Колко добре ни хранеха през соца?

Преди малко прочетох статия, посветена на 50 годишнината от погрома в Новочеркаск. Накратко: Русия „с цел да преодолее временния недостиг на хранителни продукти“, решава да повиши тройно с една трета цените на месото и млякото, както и нормите, които работниците трябва да изпълнят за да получат заплата. С други думи: работниците трябва да работят тройно с една трета повече за досегашната си заплата, с която вече може да се купи тройно с една трета по-малко мляко и месо. На хората им писва и се вдигат на стачка. Накрая стачката е потушена с оръжие. Загиват26 души, 87 са ранени. По-късно са осъдени на смърт 7, а над 100 са изпратени в лагери.

Моите спомени са по-пресни. Спомням си един виц: след поредно повишение на цените, Людмила Живкова се оплаква на баща си (Тодор Живков), че като се разминава по улицата с разни хора, чува да я ругаят с „Да ти сера в капелата“. Баща й я успокоява „Спокойно, дъще. Скоро няма да има какво да серат“. Спомням си и едно клипче по телевизията (нали все пак се демонстрираше нещо като самокритика) – мъж с каскет дяла едно клонче и пее „Съкращение“. Наскоро моя по-възрастна приятелка ми разказваше за гладните години, в които родителите й са оставали без работа за назидание – понеже майка й си е позволила да критикува властта от позицията на принципен комунист, че и да се откаже публично от членство в Партията. Аз самата съм израснала в сравнителен разкош, благодарение на факта, че баща ми е бил търсен специалист и е работил по различни ключови обекти като електроцентрали. Не си спомням, обаче, у нас да е имало кой знае какво за ядене и ми се струва, че това не се дължи само на ограничения асортимент.

Какви са вашите спомени за заетостта, заплатите, храната и въобще възвеличавания години наред (преди и след 1989) стандарт на живот?

12 thoughts on “Колко добре ни хранеха през соца?

  1. Само за прототкола: не е „три пъти“, а е „с една трета“. И за двете се отнася, и за цените, и за заплатите. http://goo.gl/mA0O2
    То, ако беше „три пъти“, щеше сигурно да има Велика Юнска Революция, СССР щеше да се е разпаднал още през 1962, Берлинската стена щеше да е съборена и тя тогава, а ние… Ние сега щяхме да сме в 50-тата година на прехода.🙂
    И по темата: за заетостта – ‘ми заети си бяха хората. Само 1-2 майки „домакини“ да са имали съучениците ми (1-2 от 30-40). То пък и точно в „града на социалистическото строителство“ (Здравей, Димитровград!) как точно да има хора без работа? Ама ползата (в парично изражение) от тази заетост беше (как да го кажа?)… символична. Големите покупки в семействата (жилище, автомобил), след дългогодишното „чакане на ред“, естествено, се извършваха ви-на-ги(!) благодарение на спестяванията на поколението на нашите баби и дядовци. Спестяванията (сега, като се замисля, зверските спестявания) на три семейства (двете на бабите и дядовците и „младото“ семейство) едва успяваха, и то не винаги, да покрият тези разходи. Казвам „младото“ семейство, ш’тото на етап „лек автомобил“ детето вече е в 3-4 клас, а на етап „собствено жилище“ то вече е почти абитуриент. (Тъкмо почне да ти харесва, и трябва да се изнасяш.🙂 )
    Ама храната била евтина… А-бе, ш’то никой не прави простата сметка колко часа се работи за един килограм свинско, примерно? Вярно, не сме гладували, ама и месо не е имало всеки ден на масата. Баба ми ми е разказвала, че през периода 45-та / 70-та е било по-зле от времето което помня (от 1970-та до н.д.). Месо – веднъж, два пъти месечно и по празниците. (Празниците ги знаем кои бяха тогава.) Това, което аз си спомням е месо 2-3 пъти седмично (ама единия път е рибешко месо. Скумриено, по-точно. То май алтернативата, ако не си до морето, беше консерва – копърка или пак скумрия.). Със заплатите на двама родители с висше образование, работещи по специалностите си и сравнително добре платени, дневните ми пари за закуска в голямото междучасие бяха 20 стотинки. Най-„луксозната“ закуска на лавката беше „кюфте“. Пържено! С една филийка хляб. За по-младите, това е като хамбургер от „Макдоналдс“, ама без никакви гарнитури, подправки и всякакви там глезотии. Просто едно кюфте и една филийка хляб. Да, ама „кюфтето“ – 22 ст. Не може всеки ден. Затова 3 от 5 дни – мазна баничка, поничка, кифла, геврек… Някой път, с боза. Колбаси, когато има в магазина, и когато има пари за тях… Твърде много съвпадения трябваше да се натрупат, за да се появят и те на трапезата. Значи, горе-долу 1-2 пъти месечно. И като казах „колбаси“, някой да не си помисли, че става въпрос за кой знае какво. Кренвирши, телешки, „Камчия“ – такива. Луканка, суджук или „Амбарица“ (О! „Амбарица-а-а…“) – на нова година (не на Коледа, нали така?!). И то, ако са докарали на „показния“ магазин, ако си скътал парички за тях и ако има кой да виси на опашката няколко часа. Познайте кой виси обикновено, ш’тото не е на работа… Оранжерийни зеленчуци? Един-два пъти годишно, по специални поводи.
    За ходенето на ресторант с родителите (а те без мен не са ходили)… какво да кажа?! Помня ги всичките пъти.:-/
    Та, така… Може да не се е гладувало, ама всичко беше доста далече от нормалната представа за качествена и пълноценна храна.
    …и живот.

  2. Моите съзнателни спомени от комунизма са от периода 82-89 г. Тогава всичко ми беше весело и ново, така че дреболии като необичайния хранителен режим приемах за даденост.

    Лятото имаше кратък период, в който има плодове и зеленчуци. От пазара се купуваха промишлени количества и се тъпчеха в буркани. Зимнината беше това, което се яде.

    През повечето време набавянето на кайма или пиле не беше голям проблем, стига децата да идат да висят по опашки, докато родителите са на работа. На опашка се чакаше също за хляб и кисело мляко. Към края на комунизма и началото на прехода млякото стана невъзможно. Продукцията на Сердика беше с някаква бяла течност с горчив вкус, невъзможна за преглъщане. За тая сметка се появи евтин телешки салам, който ставаше за ядене след термична обработка.

    От моя гледна точка, липсата на шоколад и сладолед, както и безумната цена на кока колата беше осезаем проблем. Нямаше и играчки.

    В магазините продаваха платове и хората си шиеха дрехи.

  3. Чудна тема. Сигурно много неща ще се сетя по-после, но сега да нахвърлям едно две. В съседската кооперация живееше министър – с министерския син бяхме почти връстници. Е, често често виждахме да спира служебна кола, да отваря багажника и да разтоварва разни работи за ядене. Такива, за които не можеше да си помисли обикновен човек. Мммммм, спомням си ягодите – някъде март април. Сега човек може да намери целогодишно, независимо евтини или скъпи. Тогава си беше чудо на чудесата.
    Ами показните магазини? Да, да, точно така се казваха – плоз и зеленчук – показен – имаше такъв на ъгъла на „Раковска“ и „Стефан Караджа“. Следим с нетърпение къде плава корабът с бананите и за Нова Година – Нямаше такъв празник като Коледа – та за нова година се дореждахме след лудо чакане до някой банан.
    Да бе, не се бях замисляла, че бананът може да е всесезонна стока. Свързвах го само и единствено със зимата.
    А да – това горе са бели кахъри. Имах приятелка, чийто син (около 80-та роден) беше болен от цюлейкия. Почти всичките пари на семейството заминаваха към някакви познати (пак добре, че са имали някъде такива в чужбина и че вече е било по-лабаво, та да могат да се свържат с тях) и чакаха с трепет и ужас дали навреме ще пристигнат поредните брашна и кашички без глутен, та да има какво да яде детето. Сега във всяка аптека можеш да намериш десетки безглутенови храни. Тогава – дръжки.
    Още много има, ама само да ми остане време.🙂

  4. царевицата, оризът, картофите са безглутенови храни. не си спомням да са липсвали в българия.
    храната беше истинска. сладоледът истински сметанов. маслото – без маргарин, и сиренето без растителни мазнини. всичките ми приятели сега съжаляват, че храната няма предишния вкус от детството им. да споменавам ли каква химия и добавки е сега храната. да споменавам ли и лудницата органично и биоземеделие или fair trade.

  5. Лоша храна си спомням. Нискокачествени продукти от рода на салам „кучешка радост“, за които все се чакаше на опашки. Само който имаше роднини на село можеше да разчита на по-постоянни доставки от месо, сирене, плодове и зеленчуци – последните само лятото. Затова наесен наставаше едно здраво консервиране, зимата беше абсурд да си намериш пресни плодове и зеленчуци. На предния коментатор приятелите му явно бъркат носталгията по младостта с реалността. Аз много добре си спомням невъзможното за пиене мляко, разреждано незнайно колко пъти с вода, гранясало масло, кренвирши и салам с парчета сланини и подобни вътре, твърд и безвкусен хляб. Единствените по-нормални продукти, пак повтарям, бяха от домашните стопанства на село. Лид има бебе, не знам как е избрала да го храни, но тя със сигурност е наясно, че някои майки имат проблем с кърмата. По онова време това си беше кошмар. Попитайте някоя препатила майка как се намираше сухо мляко и бебешки храни. Равносилно на подвиг. Аз все се чудя от Марс ли падат тия хора с носталгичните спомени и дали сме живели на едно и също място с тях.

  6. Хубава тема.
    Аз си спомням:
    1. проста храна:
    1.0. само 2 вида хляб (ако не броим много редкия или абсоютно дървен ръжен)
    1.1. само 2 вида сирене и 2 кашкавал (като овчите вариации се появявха по щандовете инцидентно до едно време, а след него бяха станаха скъпи, взеха да стареят на щандовете пореди липса на интерес у клиентите). Ако не броим Троянското синьо, което се появи от шантав опит за френско-български трансфер на технология за рокфор, но а) нямаше как да пробие и б) „подобриха“ технологията за няма 6 месеца,
    1.2. само по 2-3 вида меки и твърди колбаси
    1.3. показните плод зеленчуци и цитруси само за нова година
    1.4. маслините бяха деликатес, баба ми ги държеше в бурканче 300 гр. изцяло потопени в олио (зехтинът хич го нямаше) почти година.
    1.5. рибата беше 2 до 3 пъти по-евтина от месото
    1.6. първият маргарин беше руски, бял на цвят, в кълпи от по 250 грама и миришеше на нефт (по-късно прочетох технологията на правене и разбрах защо, но и като дете без да я знам категорично отказах да го опитам този символ на „модерността“)
    2. Кварталният месар Иван беше тайнствено важен човек. Той още работи. Скоро ми показа по друг повод тефтера с поръчките на клиентите. Питах – и тогава е водил. Само поърчките сега са по-разнообразни. И няма опашки.
    3. Винаги имаше опашки. Не такива като в края на 80-те и началото на 90-те, но едно пълно пазаруване в хлебарница, месарница, колониал и млекарница – си отнемаше почти час, заради опашките.
    4. 150 гр., 200 гр. и „четвърт“ – бяха обичайни количества при пазаруване на храни извън зеленчуците и плодовете. Половинка – беше обичайната ми поръчка за хляб, а за сирене и колбаси само ако ще идват гости, а едно кило – си беше презапасяване с рядка стока.
    5. Извън консервите – останалите храни бяха неопаковани и ги увиваха в амбалажна хартия. Тогава изхвълях кофата за боклук веднъж на 5-6 дни, сега пълня еквивалента на тогавашна кофа в чувалчета със същия обем за 2 дни – колкото и да се старая с „компресирането“ на хартиените и пластмасовите опаковки.

    Всичко ми беше вкусно с изключение на варената наденица, фрикаделите и маргарина. Не съм чела дали в соца. производителите дали са познавали натриевия глутамат. Ако не са – може и наистина да е било вкусно, а да не е само носталгия.

  7. обратно към писмото
    хубава тема.Спрях се защото търсих разликата между качеството на храната тогава и сега.Или по точно защо тогава не се напълняваше каквото и да ядеш,а сега дори при стриктни диети е трудно да свалиш няколко килца.По старите филми 80г.-и по мои спомени 73наб.-хората са много слаби дори и по възрастните.в цялата ни махала около 100 -на човека само един беше дебел и той през побертета отслабна.Сега децата, дори и бебета са вече с наднормено.Когато сме коментирали с колеги това ,се стига до мнението ,че живеем в стрес и затова и се пълнее-но децата не живеят стрес,хранят се с режим и качествено.ПОМИСЛЕТЕ-за да живее един човек 24 часа(да диша, да храносмила,да бие сърцето,да се затопля или охлажда и пр.)минимално трябват 1600калории,за здраво работещ -калориите са 2200 разликата са две морени(вафли).Сега на темата.Навремето в къщи винаги имаше по една леко мазна кутия вафли МИЧУРИН и тахан халва която ядях с хляб за десерт.баба ми за закуска признаваше само филия с мас и захар пиеше се литри боза и пак не се дебелееше.Пържола сме яли само на нова година а пиле в кесия с масло и картофи три четири пъти,скумрия всяка седмица и постоянно имаше рибни консерви в шкафа(шаран в сос албатрос,скумрия дом, сос,закуска и пр.)Чували ли сте за боб с кокали.баба ми купуваше сурова наденица и вадеше каймата за пълнени чушки.Майка с едно пакетче кайма правеше точно девет кювтета.пилетата се продаваха с краката пъхнати в тях -и торбичка с вътрешностите им-ставаха3 манджи 1 супа,веднъж от някъде се появи един суджук и топъл бял хляб- е няма такава вкусотия.Ищаха към деликатесите тогава роди прозрението на възрастен приятел вече през 90години,че в тях слагат сигурно наркотик защото ти се ядят постоянно.Кафето беше леблебия и на джезве,за гости се вадеше бразилско мелеше се с кафемелачки с които сестра ми по късно почна да прави пудра захар.Продаваха лимонада на прах и туристически сапун-тефтерче.Пиехме малък швепс ананас защото той образуваше страхотно плътни храчки с които се състезавахме да плюем по прозореца на един лош комшия.Със съседната махала бяхме във война беше немислимо да минеш сам от там,за това се изчаквахме за да ходим на училище.В класа ни имаше цигани турци арменци и каракачани и никога не сме се деляли(СЛИВЕН)По лавките имаше филии с лютеница и настъргано сирене.Млякото често се пресичаше и си беше майсторлък да го свариш(мразех каймака)АМИ от дума на дума май си отговорих на въпросите сам-А ИМЕННО

    МАКАР И ПРИВИДНО КАЧЕСТВЕНА- ХРАНАТА СЕГА Е ЛОША.ИЗПОЛЗВАНИТЕ ХИМИКАЛИ ЗА ДЪЛГОТРАЙНОСТ И ДОБЪР ТЪРГОВСКИ ВИД САМО ВРЕДЯТ НА НАШЕТО ЗДРАВЕ.ВСИЧКИ ГО ЗНАЕМ ТОВА.

    ТОГАВА-к.мляко се разваляше за ден и половина.Бозата за няколко часа вкисваше,бирата за 3 дена ставаше на парцали .лютеницата за 4 дена образуваше гъба -оцета също.боб яхния 2 дена и шупваше.кашкавала беше вечен .Понякога сухите пасти БАЛКАН имаха дъх на мухал.Хляба посиняваше ,а сега се разкашква все едно си го залял с каналин мамка му
    ЯДЯХМЕ ЖИВА ХРАНА-сега хладилника е пълен с МУМИИ.Хората умираха от старост КОЙ СЕГА Е УМРЯЛ ОТ СТАРОСТ?Пилетата и прасетата ги тъпчат с ХОРМОНИ НА РАЗТЕЖА КОИТО ИДВАТ И ПРИ ТЕБ-резултата -ДЕБЕЛЕЕШ.Хрупкаш си салата на 10 ДЕНА .Зелките са като ГЮЛЕТА- тежки и толкова вкусни.Магданоза мирише на ЖАБУРНЯК.Доматите са от НАЙЛОН ,чесъна в оцет ПОСИНЯВА.Манджа не ми сее разваляла от години стига да сложиш малко доматена паста от консерва .забравяли сме мусака седмица в печката-само малко се напуква от изсъхването и това е.Когато на котката и дадох кремверш се скри под леглото защото си помисли че ще я убивам.ЕДИНСТВЕНАТА ХРАНА КОЯТО НЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛА Е ОКЕЯНСКАТА РИБА,МЕДА И ДИВИ ПЛОДОВЕ.ТЕЛЕШКОТО НА СВОБОДНА ПАША,АГНЕШКО И КОЗЕ-НАЙ ЧИСТОТО.мляко от някоя баба и ЗЕЛЕНЧУЦИ ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛ-НА ВСЕКИ ПАЗАР ИМА ТАКИВА-ОТРУДЕНИ ХОРА С НЕ ТОЛКОВА КОЛОРИТНИ СЕРГИИ

  8. Даааа, сега пълните хора са повече, отколкото по времето на социализма. Но колко коли имаше тогава и колко са сега? Който се тъпче и не ходи пеша, да не очаква добър индекс на телесната маса, независимо с колко висококачествена храна се тъпче.

  9. Моля ви, спрете с митовете за бързото разваляне на киселото мляко. Попитайте инженерите и технолозите как се прави кисело мляко. Ако е направено в добри хигиенни условия, независимо дали го произвежда „Данон“ или баба Гинка, киселото мляко не се разваля много дълго време. Това, че се разваляло бързо по време на соца, говори зле за условията, в които се е правело.
    Другият мит е, че т.нар. преход ни избива като мухи. Проверете статистическите данни, продължителността на живота на българите се вдига постоянно. Малко по-ниска е в сравнение с най-развитите държави, но е драстично по-добра от тази в Африка да речем.

  10. Чувала съм (от технолог, по телевизията), че ако се съхранява в чисти съдове, киселото мляко може да издържи повече от месец, но не знам доколко е вярно.

  11. Трябва да потърся точните данни, но най-вероятно технологът е прав. Хората като чуят консервант, си мислят, че едва ли не всеки траен продукт е пълен с някакви страшни химични съединения, а забравят, че един от най-разпространените консерванти е солта. Благодарение на нея си хапваме луканка, прошуто, сушено филе, бекон и подобни продукти.

  12. нестава дума за разваляне , а за вкисване или по точно за количеството живи бактерии които в случая с киселото мляко са ПРОБИОТИЦИ и пряко отговарят за така извесните му качества.Съвременното кис мляко има диетични но не и пробиотични качества.Това е потърсете инфо от някой който си прави сам кис.мл. , а не от платен технолог,който всъшност ни казва ,че ако нямя бактерии няма разваляне нещо като пастьоризация, което и потвърждава идеята ми.
    2.от всички Е/та само едно е сол, а останалите консерванти обийци на пробактерии в нашия стомах

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s