Сексуалнa просвета за невръстни дечица

Във връзка с новия проектозакон за предучилищното и училищното образование и проекта за закон за детето, някои родители са силно притеснени от перспективата учители или социални работници  да просвещават децата им по въпроси за сексуалността и репродуктивното здраве. Като човек, който навремето не е получил НИКАКВО домашно образование по тези въпроси, смятам, че за някои деца учителят или социалният работник може да се окаже най-адекватният източник на информация.

Разни родители имат разни притеснения:

– някои се страхуват от евентуално представяне на хомосексуалността, бисексуалността и транссексуалността като равнопоставени на хетеросексуалността;

– други се страхуват от пошло представяне на сексуален акт;

– трети се страхуват от представянето на бременността като нещо нежелано и т.н.

Аз лично смятам, че алтернативите на хетеросексуалността не могат просто да бъдат заметени под килима, че всички имаме още много да учим за тях и че трябва да го правим. По същия начин, знам, че нежелани бременности се случват, както и болести, предавани чрез сексуално общуване и вярвам, че е добра идея да бъдем наясно с тези неща и да можем да се предпазваме.

И аз, обаче, имам своите притеснения.

Като имам предвид качеството на учебниците и преподаването в училищата, не съм убедена, че децата непременно ще получат адекватно сексуално образование. Даже се притеснявам, че биха могли да бъдат объркани и травмирани. Но в същото време, същите тези деца са изложени на масирана атака от порноизображения, например – най-малкото от будките за вестници.

Освен това, струва ми се, че всяко дете стига до въпросите за сексуалността на различна възраст – по една или друга причина. Струва ми се нелепо да натрапваме сексуално образование на деца, които все още не се интересуват от него. Подходящата форма и подходящата степен на информираност също са различни за различните възрасти и индивиди. Тези съображения, разбира се, са валидни и за всички други теми от учебната програма.

В училище, обаче, няма как формата и съдържанието на учебния материал да бъдат индивидуализирани. Това е една от причините някои родители да избират домашното образование. Аз също бих го избрала, но не бих искала да отглеждам детето си в стерилна среда и не храня илюзията, че бих могла да го изолирам от всякаква информация „отвън“. Освен това, не мисля, че децата могат да научат всичко важно единствено от своите родители; смятам, че имат нужда и от ментори извън семейството. Най-малкото защото има неща, за които децата ни (колкото и да сме близки, колкото и да ги разбираме, колкото и да сме просветени) биха разговаряли по-свободно с други хора. Друг път, обаче, ще пиша по темата за липсата на задължително противоречие между домашното образование и максимата, че е нужно цяло село за да се отгледа едно дете.

Някога си мислех, че подходящият момент за начало на сексуалното образование е към 10-11 годишна възраст поне, но един ден шестгодишният ми син се прибра със спешен въпрос за „преватива“ – докато играели край блока, децата попаднали на употребен презерватив и друг шестгодишен момък обяснил, че това е нещо, което си слагат жените. Тогава ми се наложи да изпратя сина си да си мие ръцете, за да спечеля време за обмисляне на обяснението. Обясних, че това е нещо, което си слагат мъжете ( и бях доста убедителна) … за да се предпазят от някои болести. Синът ми остана доволен и каза „Знаех си, че Иван не знае!“. Когато, обаче, реших да го просветя след 4 години, той ми каза, че вече е осведомен: „Нали ми беше дала един учебник по биология, когато исках да знам за мускулите“ и сложи край на разговора. После, в шести клас се включи по свое желание в някакъв СИП по биология / здравно образование (?), откъдето със сигурност научи доста неща и прочете една купена от мен книга за пубертета при момчетата, която горещо ми препоръча, като сподели, че след като я е прочел се чувства доста спокоен, за разлика от свои съученици, които не са я прочели.

За мен не е никак лесно да взема решение, което да се превърне в закон за всички деца в страната. Ето защо не ми се иска въпросните проектозакони да се приемат набързо.

 

Advertisements

В търсене на изгубеното щастие

е книга на изд. Изток-Запад (12 лв., 167 стр.), която прочетох на един дъх. Кориците могат сериозно да ви подведат и да решите, че е подходяща единствено за родители на бебета. Аз пък мисля, че е важно да бъде прочетена от всички, които живеят в това, което наричаме цивилизация. Струва ми се, че би могла да ни помогне да погледнем приемания за даденост дневен ред в друга светлина.

На някои  хора може да им се види разтърсваща и революционна, да  изпаднат в отрицание или пък самообвинения или самосъжаление. За мен беше по-скоро потвърждение на това, което усещам в себе си като практическа мъдрост и здрав инстинкт. Имам сериозни резерви само по отношение на едно допускане на авторката, но не искам да го споменавам. Имам и някои практически съображения, които правят невъзможно реализирането на някои чудесни идеи точно в моето семейство точно сега,  но това никак не омаловажава текста.

Книгата представлява фрагментарни спомени от живота на авторката сред едно южноамериканско индианско племе, придружени с разсъждения за западния начин на живот днес. Възможно е да не се съгласите с някои изводи, но си струва да се запознаете с алтернативна форма на живот 😉

Ако се чудите дали да носите бебето си на ръце или да го оставите да плаче, с какво да занимавате вече поотрасналото бебе, можете да намерите доста полезна храна за размисъл. Също толкова полезна трапеза се предлага и за хората, които търсят личното си щастие, съчувстват на  приятели, които го търсят или пък обвиняват майка си / партньора си / световния капиитализъм и пр. за страданията си, за хората с пристрастявания към наркотици и не само.

Книгата е мъничка, но ще ви я рекламирам като предлагаща за всекиго по нещо. Доволна съм от превода на Гаяне Минасян, която поддържа Фейсбук групата Геният на детето.

Ето сайтът на книгата на английски. Ако някой я иска на този език, да ми пише на мейла (вижте го на Фейсбук значката ми в този блог).

Проектозаконът за детето

Проектът за Закон за детето ме смущава с недомислиците си и с това, че отнема от свободата ми да правя преценки и избори за отглеждането на децата си. Очевидни са опитите децата да бъдат защитени от недобросъвестни възрастни, но напъните да се осигури „най-доброто“ за децата ме карат да се питам кое всъщност е „най-доброто“ за децата и да  предполагам, че законотворците не са посветили достатъчно време да изследват темата за детското развитие и че не са привлекли качествени експерти в тази област.

Разни текстове хвърлят в смут разни родители, които считат себе си за добросъвестни. Родителите се опитват да се обединят срещу приемането на този закон, но в същото време обединяващите се против закона имат твърде различни и понякога напълно противоположни виждания. Преди малко, например, като член на една ФБ група, започнах да чета анализ и коментари по закона. Някои от коментарите ме хвърлиха в не по-малък смут от самия закон и ми се видяха не по-малко мракобесни.

И все пак, може би трябва да се обединим срещу прибързаното приемане на недомисления закон. Преди време изпратих писмо против приемането на закона през този сайт. Трудно е, обаче, твърде различните по възпитание, философия и ценности родители да изработят обща аргументация, с която да осигурят широка обществена подкрепа на каузата си. Може би е най-добре да се работи за осигуряването на широк обществен дебат.

Само дето хич нямам надежда това да се получи у нас, понеже повечето хора просто се осведомяват за подобни въпроси от телевизията и няколко минути по-късно преминават към следващата новина.