Грижата за детето в риск

Преди години една учителка предложи един първокласник за изключване от училище, понеже бягал от часове. Моя близка, бивша учителка в същото училище, се застъпи за него и детето остана. От нея знам, че детето било доста интелигентно и се справяло чудесно с учебния материал, но се наложило баба му да идва с него в часовете за да не избяга.

На следващата година моя позната заместваше в класа на това дете. За разлика от първата учителка, тази решила да разбере какво се случва в семейството на детето. Станало ясно, че родителите са разделени, бащата е в затвора, а майката била доста нервна и ежедневно биела момчето. Живеели в един апартамент с бабата и лелята, която страдала от шизофрения. Бабата била най-стабилният фактор, но тя пък излизала да работи в чужбина за по няколко месеца. Обикновено детето правело всичко възможно да си спести порцията бой като не се прибира преди майка му, сервитьорка в нощен клуб да тръгне за работа. Една зимна вечер заспало във входа на съседен блок, докато чакало да дойде време за да се прибере. На следващия ден дошло с висока температура в училище и направо се срутило на пода.

Училището, все пак, успяло да се отърве от детето. И следващото училище. И следващото училище. Някаква психоложка от по-голям град, ангажирана от държавата, заявила, че детето е доста опасна личност, понеже било доста интелигентно и правело всичко с умисъл. Накрая детето попаднало в някакво училище-интернат в някакво село наблизо, а след това го преместили в подобно село надалеч.

Наскоро научих, че порасналият младеж не изпитвал никаква топла привързаност към близките си, но пък успявал да изкопчва пари от тях. А те, на свой ред, го смятали за безнадежден боклук.

Това е един от начините, по които държавата на практика се грижи за децата в риск, а на теория (в новия проект за Закон за детето), която ако позволим би се превърнала в практика, ако някой от нас реши по лично своя инициатива да помогне на такова дете, може да попадне под ударите на закона:

(9) Който без лиценз предоставя социални услуги за деца, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2 500 до 10 000 лв.

Национален протест

Подписка онлайн

Подписка на хартия

17 thoughts on “Грижата за детето в риск

  1. Pingback: Грижата за детето в риск | К+

  2. Аз бих казал, че беше най-известен с това, че обичаше да взема „под наем“ колела и разни други глупости.🙂 В селото, между другото, го пратиха, защото беше достатъчно глупав да се връзва на утайки и се оказа така, че като чичко полицай дойде прибра в детска педагогическа стая нашият познайник, заради бившите му приключения.

    Мен ми е интересно как се справя, защото казваш, че изкопчвал пари, но това не е много убедително, нито ми подсказва особено. Имаш ли някаква представа?

  3. Ако на някой човечец му се струва, че текст от типа „Който без лиценз предоставя социални услуги за деца, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2 500 до 10 000 лв.“ ПРЕЧИ на работата с деца, значи такъв човечец изобщо не разбира смисъла на Закона за детето.
    Ясно е, че грижите за децата не са нещо, което можем да оставим на случайността, или на произволно активизиращи се хора, или на първия срещнат.
    Ако погледнеш целия текст на закона, ще видиш, че там е предвидено доставчиците на социални услуги да отговарят на определени „критерии и стандарти“ – надявам се това да не е някаква твърде голяма изненада за теб. Законът е предвидил и процедура по лицензиране на доставчиците на социални услуги – ясно е, че щом има лицензиране, значи трябва да се предвидят и някакви санкции срещу онези, които се опитват да вършат такава дейност без да имат лиценз.
    И наистина не пречи първо да се опиташ да се информираш по даден въпрос, пък после вече да тръгваш да критикуваш законодателството.

  4. Здравей Васко. За да не изпуснеш отново твърде рано поантата, припомни си тази част от по-горния текст:
    „Това е един от начините, по които държавата на практика се грижи за децата в риск, а на теория (в новия проект за Закон за детето), която ако позволим би се превърнала в практика, ако някой от нас реши по лично своя инициатива да помогне на такова дете, може да попадне под ударите на закона“
    С други думи:
    Проблемът, първо, е начинът, по който доставчиците на социални услуги си вършат работата. (За справка: Историята за момчето) Става въпрос за лицензирани такива.
    Вторият проблем е, че, ако някой реши да подаде Личната си ръка, държавата по закон може да му я отреже.

    Та, наистина, не пречи като четеш да мислиш, „пък после вече да тръгваш да критикуваш“.

  5. Та, г-н (или г-жо) И., мога да ви кажа направо: колкото и пъти да го повтаряте това изречение – „ако някой от нас реши по лично своя инициатива да помогне на такова дете, може да попадне под ударите на закона” – то просто не е вярно.
    И никога няма да стане вярно. Защото това е заблуда във Вашата глава, а не грешка в закона.

    „Ударите на закона”, от които Вие толкова много се безпокоите, се отнасят за онези, които, без да имат лиценз, почват да предлагат „социални услуги за деца”.

    Ако не знаете какво значат думите и ако не знаете как да четете закони, по-добре не се напъвайте да ги коментирате.

    Да окажеш (в лично качество) някаква конкретна помощ на едно дете – това е нещо съвсем естествено и нормално – и не се преследва от закона.

    Съвсем друго е обаче да се представяш (пред училишщата или пред родителите) за „доставчик на социални услуги за деца” (без да имаш лиценз за това) . Законът наказва това с глоба.

    Ако не можете да направите разликата между двата случая, наистина няма смисъл да се занимавате с какъвто и да било обществен проблем – вие просто не знаете какво правите, нито пък какво пишете.

  6. http://tv7.bg/bodilnik/news/6703632.html

    Ето пример за това как ако група родители решат да отглеждат заедно децата си могат да бъдат глобени. Без да се представят за каквото и да е, просто организирайки се сами. Да речем ако аз и трите майки от отсрещния блок се уговорим да се грижим заедно за децата си…

  7. Ами много е просто бе, г-жо: едно е даден родител да носи отговорност за собственото си дете – а съвсем друго е някой да възлага на същия този родител отговорността за десетина други деца!
    Както ви писах и по-горе: ако не можете да правите разлика между нещата, и то между очевидно различни неща, не се напъвайте да критикувате законите!
    И като ми давате за пример този репортаж на ТВ7 – Вие самата гледала ли сте го?
    Я пак го погледнете репортажа – и се заслушайте какъв въпрос задава журналистката към минута 1:57 на таймера – и какво й отговаря „родителката-съкооператорка“!
    Питат я: „Как одобрявате нови членове?“
    И „съкооператорката“ обяснява: „Ами … двустранен е процеса…“
    Точно това е проблема: че тази жена дори и не проумява, че за да може даден човек да работи с деца и да носи отговорност за тях, трябва той да бъде одобрен за това – ама не от други родители като него, а по съответния законов ред.

    Не знаете ли, че дори и да поискате да водите някакъв кръжок за някаква извънкласна дейност в училище, пак трябва поне някакъв договор да сключите, за да ви се разреши да работите с децата – и това е в училище, където и без това децата са под отговорността на педагози, те не са оставени просто ей-така в сградата – винаги има отговорно лице!

  8. Първо, Васко, критичен е един човек единствено що се отнася до ценности. Второ, от описателни изречения не следват „критики“.
    Сиреч, Разликата Между Нещата няма абсолютно никакво значение. От значение е нашето отношение към тази разлика. Проблемът, в разговорите с теб, е, че ти самият не си критичен, а предубеден и не щеш и не щеш да приемеш какъвто и да е аргумент.

    Когато аз бях ученик, основах 2 кръжока и участвах в трети самоиницииран от ученици. Ние, Васко, нямахме договор. Чудо голямо. (А дали да не се предам на властите? Съвестта е страшно нещо!)

    Ще се обърна само към страхотния аргумент в предпоследния ти пост „просто не е вярно“, защото от последния написан от теб Абзац излиза, че просто не е вярно, че просто не е вярно, защото все пак, „ако някой от нас реши по лично своя инициатива да помогне на такова дете”, било то в рамките на някакъв образователен кръжок, „пак трябва поне някакъв договор да сключите, за да ви се разреши да работите с децата“. И когато Васко, да си дойдем на думата, липсва договор, една такава инциатива е обречена на глоба. Което е тъпо, защото, ако ти имаше възможността да посещаваш кръжок по Дебатиране… или Формална Логика… бедна ти е фантазията, как щеше да критикуваш закони.

    (Е простете, но наистина трудно сдържам иронията, която ми се набира по случай подобни теми)

  9. Ето тук открих стандарти за социалните услуги: http://sacp.government.bg/normativna-uredba/podzakonovi/kriterii-standarti-soc-uslugi/

    Ще се опитам и да потърся някаква дефиниция. Но търся все във вече съществуващи регулации,

    Не си спомням някъде да съм срещнала такава дефиниция в новите проектозакони, но ще потърся пак.

    Това пък е редът за лицензиране: http://sacp.government.bg/normativna-uredba/podzakonovi/pravilnik-zakon-zakrila-deteto/
    Такова не се изисква от държаните и общинските организации, предоставящи такива услуги.

    В самия Закон за закрила на детето не откривам дефиниция. Някакси трябва да се подразбира какво е социална услуга. Фокусът е върху социални услуги – резидентен тип и все във връзка с предоставянето на закрила на деца в риск. Може би ще се октрие нещо в Закон за народната просвета.

  10. В закона за народната просвета откривам следните близко-звучащи неща:

    Считано от 1 януари 2007 г. държавните и общинските обслужващи звена със социално предназначение – домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, се преобразуват от обслужващи звена в системата на народната просвета в специализирани институции за предоставяне на социални услуги – домове за деца, финансирани като делегирана от държавата дейност на общината, на чиято територия се намират.

    Значи дотук социални услуги се предлагат само за деца лишени от родителска грижа.

    Нищо повече в този закон,

  11. Проектозаконът за детето:

    „Органите на управление на специализираните институции, на социалните услуги – резидентен тип, и на социалните услуги в общността имат правата и задълженията по чл. 9, ал. 3 и ал. 4 и по чл. 15.“

    Отново резидентен тип (какво означава това? Там където децата не просто отиват през деня или за няколко дни, а по принцип живеят?)

    Май остава да се изследва „социални услуги в общността“ – кой знае в кой закон се регулира пък това!

    „В екипа задължително участват представители на: дирекция „Социална подкрепа”, съответното училище и/или на доставчик на социална услуга.“ – това е във връзка с деца трайно непосещаващи училище. В същата връзка се появява и „социални услуги за подкрепа на детето и на семейството“

    Социални услуги за деца и семейства

    Чл. 152. (1) Детето и неговото семейство имат право на социални услуги, съобразени с възрастта и индивидуалните потребности на детето и неговото семейство.
    (2) Социалните услуги за деца и семейства са насочени към:
    1. подкрепа за развитието на детето;
    2. превенция на рисковете за детето и семейството;
    3. ранна интервенция, включително и на увреждания;
    4. преодоляване на настъпили рискове и кризи в семейството;
    5. други.

    Доставчици на социални услуги за деца и семейства

    Чл. 158. (1) Социалните услуги за деца и семейства се предоставят от:
    1. общината;
    2. лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3-4 от Закона за социално подпомагане.
    (2) Лицата по ал. 1, т. 2 могат да предоставят социални услуги за деца след издаване на лиценз и вписване в регистър към Агенцията за социална подкрепа.

    Критерии и стандарти за предоставяне на социални услуги за деца и семейства

    Чл. 159. (1) Социалните услуги за деца и семейства се предоставят при спазване на критерии и стандарти, определени с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
    (2) Контролът за спазване на критериите и стандартите за социални услуги за деца се упражнява от Агенцията за социална подкрепа чрез регионалните й дирекции за социална подкрепа.

    домовете за медико-социални грижи за деца

    з) юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за подкрепа на детето и семейството и доставчици на социални услуги за деца и семейства;

    социални услуги за консултации и обучение

    (9) Който без лиценз предоставя социални услуги за деца, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2 500 до 10 000 лв.

  12. И така – в Закона за детето има предвидени глоби за тези, които без лиценз предоставят социални услуги за деца, но няма дефиниция за социална услуга. Има все пак някаква препратка към съществуващият Закон за социално подпомагане.

  13. Закон за социалното подпомагане

    Глава четвърта.
    СОЦИАЛНИ УСЛУГИ

    Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., бр. 15 от 2010 г.) Социалните услуги се основават на целенасочена социална работа в подкрепа на лицата за:

    1. осъществяване на ежедневните дейности;

    2. социално включване.

    (2) Социалните услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата.

    Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) Социалните услуги се извършват срещу заплащане на такси или по договаряне от лицата, които ги ползват.

    (2) Таксите за социални услуги, финансирани от републиканския бюджет, се определят с тарифа, утвърдена от Министерския съвет.

    (3) Таксите за социални услуги, финансирани от общинския бюджет, се заплащат по Закона за местните данъци и такси.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) (*) Заплащането на социални услуги, предоставени от лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4, се извършва по договаряне.

    Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Социални услуги се извършват от:

    1. държавата;

    2. общините;

    3. български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица;

    4. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Лицата по ал. 1, т. 3 и 4 могат да предоставят социални услуги само след вписване в регистър към Агенцията за социално подпомагане.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г. относно думите „Лицата по ал. 1, т. 3 и 4“) Лицата по ал. 1, т. 3 и 4 могат да предоставят социални услуги за деца до 18 години след издаване на лиценз и вписване в регистъра по ал. 2.

    (4) Условията и редът за регистрация се уреждат с правилника за прилагане на закона.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., отм., бр. 15 от 2010 г.).

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., отм., бр. 15 от 2010 г.).

    (7) (Отм. – ДВ, бр. 15 от 2010 г.).

    (8) (Отм. – ДВ, бр. 15 от 2010 г.).

    Чл. 18а. (Нов – ДВ, бр. 15 от 2010 г.) (1) Кметът на общината управлява социалните услуги на територията на съответната община, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, и е работодател на ръководителите на тези услуги с изключение на случаите на възлагане на управлението по ал. 3.

    (2) Работодател на персонала в социална услуга, която е делегирана от държавата дейност и местна дейност, е нейният ръководител.

    (3) Кметът на общината може да възложи управлението на социалните услуги, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, на лицата по чл. 18, ал. 2 и 3 чрез конкурс или по договаряне при единствен кандидат.

    (4) Социални услуги могат да се предоставят при съвместно участие въз основа на договор между държавата, общините и лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2011 г. ) Лицата по чл. 18, ал. 2 и 3 могат да кандидатстват за средства от фонд „Социална закрила“ след защита на проект.

    (6) Всички дейности в областта на социалните услуги се предоставят при спазване на критерии и стандарти, определени с правилника за прилагане на закона и с наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца, приета от Министерския съвет.

    Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., бр. 15 от 2010 г.) (1) Областните управители организират разработването и утвърждават стратегии за развитие на социалните услуги на областно ниво съгласувано със съответните регионални дирекции за социално подпомагане.

    (2) Общинските съвети приемат стратегии и годишни планове за развитие на социалните услуги на общинско ниво съгласувано със съответните дирекции „Социално подпомагане“.

    (3) Годишните планове по ал. 2 се приемат ежегодно и съдържат дейностите, които ще бъдат изпълнявани през следващата календарна година.

    (4) Условията и редът за планиране, разкриване, предоставяне и закриване на социални услуги се определят с правилника за прилагане на закона.

  14. Може би ще е по-лесно да изследвам публикациите на Българският център за нестопанско право: http://www.bcnl.org/ Търсачката му дава доста резултати.

  15. Засега изглежда грижите по отглеждане на деца, нелишени от родителска грижа, а също така и не страдащи от някакви специални увреждания да не се дефинират като социални услуги, а като образователни. Това е по-скоро във връзка с друг постинг – за детските центрове и градини. Тук темата официално е децата в риск, но все пак разговорът тръгна и в други посоки.

  16. Pingback: Може и да ставам досадна | полетът на костенурката

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s