Властта – чия и колко

Вчера, докато бях на урок по рисуване, чух по националното радио, че политиците спорят кой да командва НСО (националната служба за охрана) и НРС (националната разузнавателна служба). Не знам с какво точно се занимават въпросните служби, но съм убедена, че са въоръжени и биха могли да бъдат опасни за някои хора. На теория не следва да са опасни за хора, които нямат зловредни намерения. И все пак, от години живея с усещането, че силовите държавни структури не работят в услуга на милите кротки хорица като мен. Всъщност, в случаите, когато съм била убедена, че полицията, например, трябва да ми помогне, не съм получавала помощ – нито в ОНЕЗИ времена, нито сега. Отдавна не разчитам на нея. Но пък изпитвам известен страх. Ако ме питате как ще се чуствам ако утре се събудим без полиция и подобни служби, които поглъщат огромна част от бюджета на страната, ще ви отговоря, че няма да усетя липсата им, но ще се чувствам по-спокойна. Ще знам, че ако някой е решил да упражни сила върху мен, която не съм навредила никому, ще му се наложи да си плати или да вложи усилия, вместо да ползва безплатно услугите на институции, които поддържам плащайки данъци и такси. След подобни размисли написах в Гугъл „НСО“ и получих предимно резултати, които твърдят, че службата работи за престъпността / в частен интерес.

Мисля си и за проектозаконите за детето и за образованието. Отново концентриране на още и още власт в ръцете на държавата и нейните чиновници. Не е достатъчно, че нямаме право на алтернативно образование, но и трябва да си пращаме децата на училище на 4 и ги оставяме там за целия ден. С каква цел? Да оправдаем работни места и бюджети. Като онези в детския дом в Плевен, където над 170 души се грижат за 150 деца, харчейки над 2 милиона лева годишно, за да ги поддържат в тегло от 5 до 10 килограма в продължение на години, хранейки ги с биберон до пълнолетие, както и предоставят по един памперс на ден и мушама, на която да лежат.

Властта има свойството да се самоукрепва и разширява, понеже  тя може да променя и създава закони и правила в своя полза. Едно ми е тягостно и се чудя докъде ще стигне всичко това.

Advertisements

Може и да ставам досадна

но няма как да спра да мисля за това. Доскоро смело казвах, че може и да не пращам детето не само на ясли и градина, но и на училище. Вече не съм толкова смела – не само заради глобите, които не бих могла да си позволя да платя, но и заради опасността да приемат и Закона за детето – тогава, пък, могат да ни го вземат, понеже не му осигуряваме достъп до задължителното образование. Оказва се, обаче, че дори и послушно да принесем детето в жертва на задължителното образование още на 5 (а след някоя и друга година децата ще стават ученици на 4), опасността да ни го вземат си остава. Анонимен сигнал, че не го храним правилно или пък го въвличаме в религиозна дейност, може да подскаже на компетентен социален работник, че е наложително детето да бъде спасено и дадено на приемни родители. Не ми казвайте, че това няма да се случи, понеже новият проектозакон дава лесна възможност за това, а когато има възможности, има и хора, които се възползват от тях. Мотиви? Добре, де, познавате ли хора, които не използват властта си за да облагодетелстват себе си / свои близки или пък да навредят на някого ако му имат зъб? Колко са?

Ето как се грижат за децата загрижени институции у нас.

Историята на Деси (от Дома на Отец Иван от Нови Хан)

Наскоро ви разказах за Отец Иван от Нови Хан. След това се запознах с Деси, която живее в Дома от година. От нея започнах да научавам неща за Дома, които ще споделям с вас. Ето и нейната история:

… на него [ Отец Иван] дължа живота си-буквално.

Когато останах сама с децата почти две години се борих сама – наем, сметки, храна, лекарства, образование за големия ми син – той учеше в езикова гимназия, а за всички е ясно, че след 7-ми клас всичко се заплаща и купува … В един момент затънах ужасно – не можех да си плащам сметките, оставахме с дни гладни, нямах пари за учебници и помагала, за дрехи и обувки … почнаха да ни гонят от квартирата – нормално – наемът и сметките трябва да се плащат!!!  На малкото ми дете откриха камъни в бъбреците … и парите почнаха да не стигат за нищо!

Тогава, слагайки децата си да лягат гладни за пореден път, често се замислях да сложа край на живота си – мислех си: „Kаква майка съм – по-добре ще са без мен – ще се намерят добри хора, при които няма да гладуват и да се местят от квартира в квартира почти през месец-два – те не заслужават този живот …“

Тогава видях по телевизията един репортаж за дома на отец Иван – нямах как да се обадя по телефона, затова помолих една позната да ползвам компютъра й за малко. Влязох в Гугъл и намерих сайта на дома с контакти за връзка и в този момент на отчаяние писах писмо до отеца дали ще може да ни приеме или помогне по някакъв начин като оставих телефон за връзка. Не вярвах и не се надявах някой да ми се обади, но след няколко дни – точно преди изтичането на поредното ни предупреждение за напускане на поредната квартира, телефонът ми звънна – обади се лично отец Иван – прочел имейла и веднага ми звънна да попита от какво се нуждаем 🙂 ! Поговорихме малко, обясних му набързо ситуацията и той отсече – „Децата на улицата – абсурд!!!” Попита ме къде се намираме точно – аз му казах /намирахме се на почти 250 км.от него/ 🙂 и той ми заяви: „Утре на обяд един бял бус ще дойде да ви вземе -теб и децата ти – не се притеснявай за нищо!!!!!!!!” Да си кажа честно не повярвах:), но на другия ден отидох на уреченото място да чакам белия бус 🙂 – и ….той пристигна!!!!

Така вече година живеем тук при него!!! Големият ми син продължава да учи – нещо което аз сама нямаше да мога да му осигуря – записа се тук в Семинарията, и не защото отец Иван нямаше да поеме да продължи образованието си в езикова гимназия – колкото и скъпо да е това, или под натиск – записа се там по собствено желание – вдъхновен от делото на Деди – така наричаме тук отеца – иска да стане като него! На малкия ми син отеца осигури най-доброто от най-доброто в здравеопазването за което можех да си мечтая, и ето сега детето не получава кризи, тича, играе и се смее, нещо, което преди правеше рядко. Децата ми се чувстват на сигурно място, щастливи са и се усмихват – това ми стига!!!

Да ви разкажа за Отец Иван

Искам да ви разкажа за Отец Иван. Не за да се включа в общия медиен шум, който може и да е достигнал до вас в последните дни. Всъщност случайно открих, че има такъв шум ( и не че мога да преценя колко е силен), понеже не гледам телевизия и не чета вестници и новинарски сайтове, а напоследък не идва ред да следя и Фейсбук, камо ли блоговете, за които някога имах време.

В следващия абзац разказвам как попаднах на отеца. Изглежда излишно дълго обяснение, но на мен ми изглежда някак съдбовно, поради което си позволявам да го публикувам. Представлява поредица от случайности. Прескочете го ако предпочитате.

Бях чувала за Отец Иван от Нови Хан, понеже отдавна някой ми беше пратил покана за Фейсбук група, която го подкрепя в благородната му мисия. Не помня откъде бях чула, че поддържа сиропиталище и това беше всичко, което знаех. Миналата седмица си купих няколко стари броя на списанието за религия и култура Свет, които отдавна отлежаваха в един самотен шкаф в „Пингвините”  и в един от тях прочетох интервю с Отец Иван. На следващия ден, когато отидох на гости у майка ми, по телевизията тъкмо приключваше някакво клипче, рекламиращо национална дарителска кампания, подкрепяща някакво начинание на отеца. Същият следобед порових за материали в Интернет и поразгледах  Фейсбук групата. Писах и писъмце на Джеки Стоев да попитам как човек може да се добере до филма, който е заснел, прожектиран при официалното стартиране на кампанията и да споделя мисълта, че би било доста добре ако всеки има достъп, понеже това би помогнало за каузата. Досега не съм получила отговор от Джеки Стоев, но още два часа след запитването Гугъл ми каза, че точно след като съм пратила писмото си, се е появила информацията за това как мога да гледам филма. Същата вечер си купих нетбилет и го гледах. Платих 2.40 лв, които ще подпомогнат делото на отеца.

Филмът е хубав, но не дава цялостна представа за нещата, с които се занимава отецът, а само за това, което прави за децата. Затова и заглавието му е „Отец Иван и неговите деца”.  Аз пък ще се опитам да обобщя всичко, което научих дотук:

Отец Иван изглежда да е в 70те си години. Роден е някъде в област Монтана, завършил строителен техникум. Работил  в прочутото УБО към Държавна сигурност по комунистическо време и станал баща на трима синове. След пътна злополука и продължителни здравословни проблеми, получава духовно просветление и вяра в Бог. Напуска работа и решава да стане свещеник, заради което бива арестуван, измъчван с месеци, а по-късно осъден и затворен за няколко години. Отива в Нови Хан през 1987 и още преди политическите промени от 1989 започва да се грижи хора, които се нуждаят от помощ – за сираци и бездомни, за объркани и пристрастени към наркотици или алкохол и пр. През дома в Нови Хан преминават няколко стотин души (в момента са 160). Издръжката им винаги досега се е покривала от дарения – не само от християни, но и от мюсюлмани, не само от религиозни, най-вече от хора от средната класа, но и от много хора с ниски доходи, например пенсионери, които всеки месец изпращат твърда малка сума. Съществува надзорен съвет за Дома, в който членуват 35 души, които всеки месец допринасят с фиксирана сума за издръжката.

Децата, които живеят в дома са там с майките си, обикновено жени, които са останали без дом и доходи, претърпели насилие или пък изоставени от мъжете си и т.н. В дома са венчани семейства. За някои от тях Отец Иван е купил къщи в село Якимово, област Монтана – за да могат да се грижат сами за себе си. Отец Иван притежава доста земя на свое име – част от нея е закупил, а друга част е от дарения. Избрал е този вариант за да е сигурен, че имотите няма да му бъдат отнети от някаква организация под някаква форма. Аз си задавам въпроса какво би могло да се случи с тези имоти след смъртта на отеца и дали неговите наследници биха били толкова разумни благородни да не предявяват претенции. Единият от синовете на отец Иван също е свещеник и работи за каузата на баща си. В самия дом, обаче, работят само отецът и доброволката Галя, пенсионирана акушерка.

Домът се изхранва и с продукцията на собствена ферма, в която работят живеещите в дома. Работата на възрастните е много и извън фермата – те се грижат за десетки деца, поддържат сградите, пристрояват нови и пр.

Строителни фирми помагат с материали, но не и с работници. Всичко пострено и пристроено е проектирано от Отец Иван и изпълнено под негово ръководство. Проблемът е, че значителна част от жилищната площ е незаконно построена. След като няколко години молбите за разрешително за строеж остават без отговор, отецът поема риска да строи без разрешение. Бавно и трудно, понеже работната ръка се състои основно от поотрасналите в дома момчета. После се появява Държавата и решава да събори постройките. Вместо да ги узакони. (Вижте дългия коментар тук) Сега Държавата се прави на добра като дава земя и отсрочка за събарянето на сградите – докато бъдат построени новите, за които са нужни към три милиона лева. За това е и въпросната дарителска кампания, която се рекламира по телевизията. Тя има и специален сайт. Банковата сметка там е само за строителство и е различна от сметката за издръжка на дома.

Отец Иван има и опозиция. Част от жителите на Нови хан смятат, че жителите на дома не бива да са техни съграждани и не просто говорят с презрение и отвращение за тях, но и се опитват да създават проблеми. Със смесени чувства се приемат и новите заселници в Якимово. Някои медии пишат, че Отец Иван е сводник, че злоупотребява със средства на гърба на нещастните хора и пр. Чудя се на кого ще повярват повечето българи – на тях или на публични личности като Джеки Стоев, Влади Въргала, Иван Кулеков, които подкрепят отеца.

Това са нещата, които научих до днес. Бих искала да помогна. Мисля, че делото на Отец Иван се нуждае от популяризиране. На първо време може да се „постегне” сайтът на Дома, да се стартира блог, да се поддържа Фейсбук страницата. Мисля, че някои отговорни тийнейджъри от Дома могат да подават редовно информация за случващото се в Дома. Доколкото ми е известно, имат компютри. За съжаление, обаче, засега този, който поддъжра ФБ страницата не е забелязал съобщенията ми. Може би скоро ще се опитам да се свържа по телефона.

Домът се нуждае не само от издръжка, но и от помощ за образованието и възпитанието на децата. Хубаво е при тях да постъпва повече информация от света отвън. Би било чудесно и да се помисли за форми на социално предприемачество. Такива мисли ми се въртят засега.

Ще се радвам ако споделите нещата, които знаете по тази тема и ако разпространявате информация за Отец Иван сред своите познати.

Едно актуално видео.

Ето отново двете сметки:

За строителството на новия дом:

Чрез дарителски SMS с текст DMS DOM на номер 17 777 (за абонати на трите мобилни оператора на територията на страната). Цената на един дарителски SMS е 1,20 лв. с ДДС.

Дарения по банков път на следната банкова сметка:
Фондация „Работилница за граждански инициативи
BG23FINV91501215394095
BIC: FINVBGSF

Дарения с дебитна или кредитна карта онлайн през сайта www.Zaedno.bg

Кампанията се осъществява и с професионалното съдействие на Фондация „Работилница за граждански инициативи” (ФРГИ).

Всички дарители ще бъдат публикивани на този сайт, в секцията „Дарители”.

За текущата издръжка на хората в дома:

Дом за сираци „Св. Николай“ при храм „Св. Троица“,
с. Нови хан, п.код 2110, БУЛСТАТ: 175743823 или 175236581
Банкова сметка: UNI CREDIT BULBANK,клон Елин Пелин
IBAN: BG72UNCR 96601000411600, BIC: UNCRBGSF

Новата мисия на Агитпроп

АГИТПРОП има нова мисия – да разгадае мистериите, конспирациите и (не)обикновените клюки около НДК. Нужна ни е помощта на народа!

Затова ни е нужна помощта на народа!

Може би знаеш дълго опазвана тайна, смразяваща конспиративна теория или безумна градска легенда? Осмеляваш ли се да ги споделиш?
Информиран си обстойно за архитектурата и историята на сградата?
Съседката ти от долния етаж е била дълги години чистачка там?
Случвало ти се е нещо необичайно в НДК?
Имаш смесени чувства към двореца?

Разкажи ни твоята история!

А ние ще подберем най-вълнуващите.
И ще ги разкажем, разбира се. Толкова добре, че никога няма да погледнеш НДК със същите очи.

Изпращайте спомени, истории или снимки на project@agitprop.bg- или ги качвайте във Фейсбук: http://on.fb.me/Hn85I9

http://agitprop.bg/

Не ми се говори

Ако имах възможност да се срещна с някого от любимите си фикционални герои / исторически личности / писатели и каквото ви дойде на ум, не бих избрала никого. Нямам никакви въпроси към никого, пък и нищо интересно за казване. Бих помълчала с Айрис докато караме колело, плуваме, ядем или гледаме морето. Кой знае, след това може и да се намери нещо за говорене, но е нужно време – много повече време, отколкото траят обикновено срещите с кумири. Или просто съм станала още по-голям темерут. Все ми е тая.

Нямам нерви да правя пиар. Някакви идеи от вас?

През юли и ноември миналата година писах за българската иницатива за превеждане на видео-уроците на Khan Academy. Не мисля, че с това успях да помогна да намерим нови доброволци.

Не знам защо е толкова трудно. Предполагам, че ако преводът се заплаща, ще имаме доста кандидати, но проблемът е, че няма с какво да им платим.

Не знам дали е добра идея да се кандидатства за финансиране пред някоя фондация, при положение, че на другите езици превеждат доброволци.

Дали е добра идея да се обърнем към българския бизнес?

Или все пак имате идея как да намерим доброволци?

Какво е Академията ли? Напълно безплатни видео-уроци по всякакви предмети. Тук Иван е описал как може да се използва Академията – от ученици, учители и родители.