Централно планиране в … образованието

Преди повече от 20 години България се отказа от централното икономическо планиране. Предполагам, че една от смислените причини е фактът, че повече глави мислят по-добре от една. Един човек (или комисия) може да е най-гениалният и добре образованият в страната, а освен това и пълен с добри намерения. Въпреки това, той си остава човек (група от хора), т.е. същество (група) с ограничени възможности да обхване голямата картина в пълен детайл.

Никой не е застрахован срещу грешки, но някои грешки струват много по-скъпо от други. Когато претендиращият да бъде всевиждащ и всемогъщ сгреши, грешката му разтърсва цялата система, а пораженията може да се окажат непоправими, така както се оказва непроменим фактът, че сме носили всички яйца в изпуснатата кошница.

Имаме ли алтернатива? Кой би могъл да се справи по-добре от най-гениалния всевиждащ и всемогъщ? Отделните, малки като мравчици хорица, които може дори да не знаят за съществуването на Голямата Картина. Всеки малък човечец има право да опита сам да реши по най-добрия начин мъничката си задачка. Неговата малка грешчица няма да събори Голямата Система, но пък неговият успех може да се окаже заразително добър пример. Ако спечели, покрай него ще спечелят и други. Ако изгуби, ще изгуби само себе си.

В образованието имаме лесни за разпознаване модели на провал, които засягат цялата система и се възпроизвеждат вече от години. Липсва ни, обаче, свободата да откриваме, създаваме, ескпериментираме. Иновативността и съзиданието не се „спускат“ със закон, рамки, изисквания и конкретни предписания. Те просто се раждат там, където има свободни пространства за това.

У нас, обаче, такива пространства няма. Министерството на образованието решава какво и как да се учи от всички.  Домашното образование е извън закона, а частните училища са задължени на спазват изискванията на Министерството, така че по съдържание на учебните програми не се отличават от публичните. Учебните програми, пък, са толкова „гъсти“, че никой не може да си позволи да експериментира кой знае колко с методиката, понеже просто трябва да препуска през учебния материал.

Аз бих искала да има повече разнообразие, за да отговори на разнообразните нужди, а също и за да се родят повече добри образователни идеи.  Държавата, обаче, бърза да приеме новия закон за училищното и предучилищното образование, въпреки че повече от 1 000 загрижени за българското образование вменяеми възрастни от известно време настояват за отсрочка, по време на която да се състои обществен дебат.

Аз, обаче, няма да се откажа лесно от идеята, ако ще и новоприетият закон да е в пълен разрез с нея🙂 Ако за вас темата е интересна  и важна, посетете линка в края на предния параграф.

16 thoughts on “Централно планиране в … образованието

  1. Както споменаваш, множеството малки агенти в една система, дори да са неразумни, в крайна сметка създават нещо работещо. На този принцип образуват работещи неща и еволюцията, и геологичните процеси, и икономиката. Това е дотолкова водещ принцип в света, който обитаваме, че няма причина образованието да е нещо различно.

    Но не, видиш ли, понеже „всеки трябва да има право на образование“, ще спуснем отгоре насила някакви неща, за да бъде всичко „така, както трябва“.
    Ами то всеки трябва да има право и на гадже, обаче държавата не е длъжна да ми осигурява, а още по-малкото насила да ми налага такова.

  2. Pingback: Централно планиране в … образованието | К+

  3. Пазарът и еволюцията се основават на гибелта на неприспособените. Същото би било и ако предвидим такъм модел за образованието. Защото от „малката грешчица“ на отделния човек в образованието няма да изгуби той. (Той – ако е от моето поколение – вече е получил добро образование по метод, насаждан насила отгоре.) Ще изгубят децата му. Това ли искаме? Което детенце има лошия късмет да се роди у по-мургави, по-бедни или по-безхаберни родители, да го пишем фира? Аз не бих искала моите деца да живеят в Дарвинов свят. Не бих искала те да останат без образование в мига, в който аз остана без пари.

  4. Е, чакай, Майя. Никой не казва да лишим децата от (право на) образование, а да им дадем повече избор. А иначе, и сега имаме задължително образование и нямаме избор, но децата на по-мургавите, по-бедни и по-безхаберни родители на практика стават фира. Именно защото техните родители нямат ресурса да компенсират неподходящото (меко казано) образование с домашни занимания и частни уроци.

    Не мисля, че и думите на Жилов следва да се тълкуват като „Децата нямат право на образование и държавата не е длъжна да им го осигурява“.

  5. Един учител по физика срещнал сладкодумния физик Ричард Файнман, и, възхитен от увлекателността на книгите му, поискал автограф и казал: „Книгите ви са смайващи, трябва да бъдат изучавани в училище!“
    Файнман реагирал нетипично остро и рязко: „Тези книги съм ги написал, за да ги четат хората за удоволствие, а не за да им ги набиват в главата в училище!!“ и отказал да даде автограф.

    А под старите видеотата на Файнман в YouTube „Physics is fun to imagine“ хлапета и възрастни оставят коментари от типа „Защо не съм срещал нито един учител като него“ или (често срещано) „Какво съм направил с живота си“. Радвам се, че макар и прехвърляйки 30-те, открих онлайн училища като Khan Academy, които да ми помагат да компенсирам осакатяването, което държавното училище ми причини.

    ***

    Държавното образование не просто не образова, то създава отвращение към всичко научно или интелектуално, осакатява потенциала и най-ценните качества на личността, вдетинява и хаби десетки години от човешкия живот. Вярно е, че голяма част от противниците му са религиозни типове, но не виждам как липсата на училището би създала повече невежество и суеверия от сега, при положение, че училището е смъртоносно за разума и най-вече за интереса на човека към науката. Всичко останало е добре познатото самозалъгване „Трябва нещата да са добре, нека държавата да ги направи да са добре“.

    Не може всички да са образовани така, както не може и всички да имат задоволителен сексуален живот. Ще повторя въпроса си – ако не очаквате от държавата да ви осигури гадже, защо считате, че трябва (и е способна) да ви осигури образование? Или може би считате, че държавата би могла да ви осигури и гадже?!?

    Няма нужда да смекчаваш думите ми, Лид. Нещата, които са безплатни, налагат се насила и не им се налага да оцеляват, пресявани от какъвто и да е критерий за качество, няма как да бъдат ценени от когото и да е.

  6. P.S. Разбира се, притеснява ме това, че няма да успея да намеря добро образование и учители за сина си. Че няма да имам времето, парите и условията. Със сигурност обаче не мисля, че би загубил от това да не ходи на училище. Няма как да загубиш от това, че избягваш среща с институция, която така или иначе е способна най-вече на това да те ограби.

  7. Безплатността сама по себе си не е проблем. Доста хора учат безплатно в хубави училища / университети и ценят образованието си. Защо да не може всички да са образовани? Аз мисля, че може, стига да имат достъп до подходящото образование, а за различните хора има различни подходящи неща. Държавата би могла да изиграе доста положителна роля в този процес – не задължително като провайдър на образователни услуги, и не непременно като единственият такъв, но тя би могла да създаде условия, в които да се появят адекватни възможности за всички нуждаещи се от образование.

  8. Права си, това за безплатността го взимам назад. Khan Academy е безплатна, но не е задължителна, и постоянно те изправя пред избор – какво да учиш, накъде да тръгнеш по разклоненото дърво на познанието, колко бързо да напреднеш и т.н.
    Не е като училището, което ти налага да се движиш с точно определена скорост – нито да изоставаш, нито да избързваш, и да скочиш в точно определена и рядко оправдана последователност през обръчите, през които са ти казали, което е абсурдно откъдето и да го погледнеш.
    Уроците са лични, а не се провеждат в група, в която дори всички да се стараят, не биха могли да разберат какво им се казва.
    Славата на Khan Academy произтича не от това, че е задължителна, а от това, че работи.

    Сега има детски градини Монтесори и ми остава надеждата, че ще могат да бъдат легализирани начални училища Монтесори, където активността и изборът също са водещи.

  9. Хубаво е, че имаш надежда, но за да се сбъдне, трябва да убеждаваме повече хора да подкрепят каузата за либерализация на образованието, т.е. за равноправно допускане на разнообразни форми.

  10. Аз съм получила много от държавното образование и сега децата ми получават от него неща, които аз сама не бих могла да им дам. Докато бях ученичка и студентка, бях изключително недоволна. По, общо взето, основателни причини. Но сега, като имам известна дистанция във времето, осъзнавам, че съм получила много. И че ако тези образователни институции ги нямаше или родителите ми не бяха ме пратили там, щях сега да преживявам от почти безплатен нискоквалифициран труд или от комбинация от социални помощи и дребни престъпления. (Изобщо не се самозалъгвам, че разликата между мен и жениците, които преживяват по този начин, се дължи на изключителните ми вродени качества.)
    Държавата трябва да задава образователни стандарти за всички форми на обучение – държавни училища, частни училища, други училища, домашно обучение. Мисля, че това би могло да се постигне чрез три големи изпита с външно оценяване – след 4-ти, 8-ми и 12-ти клас. Знаем много добре, че има хора, за които най-важното е в главата на детето да бъдат набити собствените им (примерно) религиозни убеждения. Това обаче не бива да става за сметка на знания, които по обществен консенсус от векове са по-полезни за детето като бъдещ работник и гражданин – например знания по биология. Затова държавата трябва да следи децата да усвояват определен минимум от знания и умения, изискван за изпитите. Не мисля, че това трябва да бъде избор, оставен на децата, а още по-малко на родителите им.
    Трябва да има повече свобода как да бъдат обучавани децата – щом си взимат изпитите, значи системата работи. Тук съм съгласна с Веско и Лид.
    Сегашното начално училищно образование в България е основано на силно ангажиране на родителите. Смятате ли, че това е добро?
    Аз също така виждам други проблеми, които смятам за по-важни дори от качеството на училищното образование – това, че децата в училище не са в безопасност, и фактът, че сегашният 12-ти клас е чиста загуба на една година.

  11. @mayamarkov
    – Аз също считам система с външни изпити за добра.
    – Ако не бяха родителите ми, нямаше да мога да се оправя с материала, който ми сервираха в училище. Това е по-скоро слабост според мен.
    – Децата в училище не са в безопасност, защото детето е роб, то няма правата на възрастния. Неслучайно насилието в училище прилича на насилието в затвор: детето няма възможността да избяга или да се защити законово.

  12. Само дето не съм забелязала държавата да влага кой знае колко ум в създаването на стандартите, особено в съобразяването им с възрастта на учениците и адекватността им спрямо съвременните изисквания за успех на пазара на труда, да не говорим пък за съобразяване с индивидуалните, или айде поне груповите потребности.

    Ако детето ви не успява да покрие някакви изисквания на определена възраст, какво се случва с него? Държавата дава ли му шанс да ги покрие на по-късна възраст без да задържа насила развитието му в други области?

  13. Майя, ти може да не си в състояние да предложиш сама нужното образование, но като част от родителски кооператив би могла, а ако пък държавата дава за децата ти финансиране, каквото би дала и за децата в държавните училища, родителският кооператив би могъл да организира доста по-прилично образование от това в държавното училище.

  14. Good point. Навремето ми се струваше, че най-старият модел на училището (няма класове, групирани по възраст, големите деца учат заедно с малките, по-напредналите деца помагат на по-изостаналите) е доста хаотичен, но всъщност той е много по-естествен и работещ. Обратното е неестествено – да очакваме всяко дете да мине с точно определена скорост по точно определени релси.

    В една добра компютърна игра ти се намираш на една карта и „отключваш“ все повече и повече области от тази карта. В крайна сметка целта ти е да посетиш всичко, но няма време или строго определен ред, в който да го направиш. Разбира се, определени местности могат да бъдат посетени едва след като вече си посетил други, определени врати могат да бъдат отворени едва след като си намерил ключовете за тях. Но няма един-единствен път за следване и ако се затрудниш с нещо, можеш временно да го зарежеш и да прогресираш в нещо друго.

    В обикновеното училище, както Кан се изразява „Детето още не е успяло да се научи да кара велосипед, но няма време да го чакаме и му връчваме цирково едноколесно колело“. (А ако пък напредва прекалено бързо се чудим какво да го правим).
    Разклоненото дърво в Khan Academy води до това, че децата се амбицират да разкрият всички „клони“ и го правят много по-рано от останалите си връстници. Затова една добра идея е да има изпити, които не са закачени по възраст, а по „прогрес“ в съответната област. Но това е доста нетипична идея.

    Въпреки това, Лид, аз не мисля, че дори класическите изпити в сегашния им вид са толкова лоша идея. ОК съм с някакъв общ стандарт, дотолкова доколкото поне начинът за това как да го покрия е оставен в мои ръце. Когато бях на 8 години трябваше да се пренеса да уча по Сендовата система (те бяха много по-напред от децата по „нормалната“ система с близо 2 години разлика в материала) и в рамките на един месец домашно учене ги настигнах (с помощта на родителите си, разбира се); преживяването беше чудесно.

  15. Идеята прогресът в някаква област да не е закачен за определена възраст е нещо, което съм срещала и преди. Примерно може някъде да се записва какъв материал ученикът е покрил успешно и толкова. Ако някое училище (примерно университет) иска от него да е покрил повече, ученикът ще отдели колкото време му е нужно да покрие изискванията и толкова. На практика кандидат-студентските изпити са организирани точно на този принцип, както и шофьорските🙂

  16. Съгласна съм, че издръжката на ученика трябва да върви с него не само в държавните (общински) училища, а и в другите.
    Харесва ми също идеята всеки ученик да се обучава на своя собствена пътечка със собствена скорост, но никога не съм била обучавана в институция, която работи така, затова съм пас. Чувала съм за системата на Монтесори, но знам малко за нея и все от трета-четвърта ръка.
    Ангажирането на родителите в съвременното българско училище е негова голяма слабост – та нали поначало училището е създадено да ограмотява деца на неграмотни родители. Но съм за предпазливост в разграждането на тази система, защото поне за някои деца виждам, че тя работи; а повечето реформи през последните години се изчерпват с разрушаването на неща, които все пак донякъде работят, уж за да се направят да работят по-добре, а в действителност за да не проработят повече!
    Съгласна съм също, че държавата не въвежда много умни стандарти, но ми се струва, че активната родителска опозиция срещу тях е далеч по-тъпа. Имам предвид тази, която има религиозни или квазирелигиозни подбуди – детето да не учи за еволюцията или (ако е момиче) да носи забрадка и това са ни приоритетите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s