В търсене на изгубеното щастие

е книга на изд. Изток-Запад (12 лв., 167 стр.), която прочетох на един дъх. Кориците могат сериозно да ви подведат и да решите, че е подходяща единствено за родители на бебета. Аз пък мисля, че е важно да бъде прочетена от всички, които живеят в това, което наричаме цивилизация. Струва ми се, че би могла да ни помогне да погледнем приемания за даденост дневен ред в друга светлина.

На някои  хора може да им се види разтърсваща и революционна, да  изпаднат в отрицание или пък самообвинения или самосъжаление. За мен беше по-скоро потвърждение на това, което усещам в себе си като практическа мъдрост и здрав инстинкт. Имам сериозни резерви само по отношение на едно допускане на авторката, но не искам да го споменавам. Имам и някои практически съображения, които правят невъзможно реализирането на някои чудесни идеи точно в моето семейство точно сега,  но това никак не омаловажава текста.

Книгата представлява фрагментарни спомени от живота на авторката сред едно южноамериканско индианско племе, придружени с разсъждения за западния начин на живот днес. Възможно е да не се съгласите с някои изводи, но си струва да се запознаете с алтернативна форма на живот😉

Ако се чудите дали да носите бебето си на ръце или да го оставите да плаче, с какво да занимавате вече поотрасналото бебе, можете да намерите доста полезна храна за размисъл. Също толкова полезна трапеза се предлага и за хората, които търсят личното си щастие, съчувстват на  приятели, които го търсят или пък обвиняват майка си / партньора си / световния капиитализъм и пр. за страданията си, за хората с пристрастявания към наркотици и не само.

Книгата е мъничка, но ще ви я рекламирам като предлагаща за всекиго по нещо. Доволна съм от превода на Гаяне Минасян, която поддържа Фейсбук групата Геният на детето.

Ето сайтът на книгата на английски. Ако някой я иска на този език, да ми пише на мейла (вижте го на Фейсбук значката ми в този блог).

5 thoughts on “В търсене на изгубеното щастие

  1. После оставяш детето да пълзи и да изследва света, без да му висиш на главата, но оставаш на разположение ако те помоли за помощ. Не знам дали въпросните индианци ако имаха електричество биха поставили капачки на контактите🙂

  2. тва с капачките, според мене е съвсем друга тема – safety манията, която няма никакво практическо основание, ама е изгодна за всички заинтересовани

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s