Отвъд апатията – непрестанно втрещяване

Доскоро се кахърях, че не познавам кой знае колко възрастни, които наистина да се интересуват от проблемите на отглеждането на децата и образованието. Отскоро познавам десетки, но не се чувствам по-добре. От една страна е хубаво, че за тези неща започна да се говори, но от друга страна това, което се чува ме смущава. Не искам да кажа, че всички, които имат отношение към темата изразяват идеи, които ме изпълват с недоумение, но по-гласовитите …

От една страна са консервативните ултраси, които смятат всеки извън семейството за опасен за дечицата, а от другата са либералните фашисти, които смятат, че държавата трябва да се погрижи за всички деца със здрава ръка, дори и ако това хвърля ги хвърля в шок и ужас.

Аз пък не смятам нито семейството, нито държавата за свещени крави. Уф и пфу!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s