Родителите извън закона

Големият ми син тръгна на ясли за година и три месеца. Там, както знаем, за децата се грижат медицински сестри. Те никога не му обличаха пижамката ( в края на седмицата ми я връщаха непокътната и ухаеща на чисто пране) – оставяха го да спи с дрехите, с които играеше навън. След като навърши две години, му забраниха да ака в яслите, понеже бил „голям“. В яслите имаше и деца между три и четири години, които биеха и поливаха с айрян по-малките. Персоналът препоръчваше на нас, родителите, да научим децата си да се защитават. И така нататък.

Ако тогава имах възможността, щях да отглеждам детето си по друг начин – например като тези родители, В нает и ремонтиран от тях апартамент, който изглежда доста по-добре, от която и да е детска градина, която съм виждала през живота си, се отглеждат десет деца на една и съща възраст. За децата се грижат майки и наети учители. На десет деца се падат по двама възрастни на смяна, за разлика от държавните детски градини, където децата често надхвърлят 25. Като си поделят разходите, тази форма на отглеждане им струва около 200 лева на месец, докато преди няколко години, средната цена на частните детски градини е била около 350 на месец. Всъщност за някои родители това е единствената възможност, защото в някои градове има остър недостиг на места за детските градини.

Проблемът с този вид отглеждане на децата е, че у нас е незаконен, а проектозаконите за детето и за образованието не променят това. Всъщност, текстовете могат да бъдат интерпретирани и така, че на наказание (глоба до пет хиляди лева) да подлежат и родители / баби и дядовци, които се грижат за децата в домашни условия – понеже нямат лиценз за предоставяне на образователни и социални услуги.

Наскоро бях писала и за това, че у нас продължават да липсват законни алтернативни форми на до болка познатото ни училищно образование, което въпросните проектозакони не смятат да променят.

Тази ситуация противоречи на редица фундаментални документи, включително Конституцията на нашата страна. Това е описано в писмо на Движението за либерализация в образованието. И вие бихте могли да подпишете това писмо. А също и декларацията, която настоява законът за образованието да не се приема прибързано, а след сериозен широк обществен дебат. Чрез същия сайт можете да се включите в обсъждането или просто да се запознаете с различни мнения на индивиди и организации.

Advertisements

One thought on “Родителите извън закона

  1. Тези организации са чудесни и аз също ги подкрепям. Но тук има нещо много важно, което е по-притеснително. Прави ли ви впечатление, че постоянно свалят възрастта на задължителното образование. Предучилищната задължителна (защо питма аз и кому е нужно?) после от пет годишна възраст да е задължително (пак защо?). Сега искат от 4 години да направят задължително посещаването на детско заведение. А кога децата ще играят? И ако са като моето, което до 5 годишна възраст се скъса да боледува какво правим? Ами ако имам второ дете и искам първото, което е на 4 години, да речем, да си го гледам вкъщи? Цялата тая образователна реформа е доста притеснителна. Да трябва да има алтернативни форми на обучение, но те трябва да са съобразени с определени критерии, които се покриват на годишна база примерно. Страшно дълга тема е образованието и болна. Моето дете е пети клас … и за протокола второ нямам … и да сълни съм притеснена от програмата за тази възраст. Най-интересно, учителите на дъщеря ми са съвестни и можещи хора, които могат да дадат много на тези деца, обаче са вързани за едни безобразно тъпи и непълни учебници и неадекватно изготвени програми. Е, тези неща са още по-страшни!

Коментари са забранени.