Луда, проста или и двете?

Преди няколко дни синът ми ми прати това клипче – интервю в сутрешния блок на Нова Телевизия. Чудел се дали гостенката в студиото е луда, проста или и двете. Споделих клипчето във Фейсбук и някои мои приятели бяха шокирани. Аз се питах дали е ок Нова да кани такива гости, а други се питаха дали е ок аз да споделям такива неща. Струва ми се, че тези въпроси могат да бъдат сведени до следното: Това интервю отразява ли реалността ни? Добра идея ли е реалността да бъде отразяване от медиите / социалните мрежи? Не искам да отговарям на тези въпроси, поне не още сега. Предпочитам да разкажа нещо, за което съм сигурна, че е истина, понеже съм го преживяла лично.

Завършила съм същия университет, в който учи гостенката на Нова – Шуменския университет.  Поживях и на общежитие … докато бях принудена – за около месец и половина, по време на т. нар. „трудов семестър” – първата и последна за мен студентска есенна бригада (понеже беше есента  на 1989).

Отидох там почти насила – не знаех къде се намира Шумен и не исках да знам, дори не бях кандидатствала  там … просто не ме приеха в Софийския, а второто класиране ме запрати в Шумен.  Плаках в колата по пътя, а после месеци наред ходех със слушалки, от които звучаха тъжни песни на Джанис Джоплин и Цепелин. Не мисля, обаче, че тази нагласа е оцветила възприятията ми за повечето студенти наоколо.

Хората наоколо бяха щастливи, продължаваха да празнуват факта, че са студенти. Слушаха чалга (да, още преди да дойде демокрацията) и смятаха, че и аз някой ден ще прослушам, като „улегна”.  Но тези неща по-скоро ме изпълваха с удивление и забавляваха. Иначе и аз като онова моме, гостенката на Нова, се чувствах зле – започнах да пуша, да пуша много. И аз не можех да спя, понеже все някой идваше да ме занимава с глупости посреднощ. Непрекъснато разни момци се чувстваха задължени да напират да спят с мен и не се отказваха след първите десет отказа за вечерта. Беше толкова изморително и някак невъзможно да се скриеш от всичко това.  На човек в такива случаи му причернява пред очите и му идва да фрасне някого.  Най-голямото ми желание беше да се махна от общежитията.

Не че прекарах 5 години в учене. Истината е, че след първия семестър изобщо не ми се стъпваше на училище и открих начин да не го правя. Открих, че мога да завърша без да науча нищо и се възползвах от възможността. И все пак, така и не можах да почувствам великия купон, да повярвам, че това са ми „най-хубавите години”. С всяка изминала година общуването ми със студентите ставаше все по-ограничено и избирах жилища с все по-малко съквартиранти.  С всеки изминал ден се усещах все по-оглупяла. Радвам се, че успях да се дипломирам без закъснение и си тръгнах от Шумен с облекчение.

Малко по-късно открих колко съм невежа и започнах да се самообразовам. Научих много неща, но не и това, което можех да науча, докато бях студентка; едва ли някога ще имам възможност да го направя. Познавам доста колеги, включително по-възрастни от мен, които така и не са открили невежеството си и не са започнали да се образоват истински, но пък продължават да „образоват” децата ни.  Не това беше поантата на предаването на Нова, но да не забравяме, че основната цел на телевизията е да забавлява, а не да ни кара да се задълбочаваме.

24 thoughts on “Луда, проста или и двете?

  1. На мен ми е интересно да разбера доколко това същество е типично или представително за студентското съсловие днес – или наистина е нелепо отклонение, нещо абнормно, сиреч ненормално, лудешко, както смята авторката?! Ако има някой представа за това, нека да ми каже и отговори: доколко това, да го наречем, момиче, олицетворява някакъв разпространен манталитет, и доколко този манталитет е разпространен сред днешните студенти? Защото ако си мислим, че то е странно и е нелепо отклонение от „нормалното“, а не сме прави, това значи, че се заблуждаваме. Ами ако тя е типичен представител на твърде разпространена тендецния, неин символ и олицетворение?! Нали истината все пак трябва да е водещото? Ето, воден от тия подбуди, питам, ще съм благодарен ако някой информиран ми отговори и по този начин ми помогне да разбера.

  2. Това момиче, прочее, както само твърди, харесва твърде много Бойко Борисов и искала да му става „бодигад“; дали все от този „сорт“ са почитателките на Б.Борисов и дали в негово лице може да се долови образа на типичния, архетипичния дори представител на влюбените в народния кумир?! И сред студентите, и изобщо…

  3. Първо – не, тая в клипа не е представителна извадка.
    Второ – прекалявате с претенциозната, но глупашка дума „прочее“.

  4. Трябва да се отбележи, че интервюиращият, Цветков ли е, какъв е, се представя като не по-малък дебил от интервюираната. Чалгарска работа…

  5. И луди, и прости хора има във всяко общество, и това не е проблем – общественият механизъм си има процедури, по които ги въдворява на подходящи за тях места в социалната структура.

    Тази госпожица обаче е на място, където по никакъв начин не й се полага да бъде. Което означава, че общественият механизъм за филтриране на подобни индивиди е дълбоко повреден. А това е жестоко заключение.

    И не става дума дали е типичен пример за български студент; наличието дори на един-единствен подобен прецедент е недопустимо отвсякъде.

    Не става дума и за това, че подобен екземпляр един ден може да осъмне с диплома за висше образование, и то по български език и история (боже господи!). Драстичен е самият факт, че екземплярът, дори и да не завърши, в някакъв период от живота си се е числял към евентуалния интелектуален елит на нацията (какъвто се предполага, че е българското студентство).

    Втрещяващо е.

    Между другото, подобна антиреклама на Бойко Борисов отдавна не бях виждал. Но махленският му стил на правене на политика и поддържане на авторитет в един момент ще се обърне срещу него, това е неминуемо.

    А Милен Цветков (който определено не ми е любимец) е много прав, че показва такъв казус. Който може да мисли, да се стресне.

  6. Първо, ако наистина истината трябва да е водещото, колега, не дехуманизирайте момичето. Второ не виждам защо проблемът трябва да се обръща на проблем на нормализацията на едно „нелепо отклонение“, вместо да се разглежда като проблем на функцията на институции като семейството и образователната система, респективно проблем на общественост.
    Мен по-скоро би ме интересувало, защо някой смята, че това интервю не трябва да се показва. То или има за цел да ни навее мисли, за нещо различно, което се случва в нашето общество или да ни покаже, кое се възприема за нормално. Но това не е въпрос за или против момичето, а е момент на идентификация. Бих отишъл и по-далеч, като предположа, че проблемът, който предаването оголва, е, че хора, които не се разпознават в това момиче, разпознават себе си по-скоро в неразпознаването в нея, а не в нещо положително. Проблемът за мен не е, че това момиче е „празно“ и някакви хора не намират нейната личност за ценна, а че има хора, които се пълнят единствено с празнотата на заобикалящите. За мен провокацията на предаването е задаването на въпроса: „Кои сте Вие като не сте това момиче?“

  7. Грънчаров, бъди спокоен! Ти и Цветков сте типичните костовисти.
    Но вече няма нищо за приватизиране.

  8. @I.:

    Разбира се, възможен е и такъв поглед върху случая. Съзерцателната позиция на улегналия интелектуалец, който:
    – не може да си позволи да дехуманизира човешко същество, дори когато това същество в конкретен контекст се разглежда по-скоро като ad hoc символ на определени процеси или явления;
    – винаги търси изначалния корен на проблема, грациозно отмахвайки по-видимите му слоеве като несъществени;
    – е дотолкова склонен да търси причина в себе си и себеподобните си, че безстрастно напомня, че отказът да разпознаеш себе си в нещо отрицателно не е непременно валиден начин за самоидентификация.

    Вярно е, че хората, „пълнещи се“ единствено с празнотата на заобикалящите ги, очевидно стават все повече – и това е трагична констатация. Съгласен съм и че е за предпочитане подобен казус да предизвиква въпроса „А аз кой/какъв съм?“ вместо успокоителното заключение „Добре, че не съм това“.

    Струва ми се обаче, че дотук я докарахме от много съзерцание.

    Видяхте я госпожицата – ми тя направо царица! Все едно телевизията е нейна, двамата национално известни водещи са пишлемета от махалата, а целокупната българска аудитория се състои изключително от нейни почитатели, и евентуално тук-таме по някой завистник. Същинска пълноразмерна „звезда“ от съвременния ни „елит“ – готова завършена още на тази възраст.

    Да, това Е „проблем на общественост“. И той се състои (не само, но до много голяма степен) в това, че на такива екземпляри никой не им е казвал, че трябва да се срамуват от това, което са.

    И те, естествено, се гордеят. Какво друго да правят?

    Но не е само това. След 20 години укрепване на тази гордост, те вече изискват да бъдат уважавани. Дори налитат да наказват този, който не им засвидетелства полагаемото се (според тях) уважение. И става сложно.

    Обществото, за щастие, се състои в огромната си част от нормални хора – които, ако и да не са непременно с IQ над 100, се придържат към една класическа ценностна система (или поне са съвсем наясно кое е стойностно и кое – не). Само че тези същите нормални хора с години са се свивали в себе си и са преглъщали всеки израз на неодобрение към надигащия се прилив от елементарност и простотия. „Не искам да си имам проблеми“, „да правят каквото щат“, „аз какво мога да направя“, „е-е, какво толкова“, „ами, такива са времената“, „това на мен не може да ми повлияе“, „аз поне съм си възпитал/а децата както трябва“… – все известни (само)оправдания, до които всеки от нас е прибягвал.

    В резултат елементарността и простотията, вместо да си знаят мястото в долния край на ценностната скала, дори нямат представа, че някой може да не ги харесва. Те шестват величаво из физическото и виртуалното пространство, и нормалният човек трябва да се отдръпва встрани и да им дава път – вместо да е обратното. Защото така са свикнали. Защото така сме ги свикнали. Приливът е на път да ни залее – а такъв прилив дави нации и култури.

    Елементарността и простотията трябва да бъдат поставени на мястото им. Най-малкото трябва да им стане пределно ясно, че за голяма част от обществото те не са, никога не са били, и никога няма да бъдат обект на уважение и възхищение. Също така трябва да им е ясно, че за една друга (макар и по-малка) част от обществото те са направо боклук, който е достоен само за презрение.

    Закъсняли сме, да. Но това не значи, че не може да се направи нищо; напротив, значи, че трябва да се действа веднага. Честно казано, ако преломът не настъпи от това поколение, което сега е в тийн-възрастта, съм много скептичен дали би бил изобщо възможен.

    И първата стъпка (според мен поне) е именно категоричният отказ да разпознаеш себе си в елементарността и простотията. Само че не наум, а заявен гласно и отчетливо. Дори когато никой не те пита. И то така, че носителите на елементарността и простотията да те чуят. И да знаят.

    Не е много като начин за самоидентификация, но все пак е нещо. Поне е ясно вземане на страна. И при всички положения е за предпочитане пред липсата на видима реакция.

  9. Pingback: Луда, проста или и двете? | К+

  10. Проблемът ми с дехуманизацията е свързан с някои от използваните думи и опити да се разглежда случая от гледната точка „представител на човеците“, незаслужаващ тази титла.
    Всъщност аз Ви подведох, за което съжалих малко след като написах мнението си. Под “Кои сте Вие като не сте това момиче?” имах предвид “Кои сте Вие като не сте това момиче, а сте част от това общество?”. И в този ред на мисли съм съгласен да разглеждаме примера като ad hoc обяснение на процеси в нашето общество. Но дотук и само в тези рамки.
    Като се замисля има и положителна страна на случая- някой се е свързал с властите. До сега винаги съм бил по-склонен да смятам, че подобни „посбивания“ остават ъндърграунд, защото дори самите жертви поради някакви причини смятат, че това не е работа на служителите на реда или ги е страх. От друга страна нападателят в лицето на това момиче не може да разбере, защо 1-2 шамара са недопустими. Като говорим за слоеве на проблема, естествения въпрос, който си задавам сега, е: спотайването на жертвите или гордостта на нападателя е първото?

  11. @I.:

    Именно: спотайването. Много образна дума – да се спотайваш значи да съществуваш тайно. Това е разбираемо, когато си неизряден, виновен за нещо. Каква е обаче причината изрядните хора да се спотайват, докато неизрядните завладяват околната среда без никакви притеснения?

    Точно за този слой на проблема говоря. Тази госпожица не я е телепортирал някой отведнъж в университета и в тази специалност – един куп хора са я оглеждали, оценявали и са давали съгласие за това. Безпардонното й поведение не се е получило отведнъж, то е възпитавано, отглеждано и насърчавано, експлицитно и имплицитно, в течение на години. Не е възможно такова нещо да се получи, ако не са си замълчавали ужасно много хора. Вярно, генетичните дадености са важни; вярно, медийната и развлекателната индустрии оказват силно формиращо въздействие; вярно, непосредствената среда (ако приемем, че всичките й роднини и приятели са от същия модел) оказва още по-силно въздействие. Но тази безкомпромисна увереност, че тя е просто връхта, може да се получи само при ТОЛКОВА ЯВНА ЛИПСА НА НЕОДОБРЕНИЕ, че малцината неодобряващи лесно да могат да бъдат сложени в графата „невалидни“ (задръстени, капризни, завистливи и т.н.).

    И нещо още по-лошо: това не е самоувереността на американеца, който казва „I am the best!“, това е нихилизмът на парвенюто, което е убедено, че „всички останали са боклуци“ (освен, разбира се, онези други парвенюта, които имат още по-високо самомнение). Тук не става въпрос за градивното самочувствие, вдъхващо на човек сили да се справя с предизвикателствата, а за разрушителен, едноклетъчен егоцентризъм, който априори отрича наличието на каквито и да било стандарти, по-високи от неговите собствени – и, придобивайки масовост, е способен да направи невъзможно тяхното съществуване въобще.

    С две думи: госпожицата е получавала твърде малко шамари (фигуративно казано). А тя от това разбира. Значи, трябва да получава повече – тя и всички подобни на нея.

    Защото тези, които се спотайват, тя ги брои към тези, които я одобряват. За нея спотайващите се са твърде стеснителни, за да й кажат открито, че я харесват; тя никога не би се замислила, че е възможно човек да си затрае пред нещо, което не одобрява, просто защото е възпитан.

    В крайна сметка говорим за едни и същи неща, само дето аз съм доста по-радикално настроен🙂 Но си представям как следващото подобно „медийно лице“ няма да е студент по български и история в Шуменския университет, а ще кара магистратура по международни отношения в Софийския. Или как нашата „героиня“ се оказва преподавател по български език или история на бъдещите ми внуци. И ме втриса.

  12. Аз бих отишъл по-далеч, като кажа, че тя причислява тези, които не се спотайват към тези които се спотайват, защото по нищо не личи да е взета някаква поука за поведението дори когато получава глоби за вандалстване и побой. От генетика не разбирам, за медийното влияние съм малко скептичен, но дори и когато съм съгласен, че „ако можехме да възпитаме родителите, нямаше да се налага да възпитаваме децата им“ не мисля, че трябва да изключваме варианта това момиче да е имало травмиращо детство например. Аз лично съм по-склонен да обвинявам предишни поколения за последвалите: Виновно ли е това момиче, че е израснало по такъв начин в едно общество, което сега се надига срещу нея и иска да раздава фигуративни шамари? „Трябва“ предполага „може“: Ами ако обстоятелствата не са позволили на това момиче да се развие по друг начин?

    Това не са реторични въпроси, всъщност не мога да се реша на каква позиция да застана. Не ми се иска нито да свеждам всичко до обществени процеси, нито до самото момиче. По-скоро целя да се обърне внимание на това, че от една страна тя е само една част от обществените процеси, а от другата е само(ударението сложете където пожелаете) момиче.

  13. Изцяло подкрепям Зелен Бетон. Мисля, че не следва да се интересуваме дали госпожицата е имала травмиращо детство. Имам колега-преподавател, осъден на първа инстанция за блудство с непълнолетни. Понастоящем обжалва присъдата си, разхожда се с навирен гребен, все едно вече е оправдан, и нагло поучава нас, останалите, да не го обсъждаме. Той по маниери твърде много напомня въпросната студентка. Шуменският университет е специализиран за подготовка на учители. Ако това нагло същество не бъде изритано оттам навреме, утре може да стане учителка и да осигурява травмиращо детство на десетки деца.

  14. Забравих да кажа, че въпросният недоосъден преподавател-педофил по наша информация е имал травмиращо детство. Една от изключително зловредните идеи на последните десетилетия е, че човек, който е бил нещастен като дете, не носи отговорност за делата си като възрастен.

  15. Според мен тая изобщо не е луда нито тъпа. Жената не случайно е там. Просто един пореден жалък ПР опит.

  16. Никъде не е ставало въпрос „човек, който е бил нещастен като дете, [да] не носи отговорност за делата си като възрастен.“ Впрочем защо не Ви минава наум, че човекът може наистина да е невинен? Виновен до доказване на противното няма. Въпросната студентка обаче е понесла последствията от действията си! И, бога ми, хора, които не са ни приятни, не подлежат на съд заради това… Подобни бяха опасенията ми, когато предупредих да не отнемате човешкото на госпожицата. Ако въпросът е око за око, не виждам с какво „НИЕ“ (с големите букви) ще сме по-различни от нея. Не може тя да е звяр в очите Ви, а Вие да я разкъсате накрая…
    Ако тя стане учителка, това е проблем на институцията, която приема такива учители да стават част от образователния процес и на родители и ученици, които се спотайват.

    Впрочем не виждам, какво нередно има в това, човек да Ви помоли/каже да не обсъждате случая му. Освен че, първо в случай че е невинен, ще му ороните незаслужено репутацията, независимо за какъв го смятате, второ е възможно това обществено мнение да повлияе на решението на съда. Не съм запознат със случая, но само си представете натиска, който това упражнява върху свидетели и специалисти, които трябва в някакъв срок да вземат решение, може би и на базата на спорни или непълни доказателства. Повече от естествено е да си запазите обсъждането за след ясния резултат.

  17. Не смятам колегата си за невинен, понеже го познавам. Колкото до влиянието на общественото мнение върху решението на съда – бих искала то да е по-силно. Защото, оставен без външно влияние, българският съд оправда убийците на Мартин Борилски, оправда Димитър Кънчев, възприе като държавна политика условните присъди за убийците на пътя и осъди невинния Максим Савов. Дори и в цивилизованите държави правораздавателната система трябва да бъде побутвана от народа, за да работи. Например прочетете в Мрежата за случая Trayvon Martin.
    Вашата логика ми се струва изумителна. Ако студентката не бива да бъде разкъсвана, ако единственият й кусур е, че не ни е приятна, ако си е ОК… – тогава защо изобщо споменахте хипотетичното й нещастно детство?
    И защо твърдите, че „ако стане учителка, това е проблем на институцията, която приема такива учители да стават част от образователния процес, и на родители и ученици, които се спотайват“ – какво имате предвид под „такива“? Според Вашите думи момичето си е ОК – тогава защо да не стане учителка?
    Но АКО даден човек не трябва да стане или да остане преподавател, защо обвинявате „родители и ученици, които се спотайват“? Щом системата е стигнала дотам да овластява боклуците (защото да преподаваш – това е власт), какво могат да направят учениците, студентите и родителите им, дори да решат да не се спотайват? Да се съберат и да пребият боклука или да наемат мутри да го сторят?

  18. Разговорът тръгна в странна посока, но…
    Вие пак си го познавайте Вашия колега, не вярвам всеки човек, когото познавате да е виновен по същото обвинение. В този ред на мисли, добре че има съд, за да не се съдим на подобни основания. А съд повлиян от обществено мнение- на това са му викали и линчуване например. Ще давам накратко всъщност… Не съм казвал, че момичето е ОК. Но ако решението е във Вашето разбиране за (пристрастно) правосъдие, да пускат царицата да раздава шамари и да се свършва час по-скоро….

    ПС: Училището има за функция да образова децата на родителите, а не просто да дава работно място и „власт“ на учителите. Ако учениците и родителите не могат да направят нещо за услугата, която (задължително) им се пред(/на)лага, изглежда ни остава да помолим арменският поп да осъществи комуникацията в системата. Кой друг за Бога би могъл да наддаде глас в една демократична държава… в никакъв случай демоса… никога и само не той.

  19. Днес демокрацията е странна институция, която покрай другото отрежда на хората статут на храна за бездомните кучета. Демосът от години пищи, че не иска да го ядат, но каквито и управници да си избере, те са убедени, че псетата трябва да бъдат захранвани с представители на демоса. Що да чини демосът при т. нар. демокрация, щом не може да наложи волята си дори по този въпрос? Но това е друга тема, да не се отплесвам.
    Естествено, че учениците (студентите) и родителите не могат да направят много нещо за услугата, която задължително им се налага. Могат да се преместят в друго училище, ако такова има наблизо и е готово да ги приеме. Но това няма да попречи на преподавателя да продължи да раздава шамари или, да кажем, двусмислени намеци.
    На мен ми се иска студентите-жертви на сексуален тормоз да подават жалби до съответния декан, а не само да се шегуват или оплакват по кафета и форуми. Аз не мога да подам жалбата вместо тях. Но от друга страна, влизам в положението и на тези млади хора. Учили са съвестно поне 2 години, за да издържат тежкия приемен изпит. Попадат на преподавател, който ги сваля. Какво друго да си помислят, освен че над този човек има чадър? Имам ли право да ги упреквам, че не рискуват кариерата си и мечтаната професия, за да разбиват стената с глава?
    Вие май смятате, че като въпросната девойка е била глобена и си е излежала 5-те дни, всичко е пито-платено и трябва да го забравим. Но нали става дума не за инцидентен случай, а за начин на поведение. Освен това тя не притежава и умствените качества и подготовка за студентка и бъдеща учителка. Следва история, а посочи Кубрат сред българските владетели след 681. Затова смятам, че трябва да си получи големия шамар – да бъде натирена от този университет и евентуално от всеки друг. Училището е всеобща институция, но университетът е елитна. Основното и почти единствено условие за добро университетско образование е – младежи като Васила да се държат на безопасно разстояние от сградата на Алма Матер.
    Бих искала да кажа, че може би има друга сфера (извън образованието), в която тази млада дама може да се осъществи и да си намери мястото. Но аз не се сещам за такава сфера. Вие сещате ли се? Не бих искала да е чистачка там, където работя или живея, защото това би значело тя да взема заплата за два часа дневно люпене на семки, а аз да чистя вместо нея. Ако имах магазин, не бих я наела за продавачка, за да не ми гони клиентите и да не ме краде. Бих казала, че е за социални помощи, но същевременно мисля, че не бива на здрав човек да се дават социални помощи неограничено дълго, така че пак не излиза. Помогнете!

  20. Извинявай, че може да прозвуча много лично и не на място, но твоят разказ за студенттските ми години ме върна към моите и ми се прииска (не знам защо) да ти кажа какво бе за мен следването. И досега ги смянам за най-хубавите си години. Почти не ходех на лекции и упражнения, само на лекциите на няколко преподаватели, на които държах. Всъщност двама изобщо не бяха в моя факултет. Т.е., ходех на лекции само когато наистина си струваше.
    Не се притеснявах по време на сесии, защото нямах сесии. Явявах се на изпит, когато реша и се уговоря с преподавателя. Т.е. с така наречения индивидуален протокол. Как бе възможно всичко това? Ами много просто – имах успех над 5,50 и участвах в 1-2 кръжока (това се води научна работа).
    Направо се чудех на колегите си защо не си седнат на задника да учат, за да им е по-лесно. А иначе учех яко – но така, че ми доставяше удоволствие. Толкова книги, колкото тогава съм прочела – и са останали в главата ми – не знам за други 10 години дали се събират.
    И това всичкото без да съм задръстеняк, темерут, аскет… Имах си приятели от групата, купонясвяхме, ма’ахме гащи из България на стоп, заедно учехме за изпити. Много по-пълно и по-приятно се учи, когато не си сам.
    Както и да е, много се разприказвах… Благодаря ти, че ми припомни тези години🙂

  21. Ха-ха, Вени, и аз бях на индивидуален план🙂 Понеже имах достатъчно висок успех (не беше нужно чак 5.50 при мен) за да бъда на такъв … при това без да науча кой знае какво🙂 Но мога да разкажа други неща – за преподавателите ми беше проблем, че съм на такъв план – не за всички, но за една част от тях това беше обидно. Но чак да имам колеги, на които наистина им се учи – само един, и той беше 10 години по-възрастен от нас, семеен с дете🙂 И някой и друг зубър, разбира се. Моят опит е много по-близък до този на Васила, отколкото до твоя, което всъщност съм и споделила в постинга.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s