Историята на Деси (от Дома на Отец Иван от Нови Хан)

Наскоро ви разказах за Отец Иван от Нови Хан. След това се запознах с Деси, която живее в Дома от година. От нея започнах да научавам неща за Дома, които ще споделям с вас. Ето и нейната история:

… на него [ Отец Иван] дължа живота си-буквално.

Когато останах сама с децата почти две години се борих сама – наем, сметки, храна, лекарства, образование за големия ми син – той учеше в езикова гимназия, а за всички е ясно, че след 7-ми клас всичко се заплаща и купува … В един момент затънах ужасно – не можех да си плащам сметките, оставахме с дни гладни, нямах пари за учебници и помагала, за дрехи и обувки … почнаха да ни гонят от квартирата – нормално – наемът и сметките трябва да се плащат!!!  На малкото ми дете откриха камъни в бъбреците … и парите почнаха да не стигат за нищо!

Тогава, слагайки децата си да лягат гладни за пореден път, често се замислях да сложа край на живота си – мислех си: „Kаква майка съм – по-добре ще са без мен – ще се намерят добри хора, при които няма да гладуват и да се местят от квартира в квартира почти през месец-два – те не заслужават този живот …“

Тогава видях по телевизията един репортаж за дома на отец Иван – нямах как да се обадя по телефона, затова помолих една позната да ползвам компютъра й за малко. Влязох в Гугъл и намерих сайта на дома с контакти за връзка и в този момент на отчаяние писах писмо до отеца дали ще може да ни приеме или помогне по някакъв начин като оставих телефон за връзка. Не вярвах и не се надявах някой да ми се обади, но след няколко дни – точно преди изтичането на поредното ни предупреждение за напускане на поредната квартира, телефонът ми звънна – обади се лично отец Иван – прочел имейла и веднага ми звънна да попита от какво се нуждаем🙂 ! Поговорихме малко, обясних му набързо ситуацията и той отсече – „Децата на улицата – абсурд!!!” Попита ме къде се намираме точно – аз му казах /намирахме се на почти 250 км.от него/🙂 и той ми заяви: „Утре на обяд един бял бус ще дойде да ви вземе -теб и децата ти – не се притеснявай за нищо!!!!!!!!” Да си кажа честно не повярвах:), но на другия ден отидох на уреченото място да чакам белия бус🙂 – и ….той пристигна!!!!

Така вече година живеем тук при него!!! Големият ми син продължава да учи – нещо което аз сама нямаше да мога да му осигуря – записа се тук в Семинарията, и не защото отец Иван нямаше да поеме да продължи образованието си в езикова гимназия – колкото и скъпо да е това, или под натиск – записа се там по собствено желание – вдъхновен от делото на Деди – така наричаме тук отеца – иска да стане като него! На малкия ми син отеца осигури най-доброто от най-доброто в здравеопазването за което можех да си мечтая, и ето сега детето не получава кризи, тича, играе и се смее, нещо, което преди правеше рядко. Децата ми се чувстват на сигурно място, щастливи са и се усмихват – това ми стига!!!

7 thoughts on “Историята на Деси (от Дома на Отец Иван от Нови Хан)

  1. В един роман(Пяната на дните, Борис Виан) селският свещеник казваше на хората, че Бог е лукс. Аз лично не мога да си позволя този лукс (и понякога съжалявам за което) , но се надявам сина на Деси да успее да си го позволи.

  2. Търся отговорите на религиозния въпрос „За какво можем да се надяваме?“ в изкуството. Това, което не мога да си позволя по-точно, е един единствен отговор, който да ме задължи към съдбата на цял колектив от хора, изповядващи една и съща вяра. Да го кажа така: Не намирам религията за моя „бог“.

    От другата страна гледам на Бог (не в кавички) единствено от философска гледна точка, което обаче не може да ти донесе силата на човек като Отец Иван, а единствено разбиране за Бог.

    Накратко: ‘атеист агностик’ съм, но въпросът за съществуването на (или достъпността до) Бог няма значение, когато съществуват хора като Отец Иван, нали? И така завиждам му/им за тази (луксозна) вяра.

  3. Слава на Бога, че ни праща още такива хора! Благодарим ти Господи!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s