Властта – чия и колко

Вчера, докато бях на урок по рисуване, чух по националното радио, че политиците спорят кой да командва НСО (националната служба за охрана) и НРС (националната разузнавателна служба). Не знам с какво точно се занимават въпросните служби, но съм убедена, че са въоръжени и биха могли да бъдат опасни за някои хора. На теория не следва да са опасни за хора, които нямат зловредни намерения. И все пак, от години живея с усещането, че силовите държавни структури не работят в услуга на милите кротки хорица като мен. Всъщност, в случаите, когато съм била убедена, че полицията, например, трябва да ми помогне, не съм получавала помощ – нито в ОНЕЗИ времена, нито сега. Отдавна не разчитам на нея. Но пък изпитвам известен страх. Ако ме питате как ще се чуствам ако утре се събудим без полиция и подобни служби, които поглъщат огромна част от бюджета на страната, ще ви отговоря, че няма да усетя липсата им, но ще се чувствам по-спокойна. Ще знам, че ако някой е решил да упражни сила върху мен, която не съм навредила никому, ще му се наложи да си плати или да вложи усилия, вместо да ползва безплатно услугите на институции, които поддържам плащайки данъци и такси. След подобни размисли написах в Гугъл „НСО“ и получих предимно резултати, които твърдят, че службата работи за престъпността / в частен интерес.

Мисля си и за проектозаконите за детето и за образованието. Отново концентриране на още и още власт в ръцете на държавата и нейните чиновници. Не е достатъчно, че нямаме право на алтернативно образование, но и трябва да си пращаме децата на училище на 4 и ги оставяме там за целия ден. С каква цел? Да оправдаем работни места и бюджети. Като онези в детския дом в Плевен, където над 170 души се грижат за 150 деца, харчейки над 2 милиона лева годишно, за да ги поддържат в тегло от 5 до 10 килограма в продължение на години, хранейки ги с биберон до пълнолетие, както и предоставят по един памперс на ден и мушама, на която да лежат.

Властта има свойството да се самоукрепва и разширява, понеже  тя може да променя и създава закони и правила в своя полза. Едно ми е тягостно и се чудя докъде ще стигне всичко това.

17 thoughts on “Властта – чия и колко

  1. „Властта корумпира и абсолютната власт корумпира абсолютно.“

    Лорд Актън, 5 април 1887 г.

  2. наскоро попаднах на информация, че Англо-американското училище в София (aas-sofia.org) не следва държавната програма и съответно не може да издава дипломи за завършено българско образование. При вас обаче чета, че можело да глобят или отнемат детето на родители, които не го пращат на лицензирано училище, а го обучават по друг начин.
    И сега се чудя, тези деца дето учат в Англо-американското училище нарушават ли закона?
    Освен това, чух че там децата можели (ако искат) да вземат някакви приравнителни изпити и така да получат и българска диплома. Ако това е вярно, не може ли и други деца да се обучават по алтернативни методи и накрая да вземат приравнителен?

  3. И аз не съм доволна от работата на полицията (да не говорим за „службите“), но все пак не бих стигнала дотам да предположа, че ако полицията изчезне, положението няма да се влоши. Защото освен мили кротки хорица като нас има и други и те не всички носят униформи🙂. Конкретно за лични впечатления – през последната година полицията хвана мой колега-педофил, както и циганин, ограбил моя приятелка в парка.

  4. @annie_to – не става въпрос само за методите, ами и за съдържанието. Детето има право да се явява като частен ученик (ако отговаря на определени условия) към някое училище и трябва да е покрило съответното съдържание по някакъв начин. Аз смятам, че трябва да има и свобода по отношение на съдържанието, тъй като определеното за съответната възраст съдържание може да не представлява интерес за някои деца или пък да не е по възможностите им за момента. Би било хубаво децата да се развиват със собствена скорост, следвайки интересите си.

  5. Е, на когото му е скучно, е свободен да не чете – поне тази свобода никой не ни е отнемал🙂.
    Проблемът със злоупотребата с власт е, че обикновено тя се подкрепя от групи от населението, които са многочислени или поне гласовити. В случая с образованието бих ви отпратила към статията на Любослава Русева „Шокова терапия за училище“:
    http://www.librev.com/–/1524-2012-03-13-19-02-57
    Вкратце, авторката е убедена, че училищните ваучери биха ощетили бедните деца и децата от средната класа (в частност нейните) и биха облагодетелствали (може би) само богаташките деца, които и без това имат повече, отколкото им се полага. Ако можете да понесете тона на човек, който Знае Истината, прочетете есето и сигурно ще си припомните стария виц, че край казана на българите няма нужда от дяволи. И обърнете внимание, че немалко коментатори подкрепят авторката.

  6. Въпреки че преведох част от книгата на Клайн, не я прочетох. Сега мога явно само да съжалявам, че на базата на тази книга се пишат „едни от най-добрите [й] и най-икономически текстове“, които отново няма да прочета, пък ако щете ме наречете предубеден. (каквото и да означава най-икономически текст :D)

    „Властта има свойството да се самоукрепва и разширява, понеже тя може да променя и създава закони и правила в своя полза.“
    Аз не мога да разбера защо властта в България все не произлиза от народа… Ако това или което и да е правителство няма легитимността да прокара такива закони, защо няма достатъчно недоволни хора? Аз бих предположил, че хората не знаят как се недоволства в една демокрация.

    Лид, впрочем си мечтая за една книжка, която наричам „Наръчник на гражданина“, и която би представлявала сборник с публикации на блогъри активисти. Дали е възможно да се създаде и има ли всъщност достатъчно добри материали в нета, които могат да се съберат? Или може би поне един блог, който да събира всички статии на тема активизъм в България? (или има вече такива неща? нямам време да следя други блогове…)
    ПС: Индимедия някак не се вписва в представите ми за активизъм…

  7. @ Maya: Плъзнах се по статията … преразказва премъдрости на Наоми Клайн … аз не мисля, че ваучърите са идеалното средство, понеже не мисля, че всичко може да бъде уредено на пазарен принцип и понеже намирам и някои съвсем конкретни недостатъци – в желанието си да привлекат повече пари, училищата се претъпкват, например. Редно е да отбележа, че публичните училища у нас са не по-малко алчни от частните😀 А относно Ню Орлиънс, още когато четох книгата на Клайн разрових да видя за какво става реч – не са частни училища, а чартърни, което ще рече, че … да, всеки „частник“ може да отвори такова училище ако има свои идеи за преподаване, но училището няма право да събира такси от учениците и е част от системата на публичните училища. Що е чартърно училище съм обяснила тук: https://lydblog.wordpress.com/2012/01/03/decata-uj-imali-prava/ А преди малко пак реших да проверя и попаднах на следната статия: http://www.thedailybeast.com/newsweek/2010/08/26/new-orleans-s-charter-school-revolution.html която показва, че в Ню Орлиънс нещата в образованието са тръгнали по-добре след Катрина именно заради чартърните училища.

    @ I: и аз съм си мислела за наръчник на активиста и даже сме почвали нещо, ама така и нищо сериозно не се е получило. Пусти мързел и липса на време. Един блог може да свърши бая работа🙂

  8. @lyd Не съм проверявала изрично (за което се извинявам), но ми се струва логично, щом англо-американското училище няма право да издава дипломи, то явно не покрива заложеното от държавата съдържание, а не метода на обучение! Ако става въпрос само за метода то има и много други частни училища, които не следват стандатните методи, но имат право да издават дипломи.

    Колкото до приравнителните изпити – те не са задължителни (т.е. излиза че децата в това училище, нарушават закона?) и освен това се полагат в последната година, а не през цялото време (т.е. проблемът с неподходящото за възрастта им съдържание отпада – все пак заложените в задължителната програма знания не са кой знае колко много и сложни, че да не могат да ги научат в някакъв момент докато станат на 18-19 години)

  9. Може би англо-американското училище се ползва с някакъв специален статут. Може би то просто не е българско училище🙂 Много от децата, ко ито сега се обучават у дома и не искат да имат нищо общо с бг системата, са записани като ученици в чуждестранни дистанционни програми, т.е. официално са ученици в чужбина. Това е засега вратичка, но колко хора могат да си я позволят финансово – тези чуждестранни училища вземат такси.

  10. о, ами в такъв случай, аз не виждам голям проблем с новия закон. Който иска да си обучава детето вкъщи може да го запише фиктивно в някое чуждо училище. Със сигурност при интерес от страна на родителите ще се намерят хора, които да регистрират някое училище в Кипър (примерно) и срещу някаква минимална такса да записват български деца в него. Не е необходимо таксата да е голяма, защото де факто собствениците на „училището“ няма да имат почти никакви разходи. Предполагам, че ако самите родители се организират биха могли да си регистрират сами такова училище.

    Също така си мисля, че ако родителите са решили да обучават детето сами, те би трябвало да разполагат с по-големи финансови възможности. Когато не разчитат на безплатното държавно образование, ще трябва да компенсират с частни учители – все пак не можем да разчитаме родителите сами да покрият всички съвременни знания и науки, с които детето трябва да се запознае за 10-12 години.

  11. Аз пък виждам проблем, защото в България има хора, които биха могли да направят добри алтернативни училища, от които и други да черпят опит и вдъхновение. Освен това не всички родители, които биха искали такова образование за децата си са богати. Въпреки всичко, група родители биха могли да обединят усилия в родителски кооператив и да успеят да наемат учители и пр. Ако държавата иска да плаща и на частните училища сумата, която плаща за ученик в държавните, защо да не плаща и на алтернативно училище? Не мисля, че след като група хора могат да си позволят нещо (на ръба на закона), можем спокойно да кажем, че няма проблем. Ами другите?

  12. ами добре, да кажем, че има проблем, но той е по-малък от обратния ефект, който би се получил, ако е позволено на родителите сами да решават дали да пускат или да не пускат децата си на училище. Според мен, за да им се повери изцяло решението за образованието на нашите бъдещи съграждани, родителите трябва да са достатъчно отговорни. За да са достатъчно отговорни, то трябва поне да могат да си организират един кооператив, който да се регистрира като чуждестранно училище. Така ще се отсеят всички, които не желаят да пратят децата си на училище от чисто користни съображения (да имат безплатна работна ръка например) или поради личната си неграмотност.

    Общо взето, аз също нямам доверие на държавната програма и затова не бях много добре настроена към новия закон. Но щом има легален начин децата да се образоват и по друг начин, то закона всъщност задължава родителите просто да образоват децата си (по някакъв начин, а не точно по държавната програма), което ми изглежда правилно. Държавата може и да не разбира от образование (което си личи от училищената програма), но пък има стотици хиляди родители, които са още по-зле и от нея. Не можем да разчитаме на тях, че ще са достатъчно съвестни и ще ценят знанието, както ние с вас.

  13. Ами този начин НЕ Е съвсем легален. И не знам защо трябва начинът да е регистриране на ЧУЖДЕСТРАННО училище. Легалният начин да си образоваш сам детето НЯМА. Държавата настоява тя да определи начина. И това всъщност е драмата.

  14. ами аз не виждам много други възможности…

    Начинът, който предполагам би решил драмата, е държавата да позволява създаването на български алтернативни училища. Как обаче да се определи дали дадено училище (или индивидуално обучение) да бъде лицензирано? Би трябвало да има някакви общодържавни критерии, които да определят какви знания трябва да е получил ученикът при завършването си, за да бъде лицензирано обучението му – т.е. пак трябва да се следва някаква държавна програма. Ако няма такива критерии, тогава изобщо няма смисъл от лицензиране и децата могат да учат 10 години да правят хороскопи по китайския календар (примерно🙂 – т.е. позволяваме на всеки родител да реши как и дали да образова детето си.

    Както казах горе, вариантът да оставим подобна пълна свобода на родителите не ми изглежда много обещаващ в дългосрочен план… не знам дали по този въпрос сте съгласна с мен?

  15. Може би е добра идея да се запознаете с чартърните училища в САЩ – те не следват държавната програма, а своя собствена. При все това са част от публичната система – държавата, а не учениците плащат. При цялата си екзотичност се оказват сред най-успешните.

  16. В „държавното“ училище във Факултета за тройка се изисква ученкът да изпее куплет от песен на Азис. За шестица е необходимо да изиграе кючек. И дипломите на това държавно „училище“ са съвсем законни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s