулска работа. Но няма да стане, защото би засегнало много интереси.

  23. Нека обобщим малко, че прехвърляме топката от ученици на студенти и то в различни дисциплини:
    Мая се занимава с бъдещи лекари. Имам приятелка, която учи медицина и ми се оплаква, кое колко скучно и трудно било, а аз й отговарям, че предпочитам да й е трудно, от колкото някой ден да ми обърка рецептата. Трябва да призная, че, когато човешки животи са заложени, може би трябва да оставим интереса на заден план. Полувинчатият доктор не е никакъв доктро, нали?
    Лидия преподава език. Частичните познания по езика не са неговото владеене. Има обаче и друго: Езикът не просто се учи, за да се разбира, той се използва, той се живее, живее се заедно с него в чуждоезикова обстановка. В един такъв случай, ако ученикът не е заинтересован към езика, който изучава, не би могъл да го произвежда правилно, да възпроизвежда себе си чрез езика, когато го заговори чужденец. Да не се интересуваш от езика си, означава да не се интересуваш от себе си.
    От моята перспектива: Да учиш философия без да ти е интересна би било „интересен“ абсурд. Ако съществуват такива хора, то те не въобще не са способни да философстват, тъй като философията започва с причиненият интерес от страна на нещо, с удивлението. Не мисля, че може да се философства от едната страна на философията, без да се взема цялата предвид. При нас няма учебници, не можеш да си научиш еди-каквото-си-то. Трябва живо да се интересуваш.

    Писахме и за краткотрайна памет, дълготрайна, кой какво запомня, когато му е интересно и как му служи. Всъщност това, което на мен ми се върти в главата, когато пиша за интересите, по-скоро се нарича „проект“. За мен е важно учещият да има проект пред себе си. Било то за да става доктор, но какъвто трябва, или да владее език, та чак до иронията му. С други думи: Интересът да станеш лекар, включва неизбежно и „безинтересните“ неща в себе и. Но едно е някой да желае да стане лекар, друго е някой да желае набързо да вземе дипломата. И да се върнем на въпроса: Кой и как възпитава вторите? И защо изборът се ограничава единствено до този, който възпитава тази култура на учене, а алтернативните култури се забраняват? Най-малкото което е: Не виждам, какво се печели с липсата на алтернативно образование. Кой печели от това…

  24. Именно: безалтернативното образование възпитава културата, в която проектът на някои ученици е да завършат медицина, за да станат не лекари, а представители на фармацевтични фирми. Кой печели от това питам и аз?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s