Американски дервиш

Би било странно поне да не прелистя книга с такова заглавие – знаете, че (ислямските) мистици са ми слабост.  350 страници. Прочетох я леко и бързо, и много, много ми хареса, въпреки че от нея не научих нещо ново за суфите, но пък успях да погледна в едно мюсюлманско семейство (пакистанци, живеещи в САЩ) и малко отвъд. Много се смях, и тъгувах. Казах си, че съм извадила късмет, че съм не съм се родила в Пакистан, но си дадох сметка и за това, че колкото и да съм свободна в сравнение с жените, за които четох, колкото и средата ми да претендира за „освободеност”, всъщност и през моя свят преминават видими и невидими културни нишки, които поне донякъде предопределят моите ситуации и решения. За съжаление, струва ми се, че почти целият свят е оплетен с такива нишки. Просто в някои общности нишките са по-откровени и видими и това дава правото на други общности да ги сочат с пръст.

Времето, мястото, сюжетът: САЩ, 80те. Пакистанско семейство – невролог, отдаден на научни изследвания и домакиня с психологическо образование, почитателка на Фройд. Разказвачът е тяхно дете, тъкмо навлизащо в юношеството. В дома си подслоняват приятелка на съпругата – образована, разведена, изтормозена, красива, духовна, желаеща да запази до себе си малкото си дете. Очаква се в САЩ животът й да е много по-различен от този в Пакистан. Оказва се, обаче, че нишките са дълги и здрави. Не бих искала да разкривам повече. Има любовни истории, изневери, семейни свади, евреи, напрежение между традициите и новата култура. Има и стремеж към Бог, който минава през Корана, но по различни начини. Има и пътеки, които минават през Корана, но без стремеж към Бог.

Преди време писах за друг „дервишки” роман – „Любов” на Елиф Шафак – заглавието на текста ми беше „Поп-суфизъм”. Шафак ми напомни за Орхан Памук, докато Аяд Актар, за чиято книга пиша в момента, ми напомня за Ханиф Курейши (The Buddha of Suburbia). Може би е нормално, защото Памук и Шафак са турци, докато Актар и Курейши са деца на пакистански емигранти. Лекотата и непретенциозността са отличителни черти на двамата пакистанци. Имам усещането, че именно затова може никога да не ги поканят за лектори  в TED😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s