Сговорна дружина слепи ги ражда

Няколко пъти ми се е случвало да се опитвам да правя бизнес или да работя за идеална кауза в екип. Повечето пъти нищо не се получавало. Наскоро една приятелка сподели, че за важни неща човек не може да си позволи да подбира съюзниците си. И аз съм го казвала, предлагала съм го на други, но май вече ще спра да приемам идеята дори и на теория. Или пък просто приема, че нещата могат да замиришат на лошо дори и ако става въпрос за най-чистата и благородна кауза.

Когато хората работят заедно, много от тях си остават фокусирани върху собственото си его, а понякога са толкова фокусирани, че егото някак засенчва работата.

Когато хората работят заедно, става им удобно да се облегнат на някого, да приемат някакъв курс и да задремят. Всяко намекване, че курсът може да води към Бермудски триъгълник, например, е нежелано и следва да бъде заглушено, понеже ги изважда от самодоволния комфорт.

Всъщност има редки случаи, в които в група сме успявали да направим нещо хубаво, но то се е случвало само тогава, когато в групата е имало критичен брой хора, които обичат да мислят и умеят да забравят егото си поне за малко.

Вероятно ще продължа да се озовавам в групи, които се опитват заедно да свършат някаква работа и вероятно ще продължа да оставам фокусирана върху работата и мисленето вместо егото и дременето докато имам надежда да се свърши добра работа. И все пак, би било здравословно още в началото да си давам сметка за това, че нещата могат да замиришат на лошо, та когато се случи да не хабя прекалено много време и емоционална енергия да се омерзявам.

Стадото е мършаво

Натискът да бъдеш посредствен

 

 

5 thoughts on “Сговорна дружина слепи ги ражда

  1. От личен опит мога да споделя, че работата в Човешката Библиотека си върви доста добре. Принципът на действие е следният:
    1. Някой решава да се свърши нещо.
    2. Събира желаещи да помагат.
    3. Като се събере критична маса (зависи от проекта, може да е и един човек, двама-трима или десетина) се разпределят задачите и всеки се занимава с неговите неща. Фокусът е върху работата, която трябва да се свърши, не знам как при теб водещото е егото…
    4. Готово🙂

  2. Това с егото е абсолютно вярно. Това, че са събрани отделни индивиди на едно място не означава, че имаме екип. Именно големите специалисти изграждат екипите като се запознават до болка с отделните характери и тушират его-то на всеки един от нас, за да може то да работи в ползва на екипа.

  3. Не е егото нещото, което съсипва общото начинание, Лид. Съсипва го комбинацията от „късогледство“ – неумението човешко да видиш себе си и приноса ти за положението, в което се намираш; и недостатъчната вяра на всеки от екипа в крайния успех. А ако и крайният успех, целта на инициативата, е недостатъчно ясна, недостатъчно възвишена, недостатъчно… споделена, въодушевляваща, ето ти ги достатъчните условия за провала на начинанието.

    По темата са изписани куп хубави книги, сред които най-добра ми се струва „Петата дицсиплина“ на Питър Сенги („The fifth discipline“ Peter Senge). Наех се с превода й, за да покажа на земляците, на хората като теб,- оказали се… изоставени, предадени, излъгани от съзаклятниците; изморени, „изгорели“ прекалено рано в общественополезното си дело, къде е разковничето на проблемите: в „РАЗБИРАНЕТО НА ЦЯЛОТО“. На системните зависимости, т.е. на динамиката на типични ситуации, в които допълнителните усилия, макар и най-добронамерени, водат неизбежно до влошаване на положението. „Самонадеяно!“, ще си помислиш. Не съвсем… Съвсем не. Ето тук началото на глава 10-та „Споделената визия“ –> http://www.bglog.net/Obrazovanie/47648

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s