Един семеен парадокс

В един коментар наскоро беше поставен следният въпрос: „От една страна се тръби как родителите рядко имат време за децата си и не знаят какво се случва с тях и какво правят и едновременно следят, поучават, наблюдават, контролират, критикуват.

Ето как се случва това:

Родителите се интересуват от някои аспекти от живота на децата, но не се интересуват (или дори отричат съществуването на) други аспекти от живота на децата. Много родители, които определят себе си като отговорни, се грижат за образованието на децата си като следят децата им да получават високи оценки, но не се интересуват от това дали децата им ще изберат университетска специалност, която ще ги изпълва с удовлетворение. Много родители не се интересуват от това дали децата им зачитат като човешки същества съучениците си и дали са способни да изпитват съчувствие, но пък настояват децата им да владеят до съвършенство демонстрирането на страхопочитание пред някои възрастни (родители, учители по балообразуващи предмети, но не и учители по изкуствата, например, или пък немощни старци по улицата).

4 thoughts on “Един семеен парадокс

  1. Позицията на родителя в процеса на възпитание на детето май винаги е някакъв „центризъм“ (което значи, че винаги има аспекти, в които тя е спорна).

    Най-лошият вариант е егоцентризмът: родителят е в центъра, с неговите идеи, усещания, предпочитания, потребности, обременености; детето е функцията, играчката, домашната животинка, от която се иска основно едно – да се вгради безконфликтно в егоцентричната вселена на родителя (т.е. да доставя удоволствие, без да пречи).

    При този вариант грижите и отговорностите за детето всъщност не се различават много от тези за домашно животно: родителят полага известни грижи (защото в противен случай животинката започва да създава проблеми) – срещу което обаче изисква признателност и подчинение.

    Малко по-добър (условно казано) е „семейният центризъм“: детето расте като елемент от (и полезен придатък на) семейната общност. Това е консервативно-патриархалната концепция, при която възпитанието все пак се основава на някакви утвърдени и проверени принципи, и има за цел някаква полезност. Друг въпрос е доколко тези принципи съответстват на съвременната среда, в която детето расте – и доколко тази полезност е в съзвучие с представата за обществена полезност.

    Трети вариант е в центъра да е самото дете: неговите собствени дадености, желания и усещания. Тук пък родителят доброволно се вкарва в ролята на домашната животинка.

    Разбира се, рядко тези „центрични“ случаи съществуват в чист вид, обикновено реалният случай е някаква смесица между тях.

    Общото между трите (и техен същностен недостатък, според мен) е, че се базират върху презумпцията за ПРИНЦИПНА НЕРАВНОПОСТАВЕНОСТ между дете и родител. И целият комплекс от взаимоотношения между двамата отразява това.

    По тази причина изглежда, че родителят необяснимо се фокусира върху едни аспекти на живота на детето, пренебрегвайки други. Напротив, съвсем обяснимо си е🙂 – просто трябва да се види кой в конкретния случай е центърът на „центричната“ конфигурация.

    Класическото разбиране е, че детето по принцип е низше/непълноценно същество, докато не „излети от гнездото“ и не поеме живота си в собствените си ръце (което понякога значи – докато не му бъде ПОЗВОЛЕНО да направи това) – а че е човешко същество още от самото си раждане е просто подробност, която само по-либералните родители си позволяват лукса да вземат под внимание. Всъщност е точно обратното: детето по принцип е човешко същество – а че в първия период от живота си се нуждае от закрилата и напътствията на родителя е подробност, дължаща се основно на факта, че родителят има значително по-дълъг жизнен „стаж“.

    Не съм никакъв експерт в областта, но ми се струва, че оптималният вариант, при който могат да се избегнат вредните асиметричности, е принципът на ЗАЕДНОСТ. Не толкова равнопоставеност, а именно „заедност“. Детето и родителят, вървящи и развиващи се заедно; помагайки си и учейки се един от друг – според това кой какви способности и възможности има, и как може да бъде полезен на другия. И всичко това – задължително в контекста на съвременното човешко общество, в което живеят; не подчинено на лични, локални, архаични или по друг начин ограничени представи.

    Пффф, не знам какво налисах… и дали въобще е по темата. Ама това е, което си помислих🙂

  2. Лид, аз по-скоро малко бях саркастична към Лонги, иначе си много права в този коментар за ‘важните теми“ и за „игнорираните теми“. Напълно съм наясно, че е възможно и двете неща (пък и не само) да се случват. Да има вманиачени родители, които гонят две три, теми и игнорират и всичко останало или да има грижовни родители, които спазват дистанция, но знаят какво се случва емоционално с детето им и пр.

    За съжалене не мисля че има някакъв списък, който трябва да се отхвърли… завсиси от динамиката във всяко семейство и отношенията в него.
    Смятам, че си много права, но имам въпрос… КОГА? Защото аз си спомням, че моите родители имаха доста малко време за мен, не от лошо, а защото работа. Баба ми ме научи да чета, тя ме водеше на Алианс, забавачка, тренировки, езици (имах ужасно заето детство, пиано, гимнастика, плуване, народни танци, английски….), но въпреки това съм близка с родителите си, познаваме си и сме общували…

    Хм.

  3. Енея, да се интересуваш от ставащото с детето ти не значи да поемеш всички грижи около него. Ако знаеш от какво има нужда, но нямаш време или способност да направиш нещо за нея, ще потърсиш друг, който да има време и способност🙂 Родителите не могат да бъдат ВСИЧКО за децата си; не че някои не се опитват, де, но не ми изглежда ообено здравословно. Така че можеш да бъдеш близка с родителите си без те да са хората, които са те водили на пиано🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s